Преглед на кода на Page:RBE Tom10.djvu/235

<noinclude><pagequality level="1" user="Ботьо" /></noinclude><i>от</i> <b>назимвам; навземане, наземане.</b>

<b>НАЗЙРАМ, -аш,</b> <i>несв.\</i> <b>назра, -ёш,</b> <i>мин. св.</i> <b>назрях,</b> <i>прич. мин. св. деяпг.</i> <b>назрял, -а, -о,</b> <i>мн.</i> <b>назрели,</b> <i>св., прех. Остар.</i> <b>и</b> <i>диал.</i>

<b>1. Виждам, съзирам.</b> <i>Кой би могъл да си помисли, че едни ситнички буболечки (..), които око едва назира през микроскоп, са напластили и струпали кредавите скали на Албион?</i> <b>Й. Груев, СП (превод), 84.</b> <i>Анархическото управление толкова разширява своите убийствени за нас клонове, щото Европа едва ли назира какво става!</i> <b>НБ, 1876, бр. 35, 138. —</b> <i>Бабо, видиш лш дабо?</i>

<b>—</b> <i>Не можем.</i> <b>—</b> <i>А дедо?</i> <b>—</b> <i>Назирам го по малко.</i> <b>Нар. прик., СбНУ III, 246.</b> <i>Чловек е създаден за вечност. Нему не е доста да знае, что вече е било и что става сега, а иска му ся да знае и что ще бъде занапред; ще му ся да назира и в бъдащността.</i> <b>Лет., 1873,9-10.</b>

<b>2. Само</b> <i>несв.</i> <b>Наблюдавам, гледам. Гробов</b> <i>(назира):</i> <b>—</b> <i>А бе, наистина, някои с чантички и с лъвчета по шапките!</i> <b>Ив. Вазов, Съч. XVIII, 89. —</b> <i>Скрий ся тука,..</i> <b>—</b> <i>Можеш да я</i> <b>[майка си]</b> <i>назираш оттамо, но тряба да не ся явяваш, додето не я предразположа.</i> <b>П. Р. Славейков, ОЛ (превод),</b>

<b>78.</b> <i>Полека-лека из шумака пълзешком той</i> <b>[Петър]</b> <i>ся приближи; слага ся зад един сух пън и оттук хваща да назира що става и да гледа дали в тоя керван е Станка или не.</i> <b>Ил. Блъсков, ИС, 35. назирам се, назра се</b> <i>страд. Ноще, кога е ведро небето, който има остър гляд може да съзре и тъмния дял от месяца; наистина цялата тъмна ивица от колелото не ся види добре, но все Ся назира и различава.</i> <b>Й. Груев, Лет., 1872,</b>

<b>105.</b>

<b>НАЗИРАМ СЕ, -аш се,</b> <i>несв., непрех. Остар.</i> <b>и</b> <i>диал.</i> <b>Надявам се; надам се, надея ср, надеям се.</b> <i>И не пристана на поканата да ся пресели в Лондон, дето ся назираше, че го чака голяма работа и голяма печала.</i> <b>Й. Груев, СП (превод), 96.</b>

<b>НАЗЙРАНЕ</b> <i>ср. Остар.</i> <b>и</b> <i>диал. Отгл. същ. от</i> <b>назирам</b> <i>и от</i> <b>назирам се; виждане, гледане.</b>

<b>— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.</b>

<b>НАЗЛА</b> <i>ж. Диал.</i> <b>Скорбут.</b>

<b>— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.</b>

<b>НАЗЛИЯ, -йята,</b> <i>мн.</i> <b>-йи,</b> <i>неизм. прил. Диал. Неодобр.</i> <b>Деликатен, превзет; назлъм.</b> <i>Бог да бийе еснафите,</i> <b>/</b> <i>гиди мимино, / дос мимино,</i> <b>/.. /</b> <i>Собрале се, набрале,</i> <b>/.. /</b> <i>тер-зии, се назлии, / со игла бунар да копат.</i> <b>Нар. пес., СбНУ XV, 49-50. // Капризен, разглезен.</b> <i>Питала</i> <b>[Бояна]</b> <i>майкя и баща:</i> <b>/.. /</b> <i>Баща я никак не дава,</i> <b>/</b> <i>че си е Боян назлия / па вино и на ракия</i> <b>— /</b> <i>петстотин кила изпива /таа ми демир ракиа!</i> <b>Нар. пес., СбНУ XLIV, 253.</b>

<b>— От перс. през тур. nazli.</b>

<b>НАЗЛО</b> <i>нареч. Диал.</i> <b>Напук.</b> <i>Прави го назло.</i> <b>Н. Геров, РБЯ III, 161.</b>

