ли надробените хартийки в коша. Ст. Марков, ДБ, 442. Преди употреба сушените насекоми се стриват на прах и се смесват с настърган морков или надробено яйце. Вл. Помаков, ПДП (превод), 30. Промиване се постига, като се разбърка надробена руда с течаща вода. Xим. V кл., 1950, 118. На голям обяд дай му [на детето] рядка месна чорбица с ориз или с надробени залъци и пр. Й. Груев, КН 7 (превод), .12,
2. За ястие, обикн. мляко, супа или със сос — в който са сложени залъци, парчета от хляб, хранителни продукти. Ганка обядвала вино, надробено с хляб, и се опила. Г. Кара-славов, Избр. съч. И, 126. Си ручал Господ симид и млеко надробено. Нар. прик., СбНУ XV, 91. ^
НАДРОБЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Качество на надробен; раздробеност, надребненост. Тая лека среща между контрастните цветове ги сближава, обединява в единна цветна гама. Избягва се надробе-ността, афишната пъстрота. Изк., 1950, кн. 3,192.
НАДРОБЯ. Вж. надробявам и на-дробям.
НАДРОБЯВАМ, -аш, несв.; надробя, -йш, мин. св. -йх, св., прех: 1. Направям нещо на малки .късове, парчета (обикн. като го чупя, режа, троша, късам); раздробявам, на-ситнявам, натрошавам. Сред буйната, но прегоряла трева жълтееше лист от то-полката — .. Тя го взе,.. Дълго се занимава с него, надроби го на ситни парченца и го издуха от ръката си. Ст. Марков, ДБ, 417. Когато детето вдигна ^портрета, хвърли се ужасена към него и нердно го надроби на безброй късчета./,Т: Райчев, Избр. съч. II, 166-167. Ако надробим какво да е еднородно тяло'на малки части, то последните ще приличат една1 на друга според еднаквите си свойщини, макар и формата им да е раз-лична. Н, 1881, кн. 2, 156. Генчо, като видя, че ще донесат ганосан жогНел, надроби зелен лук, .. и рибата на половина и.я посоли малко със сол. Ц. Гинчев, ГК, 66. //Слагам на по-малки късове, парчета хранителен продукт в ястие и под. Драгця надроби хляба в току-що издоеното мляко. А. Гуляш-ки, ДМС, 56. След като издоеше кравата, подвареше преснак и му го донесеше топъл-топъл, той надробеше сух хляб и се добре насърбваше. Ил. Блъсков, ДБ, 49.
2. Приготвям ястие от мляко, чай, вода и под., като накисвам в него парчета хляб, хлебни и други продукти. На другата сутрин поисках да нахраня кокошките. .. Взех хляб и вода и казах, че там ще им НаЬробя. Ст. Стратиев, СВМ, 73. — Ще ви донеса топло мляко и ще ви надробя сладка попарка в дървената паница. А. Карал ийчев, ТР, 99.
3. Прен. Разг. Обикн. в мин. и бъд. с въпро-сит. и неопр. местоим. Извършвам нещо неприятно или погрешно, причинявам някакви неприятности някому или някъде, създавам неприятно, объркано положение. Гърбицата надробил една такава на инженера за жена му. Вика ме вчера той в кабинета си и казва: „Мене Гърбицата ми донесе, че с жена ми си ходил и др. т.“ П. Михайлов, ПЗ, 57. — Ще ида в полицията да видя какви ги е надробил нашия... Утре няма да кажат, че калфата е направил това, а калфата на хаджи Добря... Ст. Чилингиров, ХНН, 98. Майката извърна глава, погледна го изпитателно ... и поклати глава: — Кой знае какви си ги надробил! Ем. Коралов, ДП, 17. надробявам се, надробя се страд. Очистената от кората дървесина постъпва в резачна машина, в която се надробява на трески. Хим. X кл., 1965, 107. надробявам си, надробя си възвр. Надробих си попара. о Изсърбвам / изсърбам каквото съм си надробил; изяждам / изям попарата, която (що) съм си надробил. Разг. Изтърпявам, изживявам неприятните последствия от нещо, за което съм причина. Каквото <си> надробя (съм <си> надробил), това и ще <си> сърбам. Разг. \ Каквото съм надробил, това и ще кусам. Диал,; Сърбам, каквото (което) съм <си> надробил; сърбам (ям) попарата, която (що) <сам> съм си надробил. Разг. Търпя, понасям (ще търпя, понасям) неприятности, за които сам съм причина. Богоя се издал— запуши му устата. Пък ако не можем да изтрайме и ние — каквото си надробим, това ще си сърбаме. Д. Талев, ПК, 579. В 'края на краищата момата, която ти си избрал, ще бъде твоя жена, а не моя. За такива работи народът е казал — каквото си надробиш, това и ще сърбаш. Г. Караславов, ОХ I, 261. Кръстевица знаеше, че не е лесно да задомиш дъщеря. Виж, друго е мъжката челяд, мислеше си тя. .. Женения син можеш и да отделиш, та да сърба попарата, която сам си е надробил. Г. Караславов, ОХ I, 11-12. Надробявам / надробя попарата; надробявам / надробя някаква попара (трици) някому. Разг. Причинявам някакви неприятности някому, създавам неприятно, объркано положение. На чобаните стана съвестно, за права бога е изял боя старият човек. Знаеха те: нямаше вина поп Стойко, попарата надробиха други. В. Мутафчиева, ЛСВ I 324. — Ти иди виж каква каша се гласи да забърка председателят — казва Демир. — Хубава попара ще ви надроби! А. Гуляшки, МТС, 223. Банята се изпълни със смях, говор и закачки,.. Босната скочи, задръгна се по дебелите меса и викна: — Ей, солдатите, пред нас са ни надробили някакви трици, ама да видим какво ще излезе от тях. Ст. Чилингиров, ПЖ, 164.
НАДРОБЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от надробявам и от надробявам се; раздробяване, наситняване, натрошаване. Ледниците, които някога са покривали голяма част от земното кълбо, са оказали
