Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/30“
(+шаблон Попр) |
(→Одобрена: с корекции) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <b>двана`десет</b> и (съкр. разг.) <b>двана`йсет</b>…; <b>вто`ри</b> и (съкр. остар.) <b>втор</b>… Тези форми се дават и като заглавни думи с препратка към съответните пълни форми: <b>втор</b>. Вж. втори. | + | <b>двана`десет</b> и (съкр. разг.) <b>двана`йсет</b>…; <b>вто`ри</b> и (съкр. остар.) <b>втор</b>… Тези форми се дават и като заглавни думи с препратка към съответните пълни форми: <b>втор</b>. Вж. <b>втори</b>. |
| − | 3. При числителните бройни се отбелязва и членната форма: <b>двана`десет</b>, -тте`… <i>числ. бройно</i>…; сто, стоте`, <i>числ. бройно | + | 3. При числителните бройни се отбелязва и членната форма: <b>двана`десет</b>, -тте`… <i>числ. бройно</i>…; <b>сто</b>, стоте`, <i>числ. бройно</i>. |
| − | 4. При числителните бройни <b>един</b> и <b>два</b> и при числителни поредни, които се променят по род, число или падеж, се отбелязват техните морфологични промени: <b>еди`н</b>, една`, едно`, <i>мн.</i> едни`, <b>еди`ният</b>, една`та, едно`то, <i>мн.</i> едни`те, <i>вин.</i> едного`, <i>дат.</i> едному`, <i>числ. бройно</i>…; два, двата, <i>м.</i> две, двете, <i>ж.</i> и <i>ср. числ. бройно</i>…; <b>десе`ти</b>, -а, -о, <i>числ. поредно</i>… | + | 4. При числителните бройни <b>един</b> и <b>два</b> и при числителни поредни, които се променят по род, число или падеж, се отбелязват техните морфологични промени: <b>еди`н</b>, една`, едно`, <i>мн.</i> едни`, <b>еди`ният</b>, една`та, едно`то, <i>мн.</i> едни`те, <i>вин.</i> едного`, <i>дат.</i> едному`, <i>числ. бройно</i>…; <b>два</b>, двата, <i>м.</i> <b>две</b>, двете, <i>ж.</i> и <i>ср. числ. бройно</i>…; <b>десе`ти</b>, -а, -о, <i>числ. поредно</i>… |
| Ред 14: | Ред 14: | ||
4. Ако някои от падежните форми са характерни само за известни значения, означени в речниковата статия след определени арабски или римски цифри, това се отбелязва след съответната форма, напр.: <b>то`зи</b>, та`зи, това`… <i>дат.</i> (рядко) тому`ва (само за лица от м. р. във II. 1, 2 знач.)… <b>ни`кой</b>… дат. (рядко) ни`кому (само за лица от м. р. в 1 знач.) | 4. Ако някои от падежните форми са характерни само за известни значения, означени в речниковата статия след определени арабски или римски цифри, това се отбелязва след съответната форма, напр.: <b>то`зи</b>, та`зи, това`… <i>дат.</i> (рядко) тому`ва (само за лица от м. р. във II. 1, 2 знач.)… <b>ни`кой</b>… дат. (рядко) ни`кому (само за лица от м. р. в 1 знач.) | ||
| − | 5. След формата за мн.ч. или след падежните форми се поставя грам. бележка, с която се посочва и разредът на местоимението; <i>лич. местоим., възвр. лич. местоим., възвр. притеж. местоим., притеж. местоим., показ | + | 5. След формата за мн.ч. или след падежните форми се поставя грам. бележка, с която се посочва и разредът на местоимението; <i>лич. местоим.</i>, <i>възвр. лич. местоим.</i>, <i>възвр. притеж. местоим.</i>, <i>притеж. местоим.</i>, <i>показ. местоим.</i>, <i>въпрос. местоим.</i>, <i>относ. местоим.</i>, <i>неопр. местоим.</i>, <i>обобщ. местоим.</i> |
| − | 6. Съюзната функция на местоимения, които понякога се употребяват като съюзи, се отбелязва с грам. бележка „Като <i> | + | 6. Съюзната функция на местоимения, които понякога се употребяват като съюзи, се отбелязва с грам. бележка „Като <i>съюз</i>“, напр.: <b>ка`къв</b>… <i>въпрос. местоим.</i> 1… 3. Като <i>съюз</i>. |
| − | 7. Относителните местоимения, които наред с ролята си на местоимения имат винаги и съюзна функция, се дават с граматична бележка <i>относ. местоим.-съюз</i>, напр.: <b>какъ`вто</b>… <i>относ. местоим.-съюз | + | 7. Относителните местоимения, които наред с ролята си на местоимения имат винаги и съюзна функция, се дават с граматична бележка <i>относ. местоим.-съюз</i>, напр.: <b>какъ`вто</b>… <i>относ. местоим.-съюз</i>. |