<b>— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.</b>

<b>НАЗЛЪМ</b> <i>неизм. прил. Остар.</i> <b>и</b> <i>диал.</i>

<b>1. Деликатен, нежен, глезен; назлия.</b> <i>Друг, по-милостив башибозук, предумвал с гол ятаган в ръката млада мома да стане назлъм ханъма.</i> <b>3. Стоянов, ЗБВ III, 351.</b> <i>„Ела се, Маро, потурчи, /../ да станеш бяла кадъна, / кадъна, назлъм ханъма.“</i> <b>Г. Софиянец, П, 86.</b> <i>Разболя са назлъм Жечка, / назлъм Жечка, годеничка.</i> <b>Нар. пес., СбГЯ, 100.</b>

<b>2. Кокетлив, лек, предизвикателен.</b> <i>Назлъм ходене.</i> <b>Н. Геров, РБЯ III, 161.</b> <i>Назлъм стъпки.</i> <b>Н. Геров, РБЯ III, 161.</b>

<b>3. Като</b> <i>нареч.</i> <b>Кокетно, леко, предизвикателно.</b> <i>Назлъм стъпя.</i> <b>Н. Геров, РБЯ III, 161.</b>

<b>— От перс. през тур. nazli, nazli. — Друга форма:</b> <b>назлън.</b>

<b>НАЗЛЪН</b> <i>нареч. Остар.</i> <b>и</b> <i>диал.</i> <b>1. Назлъм (в 3 знач.).</b>

<b>2. Едва, без желание. —</b> <i>„Мари Галудо, Га-лудке, / стана неделя, стана две, / кат сме та зели, довели, / що фана назлън да ходиш?“</i> <b>Нар. пес. СбВСт, 520. • Удвоено, назлън назлън. За усилване.</b> <i>Изключиха няколко души членове</i> <b>[кооператори],</b> <i>които имат стари грехове и работят назлън назлън.</i> <b>А. Каралийчев, ПД, 38.</b>

<b>— От перс. през тур. nazli, 'кокетлив, разглезен'.</b>

<b>НАЗЛЪНДЖЙЯ,</b> <i>мн.</i> <b>-йи,</b> <i>м. Диал.</i> <b>Човек, който се назлъндисва.</b>

<b>НАЗЛЪНДЙСАМ СЕ. Вж. назлън-дисвам се.</b>

<b>НАЗЛЪНДЙСВАМ СЕ, -аш се,</b> <i>несв.',</i> <b>назлъндйсам се, -аш се и назлъндйша се,</b>

<b>-еш се,</b> <i>мин. св.</i> <b>назлъндйсах се,</b> <i>св., непрех. Простонар.</i> <b>1. Проявявам капризи, колебание, кокетство и под. и принуждавам някой да ме уговаря обикн. за нещо добро, приятно. —</b> <i>Остави ги, остави ги, ще дойде ден, сами да се молят да ги приемем, ама тогава и ние ще се назлъндисваме.</i> <b>В. Нешков, Н, 386. —</b> <i>Хайде</i> <b>—</b> <i>подкани чичо Добри,..</i> <b>—</b> <i>какво хайде?</i> <b>—</b> <i>недоверчиво ги разглеждаше Стаменко...</i> <b>—</b> <i>Бе не се назлъндисвай!</i> <b>—</b> <i>подръпна го дядо Янко,..</i> <b>—</b> <i>Къща ще ти строим, хей...</i> <b>Кр. Григоров, Н, 121.</b> <i>Силя се да туря ягоди в алените й устица. Тя се дърпа и не приема.. Смеят ми се другари.</i> <b>—</b> <i>Тя отсега., се назлъндисва</i> <b>—</b> <i>думат.</i> <b>Ц. Церковски, Съч. III, 81.</b> <i>Ти не смееш нищо да му кажеш или да му натякнеш за нящо</i>

<b>—</b> <i>трябва сё да му вървиш по угодата,.. на-злъндишеш ли се малко, тоя час ще ти покаже вратата, па тогава де ще идеш да търсиш друга работа?</i> <b>Т. Влайков, Съч. II, 192.</b>

<b>2. С лич. местоим. в дат. Проявявам нежелание, колебание, каприз по отношение на някого, нещо.</b> <i>То да не излезе като Деша Ко-ликучкова? Искали я, молили я, щели да я крадат, а и до ден днешен си стои вкъщи смурена и сбръчкана, та и Еньо кантонери-</i><noinclude></noinclude>