2. Висше учебно заведение за подготовка на специалисти в определена област на науката или изкуството. Военна академия. Музикална академия. Художествена академия. Медицинска академия. Селскостопанска академия. Духовна академия.
3. Истор. Философска школа на Платон в Древна Гърция.
— От гр. собств., название на градина близо до Атина, където Платон излагал своето учение пред учениците си.
АКАДИ мн. Истор. Семитско племе, основало държава от 2300 г. пр. Христа и установило хегемония над Вавилон, Шумер и Месопотамия, чийто език е засвидетелстван в писмени паметници с клинообразно писмо от трето-второ хилядолетие преди нашата ера. Тъй като аз се занимавам само с графичния вид на знаците [на древните българи], това ми даде възможност да направя.. сравнителен анализ с най-дълбоката древност — в III хилядолетие с шумери, акади, Елам, Египет. Б. Шкодров, УД, 2000, бр. 38, 8.
АКАЖУ, мн. няма, ср. 1. Тропически дърво с много твърда червеникава дървесина; махагон. Тук отлично виреят много видове ценни дървета, като например прочутото акажу. ВН, 1959, бр. 2571, 4. 2. Дървесина от това дърво, употребявана за изработка на скъпи мебели и др.; махагон. През осветените прозорци на партера се виждаха пердета от брюкселска дантела и мебели от акажу. Д. Димов, Т, 659. Кутия от акажу.
— Фр. acajou.
АКАМ1, -аш, несв., непрех. Детск. За дете — ходя повън; какам.
АКАМ2, -аш, несв., непрех. Езикозн. Произнасям фонема о в неударена сричка като а.
АКАН, -а, -о, мн. -и, прил. Детск.
1. Мръсен, грозен, лош. Много късно разбрах, че прясното масло било хубаво нещо. Мама никога не ни даваше да вкусим от него. — Я не пипайте, то е акано — ни удряше тя като малки през ръцете, когато посегнехме към котлето с масло. Г. Белев, ПЕМ, 98.
2. Като същ. акано, ср. Нещо нечисто, мръсно, грозно, лошо.
АКАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от акам1.
АКАНЕ2, мн. няма, ср. Езикозн. Отгл. същ. от акам2.
АКАНТ м. 1. Вид бодливо декоративно южно растение с големи, разположени в ро-зета, нарязани листа. Acanthus mollis. 2. Архит. Орнаментална, декоративна украса върху капител на колона от коринтски стил във вид на листа от това растение.
— От гр. ᾰκανθος.
АКАНТОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от акант. В средата [на тавана] виждаме ажурна розета от преплетени един в друг акан-тови листа. Ст. Михайлов, БС, 225.
АКАРИАЗИС м. 1. Спец. Болест по плодните дръвчета, при която листата и пъпките на растението се покриват с червеникави издутини.
2. Ветер. Болест по кожата на животни, която се причинява от паразити.
— От гр. ᾰκαρι ’червей’ през лат. acariasis.
АКАРИ`ДА ж. Мед. Вид кърлеж, причинител на краста1. Acarida (Acarus).
— От гр. ᾰκαρι ’червей’.
АКАР м. Дребно животно, вид паяк от разред безгръбначни, с несегментирано тяло, познато като паразит по растенията, животните и човека. Житен акар. Кафяв ябълков акар. Луков акар. Брашнян акар.
— Гр. ᾰκαρι ’кърлежче’.
АКАРИЦИ`Д м. Хим. Препарат за унищожаване на кърлежи и паяци по селскостопанските растения и животни.
— От гр. ᾰκαρι ’червей’ + лат. caedo, caedi ’убивам’.
АКАРОЛОГИЯ ж. Дял от зоологията, който изучава акарите.
АКАТИСТ м. Църк. 1. Църковна хвалебствена песен в чест на Христос, Богородица или светиите, при пеенето на която не се сяда. В събота — петата неделя във ве-ликийт пост — свършва ся акатист или похвала., на пресв. Богородица. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 236.
2. Богослужебна книга с такива песни; ака-тистник. Преписвах дамаскини, сказания.., а главно, доизкарвах започнатия още в Килифарево акатист на св. Йоан Златоуст. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 98.
3. Църковна служба, на която се пеят такива песни.
— Гр. ἀκάθιστος ’неседнал’.
АКАТИСТНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Църк. Богослужебна книга с хвалебни песни в чест на Христос, Богородица или светиите; акатист.
АКАТМА ж. Диал. Тънка тестяна кора, изпечена върху нажежена плоча, сач, която се яде със сирене, мед , др.; кътма. Високи фигури в цветни роби като бледи пастелни рисунки, прави и приклекнали около дървени тепсии и сахани продаваха сиромашката си стока — черни домашни питки и акат-ми. К. Константинов, ППГ, 119. Какво нямаше тук. Ръчни медни воденици за кафе,.., железни сачове за акатми. И. Йовков, Разк. II, 195.
— От тур. akitma ’вид тестен сладкиш’. Друга форма: акътма.
АКАЦИЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до акация. Насядали в градината, болните .. дълбоко вдишваха акациевия аромат на побелелите в цветове дървета. Н. Каралиева, Н, 107. Акациево дърво. Акациеви фиданки. Акациево клонче. Акациев цвят. Акациеви храсти.