8. Местоимения, които семантично и функционално преминават в други части на речта, имат съответно граматична бележка „Със знач. на <i>същ.</i>“, „Със знач. на <i>прил.</i>{{попр|добавена точка}}“ и т.н., напр.: <b>аз</b>… <i>лич. местоим.</i> 1.… 2. Със знач. на <i>същ.</i> Собствената личност. | 8. Местоимения, които семантично и функционално преминават в други части на речта, имат съответно граматична бележка „Със знач. на <i>същ.</i>“, „Със знач. на <i>прил.</i>{{попр|добавена точка}}“ и т.н., напр.: <b>аз</b>… <i>лич. местоим.</i> 1.… 2. Със знач. на <i>същ.</i> Собствената личност. | ||
9. Когато формата за ср. р. на някои местоимения наред с другите си значения има и обобщаващо значение, тя се дава като <i>подзаглавна дума</i> на съответното местоимение: | 9. Когато формата за ср. р. на някои местоимения наред с другите си значения има и обобщаващо значение, тя се дава като <i>подзаглавна дума</i> на съответното местоимение: | ||
Текуща версия към 19:31, 3 декември 2012
двана`десет и (съкр. разг.) двана`йсет…; вто`ри и (съкр. остар.) втор… Тези форми се дават и като заглавни думи с препратка към съответните пълни форми: втор. Вж. втори.
3. При числителните бройни се отбелязва и членната форма: двана`десет, -тте`… числ. бройно…; сто, стоте`, числ. бройно.
4. При числителните бройни един и два и при числителни поредни, които се променят по род, число или падеж, се отбелязват техните морфологични промени: еди`н, една`, едно`, мн. едни`, еди`ният, една`та, едно`то, мн. едни`те, вин. едного`, дат. едному`, числ. бройно…; два, двата, м. две, двете, ж. и ср. числ. бройно…; десе`ти, -а, -о, числ. поредно…
IV. Местоимения. 1. Всяко местоимение се включва като отделна заглавна дума. Когато местоименията имат форми за трите рода, като заглавна дума се дава думата за м. р. ед. ч.: мой…; наш…
2. При местоимения с форми за трите рода след формата на заглавната дума (м.р.) се посочват формите за род и мн.ч. съкратено или ако има различие, изцяло, напр.: ваш, -а, -е, мн. -и; той, тя, то, мн. те.
3. След заглавната дума или след формата й за мн.ч. се дават падежните форми, ако местоимението има такива форми, включително и всички съкратени, удвоени и кратки падежни форми, напр.: аз, вин. ме`не, съкр. мен, крат. ме, удв. ме`не ме… Отбелязват се и редките остарели падежни форми със съответна бележка, поставена в скоби пред формата, напр.: той, тя, то… мн. дат. (остар. и рядко) тям…; мой… род. и вин. (остар.) моего`.
4. Ако някои от падежните форми са характерни само за известни значения, означени в речниковата статия след определени арабски или римски цифри, това се отбелязва след съответната форма, напр.: то`зи, та`зи, това`… дат. (рядко) тому`ва (само за лица от м. р. във II. 1, 2 знач.)… ни`кой… дат. (рядко) ни`кому (само за лица от м. р. в 1 знач.)
5. След формата за мн.ч. или след падежните форми се поставя грам. бележка, с която се посочва и разредът на местоимението; лич. местоим., възвр. лич. местоим., възвр. притеж. местоим., притеж. местоим., показ. местоим., въпрос. местоим., относ. местоим., неопр. местоим., обобщ. местоим.
6. Съюзната функция на местоимения, които понякога се употребяват като съюзи, се отбелязва с грам. бележка „Като съюз“, напр.: ка`къв… въпрос. местоим. 1… 3. Като съюз.
7. Относителните местоимения, които наред с ролята си на местоимения имат винаги и съюзна функция, се дават с граматична бележка относ. местоим.-съюз, напр.: какъ`вто… относ. местоим.-съюз.
8. Местоимения, които семантично и функционално преминават в други части на речта, имат съответно граматична бележка „Със знач. на същ.“, „Със знач. на прил.*“ и т.н., напр.: аз… лич. местоим. 1.… 2. Със знач. на същ. Собствената личност.
9. Когато формата за ср. р. на някои местоимения наред с другите си значения има и обобщаващо значение, тя се дава като подзаглавна дума на съответното местоимение:
