Page:RBE Tom10.djvu/205

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


навам, различавам някакъв дъх, миризма; подушвам, намирисвам, помирисвам. Влизаше [дяволчето] в някоя богата къща, където надушваше, че готвят особено хубави ястия, взимаше каквото и колко си иска... Елин Пелин, ЯБ, 24. Когато времето е по-хубаво, той [щъркелът] прави разходки из селото. Надушваше къде има храна и отива там. Елин Пелин, ПР, 79.

2. За животно или човек — чрез обонянието си разпознавам, откривам присъствието на някого, на нещо по миризмата, дъха, който изпуска, излъчва; подушвам. Белият самец бе надушил жертвата си и просто обикаляше в основата на ледения блок, без да проявява излишно любопитство да наднича в дупката той знаеше, че предстоящата му храна е там на сигурно място! Ст. Волев, МС, 98. Кучетата надушиха чужденеца, изскочиха от мръсните дворища и го залаяха. Елин Пелин, Съч. IV, 93. Само в много тихите места таралежът излиза от жилището си и денем,.. Когато се движи, навежда носа си до земята. По тоя начин надушва всеки предмет, покрай който минава. П. Петков, СП, 7. Загинул ми йе Никола, / у тая гора зелена, /.. / На-душиле га орлове, / орлове, църни гарванье. Нар. пес., СбВСтТ, 332.

3. Прен. Разг. Научавам, узнавам, подразбирам нещо или за присъствието на някого; усещам. Колко нощи са преспивали там топлил ги е. Полицията ги надушваше, но той не ги издаде. Ст. Даскалов, ЕС, 48. Знаете ли, че вашите другари от другите две роти са на открито и всяка минута някой от тях загива... Ако ви надушат в тая дупка, с мини и от вас нищо няма да остане. П. Вежинов, ВР, 37. Кварталът е надушил какво става и бърза да се притаи, за да изчезне от вниманието на неканените си гости. Др. Асенов, ТКНП, 159. Аз работя повече от година в самата светая-светих на централата и Еванс трябва да е идиот, за да мисли, че през цялото това време не съм нищо надушил и не съм нищо предал на тия, дето са ме пратили. Б. Райнов, НН,

451. надушвам се, надуша се страд. и взаим. о Краставите магарета през девет баира се надушват. Разг. Употребява се за хора с еднакви недостатъци, които общуват, поддържат другарски връзки и под. — Кой ти позволява да се държиш така фамилиарно с мен, гамен с гамен? .. Ха-а, тъй ли била работата! Значи аз съм гамен! Ами не знаеш ли, че краставите магарета се надушват през девет баира? В. Нешков, Н, 97.

НАДУШВАМ2, -аш, несв.; надуша, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. и диал. Удуша-вам много, мнозина или всички (Н. Геров, РБЯ).

НАДУШВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от надушвам1 и от надушвам се; подушва-не, помирисване.

НАДУШВАНЕ2, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от надущвам2 й от надушвам се.

НАДУЯ. Вж. надувам.

НАДФЪРЛЮВАМ, -цш, несв. ; надфър-ля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Надхвърлям; надфърлям, надвъргвам. надфърлювам се, надфърля се страд. НАДФЪРЛЮВАМ СЕ несв., непрех. Остар. и диал. Надхвърлям се; надфърлям се, надвъргвам се. Та не била силна звезда, / току било лудо младо / Со коина [коня] се надигрува, / со пушка се надфърлюва. СбНУ VI, 12.

НАДФЪРЛЮВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от надфърлюв;ам и от надфърлювам се; надхвърляне, надфърля-не, надвъргване. Надфърлюване: Всеко [дете] натрупва пред себе си купчина камъни, не по-големи от орех, и почват да се над-

t,рлят, кой може да запраНги камъка по-геч. СбНУ, XLII, 71.

НАДФЪРЛЯМ, -яш, несв.\ надфърля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Надхвърлям; надфърлювам, надвъргвам. Който надфърли / дърво яворово, / той ще да земе / мома Калина. Нар. пес., СбНУ XLVI, 216. Един блян, който далеч надфърля моята присъща скромност и който .. ми причинява дори неприятно стеснение. Т. Влайков, Съч. Ill, 51. надфърлям се, надфърля се страд.

НАДФЪРЛЯМ СЕ десв., непрех. Остар. и диал. Надхвърлям се; надфърлювам се, надвъргвам се. Всеко [дете] натрупва пред себе си купчина камъни, не по-големи от орех, и почват да се надфърлят, кой може да запрати камъка по-далеч. СбНУ, XLII, ,71. Надфърляле са / довец и ерген. Нар. пес., СбНУ XLVI, 216.

— Друга (диал.) форма: н а д в ъ р л я ц.,

НАДФЪРЛЯНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от надфърлям и от надфърлям се; надхвърляне, надфърлюване, надвъргване.

— Друга (диал.) форма: н а д в ъ р л я н 6. '

НАДХВРЪКВАМ, -аш, несв.; надхвръкна, -еш, мин. св, -ах и надхвъркам,

-аш, св., прех. Хвръквам по-високо или по-далече от някого или нещо. Ял 27 декември Михалаки Георгиев .. потегли за Плевен. Елегантно облечен, той като че ли бе готов да хвръкне като леко крила лястовица и да надхвръкне влака за към Плевен. СбЦГМГ, 115. Сокол фърка и надфърка, / и надфърка тънко мреже. Нар. пес., СбНУ XLVI, 84. надхвръквам се, надхвръкна се, надхвъркам се страд.

— Друга (диал.) форма: н а д ф р ъ к в а м.

НАДХВРЪКВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от надхвръквам и от надхвръквам се.

НАДХВРЪКНА. Вж. н а д х в р ъ к в а м.