АКАДЕМИ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Звание на учен, писател, художник и др., избран за редовен или почетен член на академия на науките.
2. Лице с такова звание.
— От гр. ἀκαδημικός.
АКАДЕМИ`СТ м. 1. Остар. Академик. Вечерта бил голям банкет.. В числото на гостите били: 3 академисти, 5 депутати, 30 професори, художници и писатели. М, 1883, бр. 508, 6.
2. Остар. Студент в академия.
3. Истор. Привърженик на философската школа на Платон.
— Фр. académiste*.
АКАДЕМИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е с качества, присъщи на работата в академия като научно учреждение, издържан в научно отношение; академически. В помощ на академичната, чисто научната, дейност в последно време се яви и туристическото движение със своята голяма любознателност. П. Делирадев, В, 243. С какъв пиетет е наситена академичната му [на Ив. Шишманов] реч за братя Миладинови по случай 50 години от трагичната им гибел. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 17. Академичен труд. Академичен доклад. Академична лекция. Академичен речник.
2. Който е издаден от академия като научно учреждение; академически. Кабинетът му бе скромно обзаведен. В него нямаше и много книги. Големите министерски и академични сборници за народни умотворения обаче бяха добре подредени. Ст. Попвасилев, СбАСЕП, 56. Академично издание.
3. Който е свързан с академия (във 2 знач.), с висше училище; академически. Темелкиното откритие приятно изненада професора. Той разгледа всичките случаи и намери, че младата кръстосвачка е извършила една научноизследователска работа, без да има академична подготовка. А. Каралийчев, ПД, 51. Академичен съвет. Академичен хор. Академична младеж. Академично образование.
4. Който следва принципите на академизма в изкуството. Тихо, скромно, без шум Майстора воюваше за новото изкуство, против схемите и догмите на консервативната псевдонаучна академична живопис. Е. Каранфилов, Б III, 98. Има друг руски художник — Крамской, академичен, майстор на портрета. Г. Данаилов, ДС, 262. Академични етюди. Академична рисунка. Академичен портрет.
5. Разш. Разг. Който по своята форма, съдържание или изпълнение отговаря на високи изисквания; много издържан, съвършен, образцов; академически. Речта ти днес беше академична. ∆ С хубав, академичен стил той изложи своите доводи и успя да убеди слушателите. ∆ Изпълнението на снощния концерт беше превъзходно, академично. // Който е съобразен с високите изисквания за приличие и уважение към другия, за много добро възпитание; изискан. Господа, недоразуменията между вас и ректората станаха известни на господин министъра на народното просвещение и той ме изпрати да помогна за тяхното изглаждане. Аз се надявам, че добра воля за това няма да липсва и от двете страни и че никой няма да наруши академичния тон. О. Бояджиев, П, 84.
◊ Академичен час. Време от 45 минути, предназначено за лекция или друго учебно занимание, което започва в определен час и петнадесет минути. Академично гребане. Спорт. Гребане с тесни, дълги, леки лодки с гребци до 8 души и един кормчия.
АКАДЕМИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Академичен. Проф.* д-р Ст. Бончев излезе с една академическа статия в Университетския годишник,.., под надслов: „По въпроса за заледяването на Витоша през дилувиума“. П. Делирадев, В, 32. Скъта е завършил своето академическо образование в Париж, дето по-напред е минал през чистилището и на знаменитото École Normale Supérieure*. П. П. Славейков, Събр.* съч. IV, 194. Като студент по правото в Софийския университет той беше един от ръководителите за извоюване на академическа свобода. М. Кремен, РЯ, 377. Той ще трябва да вечеря надве-натри и веднага да се прибере в хотела, за да приготви унищожителната си реч за утре. И каква реч, каква академическа реч ще изнесе той! Д. Калфов, Избр. разк., 150. Академически речник. Академически съвет. Академическа младеж.
АКАДЕМИ`ЧЕСКИ. Нареч. от прил. академически; академично. „Театърът е университет на университетите: училище на живота — за всички, в това число и за академически образованите!“ П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 105.
АКАДЕМИ`ЧКА ж. Разг. Жена академик.
АКАДЕМИ`ЧНО нареч. Според изискванията на академичната работа в областта на науката или изкуството; академически. Той разбрал, че нашият млад театър, за да израсне, има нужда от добре школувани и академично подготвени актьори. Ст. Грудев, ББ, 42. Темата е разработена академично.
АКАДЕ`МИЯ ж. 1. Върховно учреждение за развитие на науката и изкуството в дадена страна. Така щото Българското книжовно дружество е послужило за основа на Българската академия на науките и трябва да се вземе за първо общество у нас, поставило си задачи малко или много сродни с тия на европейските общонаучни дружества или академии. М. Арнаудов, БКД, 6.
