наобядва, той веднага тръгна за канцеларията си. Г. Караславов, Избр. съч. II, 199. Секи ден по това време — след като се наобядва, — той имаше обичай да си полежи на канапето в обедната стая. Т. Влайков, Съч. II, 161. Кога някой са е наобядвал много добре, трябува да са старае да не вечеря или да захапне малко. Ив. Богоров, CЛ, 12.
НАОКАЧА. Вж. наокачам и на-окачвам.
НАОКАЧАМ, -аш, несв.\ наокача, на-окачйш, мин. св. наокачйх, св., прех. Разг. Наокачвам. наокачам се, наокача се страд.
НАОКАЧАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от наокачам и от наокачам се; на-окачване.
НАОКАЧВАМ, -аш, несв.\ наокача, на-
окачйш, мин. св. наокачйх, св. 1. Прех. Окачвам, закачвам много или всички неща; накачвам2, наокачам. Наокачйх си дрехите в гардероба.
2. Прех. Окачвам, закачвам нещо на много места; накачвам2, наокачам. Наокачили грозде по целия таван.
3. Прех. или непрех. Окичвам някого с много неща; наокачам. Колко майки наокачват своите деца с различни доволно смешни джунджурии само затова, за да им са прорежат зъбите. Знан., 1875, бр. 6, 87. наокачвам се, наокача се I. Страд. от наокачвам;
II. Възвр. от наокачвам в 3 знач. наокачвам си, наокача си възвр. от наокачвам в 1 знач.
НАОКАЧВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от наокачвам и от наокачвам се; на-окачане.
НАОКОЛО и (съкр., поет.) наоколшг-реч. 1. Около някого или нещо, от всички страни на някого или нещо. Тя е облечена с къса подшита салтамарка, .. На глава с морав фес, с тесен сарък наоколо. П. Тодоров, Събр. пр II, 330. В онова време [1826] както българите, тъй и турците не знаеха още да ядат на маси, а седяха кръстом около трапезата наоколо. Ц. Гинчев, ГК, 31. Войниците се оживиха, лицата им светнаха като при избавление от напаст и щом Ста-матко се смеси с тях, те се натрупаха наоколо му. Ст. Загорчинов, ДП, 298. Те вървяха тъй бързо един след друг, че наоколо им се вдигаше вихрушка от снежен прах. Елин Пелин, Съч. I, 208. Сега съм у дома. Наокол планини / и върхове стърчат. Ив. Вазов, Съч. II, 179.
2. Близо до някого или нещо, в непосредстт вено съседство с някого или нещо; наблизо, недалеко. У Кукенови детето беше все самичко и тя трябваше да е наоколо му, да измъчва и себе си, и него. П. Славински, ПЗ, 85. Ако майка му не беше наоколо, ще зама-хнат да го ударят. Елин Пелин, Съч. III, 22. — Вие наблизо ли живеете? .. — Стори ми си, че сте излезли наоколо от някаква къща... П. Вежинов, СП, 10.
НАОПАКИ и (съкр., остар. и диал.) на-опак нареч. 1. За дреха и под. — с вътрешната, противоположна на лицевата страна, навън, с опакото навън. Противоп. налице2. Писарят бързо се заоблича. Обърка ръкавите на кожухчето, облече го наопаки и така изтича до пътната врата. Ив. Хад-жимарчев, ОК, 200. Подир малко влезе Яцо с обърнато наопаки палто. И. Петров, HЛ, 101. Той става от леглото и си обува чорапите наопаки. Св. Минков, РТК, 187. Жените, с обърнати наопаки дрехи, прибулени до очи с черни ръченици, пъхнали ръце под престилка, на групи мълчаха пред кочите си. Р, 1926, бр. 225, 2.
2. В положение, посока, противоположни, обратни на нормалните — откъм обратната страна или в обратна посока; обратно. Предварително се уговори с баняджията да обърне табелката наопаки до осем часа — знак, че банята не работи. Ем. Станев, ТЦ, 11. Под окачалката за дрехи, вирнал крака нагоре, се измъчваше цял един балетен ансамбъл. По погрешка ли или нароч-но, афишът беше залепен наопаки. Чудомир, Избр. пр, 175. — Четеш ли?! — направи учудена физиономия тя. — Излъга и сам си повярва. Та ти си хванал книгата наопаки! П<. Проданов, С, 84. Отпред тичал гон-чия и на малък прът развявал българското знаме, обърнато наопаки — червено, зелено, бяло — като при война и мобилизация. И. Вълчев, РЗ, 65-66. —- Повикайте налбан-тчето, коладе, / да си коне подковеме, / пе-талите наопаки! Нар. пес., СбНУ VIII, 21.
3. Обратно, противоположно на това, което е другаде, при друг случай или което трябва да бъде. В Америка, като всичко наопаки, та и аптеките. Искаш ли сода, лимонада, трябват ли ти всевъзможни сиропи и шербети — иди в аптеката. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 43. Влахов никога не пиеше на един дъх и носеше на пиене, но тоя път се случи наопаки — ливна коняка в устата си, .., и скоро забрави, че трябва да бъде внимателен. А. Наковски, БС, 85-86. По зла чест днес са случва това наопак: народът наместо да са изчудва и похвалява такива думи [непознати], той са подиграва с тях. Ив. Богоров* КП, 1874, кн. 4, 9. Сичкото наопаки и сватбата в сряда. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 118.
4. Обикн. в съчет. с гл. разбирам, схващам, тъл к у в а м и под. В обратен, противоположен ^смисъл; превратно. Турските известия наопаки трябва да ш разбираш. Ив. Вазов, Съч. XXII, 117* ■—То се види, че ние не можем да се разберем. Аз какво говоря, вие се наопаки го зимате. Т. Влайков,< Съч. I, 1925, 264. Богомилството е признавало Св. Троица, но разбирало я е неправилно и преобръщало е съвършено наопаки християнските догмати за въплощението, за земния живот на спасителя и др. т.
