зов, Съч. XVI, 43. Преминахме през Ветрен и се спряхме откъм западната страна на селото, върху една гола рътлина, называема Стражарницата. 3. Стоянов, ЗБВ II, 138. Това разпространение [на болестта] открило ся е по опит, че е два вида и по причина на преминуванието на отровните частици на веществото, называемо вирус. Дун., 1866, бр. 85, 2. Има вече няколко души тук, в Гюргево, които с мисъл, че ще влязат в обятията на християнската земя, в която живее тъй називаемата ветха и нова емиграция българска, с такваз надежда .. са доилле в свободна .. Романия. НБ, 1876, бр. 46, 181.
НАЗЙВАМ, -аш, несв. (диал.); назова, -еш, мин. св. -ах и (остар.) назва, -ёш, мин. св. -ах, св., прех. Назовавам; називавам. на-зивам се, назова се, назва се страд.
НАЗЙВАМ СЕ несв. (диал.); назова се и (остар.) назва се св., непрех. Назовавам се.
„Дал бих ви го [детето], дал бих ви го, / ала ми е возманенко, / не може се на кон качи.“ / .. / „Дай го, дай го, цар да баде —/.. /ниа ще го на кон качи — / току да се цар назива!“ Нар.пес., СбНУ ХЫУ, 431. —Дай го [малкия син], Дане, дай го, бане, /.. / току да се цар назива, / цар назива, бан да бъде. Нар. пес., СбАИ, 94.
НАЗЙВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от називам и от називам се; назовава-не, називаване.
НАЗИДАВАМ, -аш, несв., прех. Книж.
1. Давам наставления на някого; поучавам, напътствам. Тази вечер Севастаки.. бе наумил да назидава Мицо. Т. Харманджиев, Р, 123.
2. Рядко. Служа за поука на някого. — Много здраве на моите мили съграждани и им занесете този скъп дар (..), който за вечни времена ще краси новия храм и ще назидава потомството.. (Вади от плика един стар пожълтял малък портрет). Ст. Л. Костов, Г, 81.
НАЗИДАВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от назидавам; поучаване, на-пътстване.
НАЗИДАНИЕ, мн. -ия, ср. Книж.
1. Наставление, поучение, напътствие. Читателят трябва да е видял погледа на Бу-девска как слуша назиданията на доктора, за да разбере онова душевно състояние на героинята, предадено от актрисата. Ст. Грудев, АБ, 112. Аз пия на крак в подкрепителния.. Други радости нямам и не признавам никакви назидания. К. Калчев, ДНГ,
130. Монолозите на Иванко, Исак, Милко,.., пък дори и предсмъртните назидания на цар Асеня завладяват властно зрителя. Г. Константинов, ПР, 47.
2. С предл. з а. Поука. Тези изключвания сепнаха останалите. Командирите ни ги сочеха за назидание, ние ги коментирахме, за да стигнем до необходимите поуки. П. Илиев, ЛВ, 40. — Болярин Владислав може да ви запре в тъмницата на кулата си за наказание и за назидание и на други волно-думци и непокорници. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 29.
НАЗИДАТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Рядко. Човек, който обича, който има навика да назидава. Омръзна ми от назидатели.
НАЗИДАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. 1. Който служи за назидание, който назидава; поучителен, напътствен, наставнически. Тя се разсърди и започна да ме поучава,.. Тогава аз й казах, ядосан от нейния назидателен тон: — Обичаш ли го? К. Калчев, ДНГ, 114-115. Трябваше с време да ги вразуми,., затова подзе назидателно слово и подкани паството си не само към християнско смирение,.., но и към гражданско примирение. А. Христофоров, А, 41.
2. Който служи за поука, за поучение; поучителен. За голямо съжаление е,.., че ние не желаем да почерпим никаква поука от тези назидателни исторически събития. Пряп., 1903, бр. 16, 2. Назидателен урок. Назидателен пример.
НАЗИДАТЕЛНО. Книж. Нареч. от назидателен; поучително, напътствено, наставнически. — Защо да говорим за стари работи, господин Каравелов?.. — Новите работи поникват от старите, Ваше височество — отвърна Каравелов назидателно. В. Геновска, СГ, 96. Светозар., се държеше достойно, строго, понякога ме гълчеше назидателно. А. Гуляшки, ДМС, 130. Този тон на младия отпускар не се хареса на Гашков. Този тон го обиди, огорчи го, ядоса го. — Учени хора са ми казвали на мене, момко! — рече той надуто, назидателно. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 126.
НАЗИДАТЕЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. О тел. същ. от назидателен; поучи-телност, наставничество. Ръководителят на колектива — седемнадесетгодишен гимназист и абитуриент, постоянно тичаше нагоре-надолу, мутиращият му глас се носи сърдито от единия до другия край, пълен с трогателна назидателност.., той се мъчи да изглежда не само строг, но и възрастен. Др. Асенов, ТКНП, 230.
НАЗИМА нареч. Диал. През зимата, когато дойде зимата; зимъс, зимъска. В село твоите другари до един си издигнаха нови къщи,.. А ти ужким си голям човек, пък се вреш в тоя кокошарник.. Ако за своята сгода не мислиш, мисли за децата, няма къде да пръпнат, горкичките. Е и Марето на-зима ще проходи. Ем. Манов, ДСР, 426.
НАЗЙМАМ. Вж. н а з е м а м.
НАЗЙМАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от назимам; навземане назимване.
НАЗЙМВАМ. Вж. наземвам.
НАЗЙМВАНЕ. ср. Диал. Отгл. същ.
