бях на събранието. И само надрасках тъй, като информация, а не за печат във вестника. Ст. Даскалов, СЛ, 26. Бях се зарекъл да не чета това, което съм надраскал досега, защото се боя, че като го прочета, ще го зарежа. И. Петров, 03, 20. Той на шега взе, че надраска под рисунката, за обяснение, кратък стихотворен текст. А. Гу-ляшки, Л, 21. надрасквам се, надраскам се, надращя се страд., възвр. и взаим. Надрасках се с писалката. Д Надраскаха се по лицата в ожесточения бой. надрасквам си, надраскам си, надращя си възвр. от надрасквам във 2 знач. Надрасках си адреса му на един билет.
НАДРАСКВАМ СЕ несв/, надраскам се и надращя се св., непрех. Покривам се с драскотини; издрасквам се. При пренасянето мебелите се надраскаха. Д Надрасках се из трънаците.
НАДРАСКВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от надрасквам и от надрасквам се. Към филмовия канал се поставят и някои експлоатационни изисквания, като например: да бъде леснодостъпен за зареждане на кинофилма и за почистване и да не го поврежда, причинявайки надрасквания на кинокадрите. И. Венов и др., К, 56. От тетанус може да се заболее дори и при малки наранявания, при убождания и надрасквания, ако в раната попадне тетаничен бацил. ВН, 1958, бр. 2023, 1.
НАДРАСКУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); надраскам, -аш и надращя, -еш и -иш, мин. св. надрасках и надращих, св., прех. Надрасквам. В Америка вадят шекер от едно дърво, което прилича на нашенските тополи.., като надраскуват кората му и събират сока, що изтича из него. Пч, 1871, кн. 2, 25. надраскувам се, надраскам се, надращя се страд., възвр. и взаим. надраскувам си, надраскам си, надращя си възвр.
НАДРАСКУВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); надраскам се и надращя се, св., непрех. Надрасквам се.
НАДРАСКУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от надраскувам и от надраскувам се; надраскване.
НАДРАСНА. Вж. надраствам.
Н АДР АСТА. Вж. надраствам.
НАДРАСТВАМ, -аш, несв/, надрасна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. надрас-нат и надраста, -еш, мин. св. надрастох, прич. мин. св. деят. надрасъл, -ела, -сло, мн. -ели, св., прех. 1. Надминавам по ръст, височина, количество, размер някого или нещо, израствам по-висок от някого или нещо. Той го гледал като дете и кончето сега едва що надхвърля година, а надраснало майка си. Кр. Григоров, РД, 1950, бр. 238, 2. Зимната ръж е буйнорастящо растение. Обикновено тя надраства плевелите и те не я задушават. БТН V и VI кл (превод), 123. Твърде малко [чайни] храстеци надрастват останалите и достигат до 5 стъпки височина. Знан., 1875, 204. Борчова й майка рождена, / студена ода носила, / че му корани полива — /да расте, да си порасте, /бо-ринка да си надрасте. Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 142.
2. Прен. Издигам се над околните с дарби, умения, умствени способности, морални качества и под.; надминавам. Момчетата се тълпяха в ремонтната работилница,.. Всяко от тях чувствуваше, че навлиза в един нов свят, изпълнен с чудесии, и всеки ученик усещаше как расте и надраства връстниците си, които не бяха тук. А. Гу-ляшки, МТС, 314. Кой бе той всъщност? По каква причина не приличаше на другите хора? Досега имаше готов, неизменен отговор — всъщност разликата е само в това, че далече ги е изпреварил и надраснал. П. Вежинов, БГ, 188. Лука чувствуваше, че Апостол го е много надрасъл и затова се стараеше да скрие, колкото се може, нищожеството си пред него. Д. Немиров, БЛ, i7. // Разш. Изпреварвам в развитието си епохата или средата, в която живея, намирам се или съществувам; надминавам, надхвърлям. Скоро фигурата на д-р Чомаков надраства пловдивските рамки и започва твърде явно да се изразява на фона на общобългарския, равен политически хоризонт. Т. Жечев, БВ, 269. Над цариградчани и над емигранти няколко копрали по-високо се издига Бот-ьов като поет. Той е надрасъл времето си и само ранната му смърт побърква да го имаме в пълния разцвет на таланта му. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 21. Ще рухне гнилий свят в развалини. / Народи малки ще се разплодят / и бързо другите ще над-растат! К. Христов, ЧБ, 413.
3. Прен. Излизам извън определени граници; надминавам, надхвърлям. Градът расте стихийно, без никакъв контрол и надраства всякакви разумни предели. Д Борбата за монополно високи печалби отдавна е над-раснала националните рамки на отделната страна, надраствам се, надрасна се, надраста се страд.
НАДРАСТВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от надраствам и от надраствам се; на-дминаване, надхвърляне.
НАДРАЩЯ. Вж. надрасквам.
НАДРЕБНЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. стрд. от надребня като прил. Който е на дребни, малки парчета, части, зрънца и под.; надробен. Надребнено месо. Надребнено сирене. • Обр. Струва ни се, че някакъв ослепителен, дълъг и в същото време бърз празник ни е грабнал от мъничкия, надребнен живот там, долу, и ни е отнесъл в друг свят, сътворен от нечия романтични фантазия. К. Константинов, П, 22.
НАДРЕБНЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж.
