Page:RBE Tom10.djvu/191

Качество на надребнен. Надребненост на сюжета в главите на книгата.

НАДРЕБНЯ. Вж. надребнявам.

НАДРЕБНЯВАМ, -аш, несв.; надребня, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Направям нещо на дребни, малки късове, парчета, части; на-ситнявам, раздробявам. През 1930 г., когато този колхоз е бил образуван, земята му под поливка е била надребнена на съвсем малки парчета, разграничени с канали, край които били засадени дървета. РД, 1950, бр. 277, 2. Пясък е станал от кремънен камък, начупен и надребнен на зерна. Ц. Гинчев, УЗ, 10. Трябва да надребня месото за готвене. Д Не надребнявай земята на много парцели, надребнявам се, надребня се страд.

"■ НАДРЕБНЯВАНЕ , мн. -ия, ср. Отгл. същ. от надребнявам и от надребнявам се; наситняване, раздробяване: Надребняване-то на силажната маса трябва да се прилага поради много съображения: намаляват се загубите при храненето на животните .. и на единица обем се събира много повече храна: Т. Дарджонов, МПЖ, 31.

НАДРЕВА. Вж. надревавам.

НАДРЕВАВАМ, -аш, несв.] надрева, -ёш, мин. св. -ах, св., прех. Надминавам някого в реване, рева повече, по-силно от някого. Един бас страхотно ревеше и издухваше нежните думички на единствената поетеса. .. Колкото и да се мъчи, горката, не можа да надреве баса. Ст. Даскалов, СТ, 1965, бр. 1006, 2. надревавам се, надрева се Страд.

НАДРЕВАВАМ СЕ несв., непрех. Меря сили, състезавам се с някого по рев, реване. Тежка, тапицирана с мъх и кожа, дъбовата шума мъчно заиграва, но щом веднъж се ра-злюлее — дъбовият лес може да се надрева-ва и с океана. Н. Хайтов, 1ИГ, 14.

НАДРЕКА. Вж. надричам.

НАДРЁМВАМ СЕ. Вж. надрямвам

се.

НАДРЁМЯ СЕ. Вж. надрямвамсе.

НАДРЁЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който е разположен, който се намира над река. Беше пет часа следобед и краткотрайното мартенско слънце бързаше да се потопи в надречните мъгли. Ст. Дичев, ЗС II, 396.

НАДРИПАМ. Вж. надрипвам.

НАДРИПВАМ, -аш, несв.] надрйпам, -аш и надрйпна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, надрйпнат, св., прех. Диал. Надска-чам, надскачвам, надскоквам. — И за Хаха-рин разправяше, дето се шишнал въз небето... Ти чу ли? — Чух, чух. — Надрипнал облаците и оттам видел земята — продължи баба Неделя. Н. Хайтов, 1ИГ, 59. Разсърди се Марко българина, / та изтегли коня Шарколия, / та го сбута със златни мах-музи, / та надрйпна порти чимширови. Нар. пес., СбНУ, ХЬУП, 9. Ако си по юнак от мене, / тизе, Марко, мене че надрипнеш, / ако ли съм по юнак от тебе, / язе, Марко, нечем да те губим. Нар. пес., СбНУ V, 92. надрипвам се, надрйпам се и надрйпна се страд.

НАДРЙПВАМ СЕ несв., непрех. Диал. Надскачам се, надскачвам се. Днес ще започнем [игрите]/ Отвъд джамията .. ще бягат тия, с конете; надясно ще се надрип-ват; натам, към града, ще мерят нишан. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 117. Ама младите пак се еглендисват: яли ще се надрипват, яли ще се надфърлят с камъне — какво и да е, все е еглендже. М. Георгиев, Избр. разк., 129.

НАДРЙПВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от надрипвам и от надрипвам се; надскачане, надскачване. Всички номера се извършиха безукоризнено. Свободни упражнения,.., борба, надрипвания, всичко това се сменяваше пред очите на многобройната и отбрана публика. Пряп., 1903, бр. 15,4.

НАДРЙПНА. Вж. надрипвам.

НАДРЙСКАМ. Вж. надрисквам.

НАДРЙСКВАМ, -аш, несв. ] надрйскам, -аш, св., прех. Разг. 1. Изхождам по голяма нужда. Бабата най-после го почула, послала един килим, зела сукалото и удрила, удрила петлето по гъза, а то .. надрискало един куп бели пари и един куп флорини. СбКШ, 62.

2. Изцапвам с изпражнения; нааквам, накак-вам, подрисквам, посирам. Надриска гащите. надрисквам се, надрйскам се страд. НАДРЙСКВАМ СЕ несв.] надрйскам се

св., непрех. Изпускам се по голяма нужда; нааквам се, накаквам се, подрисквам се, посирам се.

НАДРЙСКВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от надрисквам и от надрисквам се; наакване, накакване, подрискване, поси-ране.

НАДРИЧАМ, -аш, несв.; надрека, над-речёш, мин. св. надрёкох, прич. мин. св. де-ят. надрёкъл, -кла, -кло, мн. -кли, св., прех. Диал. Надприказвам, надговарям. Стретих мома в ливада, / прейдох да я целивам, / пръсна мома да бяга; / аз я рекох, надрекох: / Не мой, моме, не бягай, / ти си мое, пак мое! Нар. пес., Н. Геров, РВЯ III, 151. надричам се, надрека се страд.

НАДРОБЁН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от надробя като прил. 1. Който е на малки късове, парчета. Илка извади голяма баница,.., разкъса я на парчета и подаде на Герган. Той пое изпеченото парче, от което се показаха бучки надробено сирене. К. Калчев, ЖП, 303. Иванов сръчно измъкна Станкуловата разписка, накъса я, изхвър