от назимвам; навземане, наземане.
НАЗЙРАМ, -аш, несв.\ назра, -ёш, мин. св. назрях, прич. мин. св. деяпг. назрял, -а, -о, мн. назрели, св., прех. Остар. и диал.
1. Виждам, съзирам. Кой би могъл да си помисли, че едни ситнички буболечки (..), които око едва назира през микроскоп, са напластили и струпали кредавите скали на Албион? Й. Груев, СП (превод), 84. Анархическото управление толкова разширява своите убийствени за нас клонове, щото Европа едва ли назира какво става! НБ, 1876, бр. 35, 138. — Бабо, видиш лш дабо?
— Не можем. — А дедо? — Назирам го по малко. Нар. прик., СбНУ III, 246. Чловек е създаден за вечност. Нему не е доста да знае, что вече е било и что става сега, а иска му ся да знае и что ще бъде занапред; ще му ся да назира и в бъдащността. Лет., 1873,9-10.
2. Само несв. Наблюдавам, гледам. Гробов (назира): — А бе, наистина, някои с чантички и с лъвчета по шапките! Ив. Вазов, Съч. XVIII, 89. — Скрий ся тука,.. — Можеш да я [майка си] назираш оттамо, но тряба да не ся явяваш, додето не я предразположа. П. Р. Славейков, ОЛ (превод),
78. Полека-лека из шумака пълзешком той [Петър] ся приближи; слага ся зад един сух пън и оттук хваща да назира що става и да гледа дали в тоя керван е Станка или не. Ил. Блъсков, ИС, 35. назирам се, назра се страд. Ноще, кога е ведро небето, който има остър гляд може да съзре и тъмния дял от месяца; наистина цялата тъмна ивица от колелото не ся види добре, но все Ся назира и различава. Й. Груев, Лет., 1872,
105.
НАЗИРАМ СЕ, -аш се, несв., непрех. Остар. и диал. Надявам се; надам се, надея ср, надеям се. И не пристана на поканата да ся пресели в Лондон, дето ся назираше, че го чака голяма работа и голяма печала. Й. Груев, СП (превод), 96.
НАЗЙРАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от назирам и от назирам се; виждане, гледане.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАЗЛА ж. Диал. Скорбут.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАЗЛИЯ, -йята, мн. -йи, неизм. прил. Диал. Неодобр. Деликатен, превзет; назлъм. Бог да бийе еснафите, / гиди мимино, / дос мимино, /.. / Собрале се, набрале, /.. / тер-зии, се назлии, / со игла бунар да копат. Нар. пес., СбНУ XV, 49-50. // Капризен, разглезен. Питала [Бояна] майкя и баща: /.. / Баща я никак не дава, / че си е Боян назлия / па вино и на ракия — / петстотин кила изпива /таа ми демир ракиа! Нар. пес., СбНУ XLIV, 253.
— От перс. през тур. nazli.
НАЗЛО нареч. Диал. Напук. Прави го назло. Н. Геров, РБЯ III, 161.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАЗЛЪМ неизм. прил. Остар. и диал.
1. Деликатен, нежен, глезен; назлия. Друг, по-милостив башибозук, предумвал с гол ятаган в ръката млада мома да стане назлъм ханъма. 3. Стоянов, ЗБВ III, 351. „Ела се, Маро, потурчи, /../ да станеш бяла кадъна, / кадъна, назлъм ханъма.“ Г. Софиянец, П, 86. Разболя са назлъм Жечка, / назлъм Жечка, годеничка. Нар. пес., СбГЯ, 100.
2. Кокетлив, лек, предизвикателен. Назлъм ходене. Н. Геров, РБЯ III, 161. Назлъм стъпки. Н. Геров, РБЯ III, 161.
3. Като нареч. Кокетно, леко, предизвикателно. Назлъм стъпя. Н. Геров, РБЯ III, 161.
— От перс. през тур. nazli, nazli. — Друга форма: назлън.
НАЗЛЪН нареч. Остар. и диал. 1. Назлъм (в 3 знач.).
2. Едва, без желание. — „Мари Галудо, Га-лудке, / стана неделя, стана две, / кат сме та зели, довели, / що фана назлън да ходиш?“ Нар. пес. СбВСт, 520. • Удвоено, назлън назлън. За усилване. Изключиха няколко души членове [кооператори], които имат стари грехове и работят назлън назлън. А. Каралийчев, ПД, 38.
— От перс. през тур. nazli, 'кокетлив, разглезен'.
НАЗЛЪНДЖЙЯ, мн. -йи, м. Диал. Човек, който се назлъндисва.
НАЗЛЪНДЙСАМ СЕ. Вж. назлън-дисвам се.
НАЗЛЪНДЙСВАМ СЕ, -аш се, несв.', назлъндйсам се, -аш се и назлъндйша се,
-еш се, мин. св. назлъндйсах се, св., непрех. Простонар. 1. Проявявам капризи, колебание, кокетство и под. и принуждавам някой да ме уговаря обикн. за нещо добро, приятно. — Остави ги, остави ги, ще дойде ден, сами да се молят да ги приемем, ама тогава и ние ще се назлъндисваме. В. Нешков, Н, 386. — Хайде — подкани чичо Добри,.. — какво хайде? — недоверчиво ги разглеждаше Стаменко... — Бе не се назлъндисвай! — подръпна го дядо Янко,.. — Къща ще ти строим, хей... Кр. Григоров, Н, 121. Силя се да туря ягоди в алените й устица. Тя се дърпа и не приема.. Смеят ми се другари. — Тя отсега., се назлъндисва — думат. Ц. Церковски, Съч. III, 81. Ти не смееш нищо да му кажеш или да му натякнеш за нящо
— трябва сё да му вървиш по угодата,.. на-злъндишеш ли се малко, тоя час ще ти покаже вратата, па тогава де ще идеш да търсиш друга работа? Т. Влайков, Съч. II, 192.
2. С лич. местоим. в дат. Проявявам нежелание, колебание, каприз по отношение на някого, нещо. То да не излезе като Деша Ко-ликучкова? Искали я, молили я, щели да я крадат, а и до ден днешен си стои вкъщи смурена и сбръчкана, та и Еньо кантонери-
