се` една мисъл като змия усойница го мъчеше.. — борчът му на чорбаджията. Хр. Максимов, ЗР, 27. Днес сме айляци.
◊ На айляк. В свободно време. Те няма да се свършат, ами да видим сега да си похапнем,.., па тия работи утре на яйляк щете разправи. Т. Влайков, Съч. II, 35.
— От тур. aylak ’безделник’. Друга форма: айла`к.
АЙЛЯ`К2, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Лятно планинско пасище; ялак. И не само Рилко, но дори Станоя и Петко Михов се слисаха, като научиха, че други три хиляди говеда били тръгнали преди две недели от високите айляци по Витоша,.., за да стигнат с време в Истанбул. А. Христофоров, А, 176.
— От тур. yaylak.
АЙЛЯКЧИ`ЙКА ж. Простонар. Жена айлякчия.
АЙЛЯКЧИ`ЙСКИ нареч. Простонар. Без работа, безделно. Той прекарва времето си айлякчийски.
АЙЛЯКЧИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Простонар. 1. Човек, който няма работа, останал без работа.
2. Човек, който обича да е без работа; ленивец, безделник.
АЙНАДЖИЛЪ`К, мн. -ци, м. Диал. Избягване от работа, хитруване, недобросъвестност. Както и ти казваш — никога не трябва повече от една книжка да излазя; противното, което правят някои журнали, е айнаджилък и прави лошо впечатление. Ив. Вазов, НП, 114.
АЙНАДЖИ`ЙКА ж. Диал. Жена айнаджи`я.
АЙНАДЖИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Диал. Човек, който хитрува, за да не работи, или изобщо хитрува; ленивец, хитрец. Зарад тебе [парицата] чорбаджии / стават страшни ееджии, / и търговците кярджии, стават чудни айнаджии. П. Р. Славейков*, КМ, 1871, 55-58.
— От пер. през тур. aynacı.
АЙНАЛИ`Я, ед., неизм., мн. айнали`я и айнали`и, прил. Диал. Лъскав, красив, угледен, гиздав. Джевдет пусна в ръката на Азиса една айналия жълтица. Ц. Гинчев, ГК, 243. Ша нанижа., се жълтици / се желтици.. се рубии, / айналие махмудии. Нар. пес., СбНУ XII, 15.
— От перс. през тур. aynalı ’украсен с огледало’.
АЙНЩА`ЙНИЙ, мн. няма, м. Хим. Радиоактивен химичен елемент Es от семейство актиниди, който не се среща в природата, а се получава при ядрени реакции. Елементът.. айнщайний бе открит през 1952 г. в пробите радиоактивен прах. Вселена 69, 210.
— От нем. собств.
А`ЙОЛ частица. Диал. Обикн. при обръщение или сама като обръщение — за изразяване на близост, фамилиарност с отсянка на добро разположение към лицето, на което се говори. — А бе, айол, ами защо си не кажеш така, ами се показа такъв инат, а те гледат да те окачат на въжето… Г. Караславов, СИ, 274. — Хоо! А бе, сватанак, каква сте я свъпшили, бе айол! Чудомир, Избр. пр, 35. Дядо Мехмед се смее и дума: — Не си го възпитавал добре, айол! Не те слуша… П. Велков, СДН, 300. — Булка, от мене да ти е теличката, айол! Твой късмет била. И. Петров, НЛ, 100. -Тур. ayol 'ей ти, слушай, ей мили'. Друга форма: а`юл.
АЙРА`Н, мн. няма, м. Питие от разбито и разредено с вода кисело мляко; мътеница. Тия жени бяха много нежни към децата си и към нас,.., и винаги ни черпеха с ошав и айран. К. Константинов, ППГ, 23.
— Тур. ayran.
А`ЙСБЕРГ, мн. -ги, м. Огромен леден блок, откъснал се от полярен ледник, който плава или лежи неподвижно в океана, морето или в приледниково езеро. Такива плаващи ледени маси, или, както се наричат, айсберги (ледени планини), се срещат много често във водите на северните морета и представляват голяма опасност за корабоплаването. Гр. Николов и др., ОГ, 70.
— От сканд. isberg през нем. Eisberg.
АЙСКАКА`О, мн. няма, ср. Напитка, приготвена от какао и захар и гарнирана със силно изстудена подсладена сметана или сладолед.
— Нем. Eiskakao.
А`ЙСКАФЕ ср. Напитка, приготвена от кафе и сладолед.
— От нем. Eiskaffee.
А`ЙТОСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Айтос, град в Югоизточна България. Айтоско поле. Айтоски кмет. Айтоски жители.
◊ Айтоска ливадина. Многогодишно тревисто растение от семейство житни, което вирее в сухи гористи места. Poa aitosenis.
А`КАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Езикозн. Акавски.
А`КАВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Езикозн. За диалект, говор, изговор — в който на мястото на вторична ерова гласна ъ се произнася а. В акавските говори вместо мъж се произнася маж. Акавски изговор.
АКАДЕМИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма. м. 1. Истор. Направление в изобразителното изкуство, възникнало най-напред в Италия през XVI в., XVII-XIX в. в други страни, което установява традиционни правила за следване на определени класически образци и се бори с реалистичните течения в изкуството.
2. Придържане към установените традиции в науката и изкуството, откъснатост от практиката и живота, изразена не в тематиката, а в изразните средства и похвати. // Теоретичност без практическо значение.
— Фр. académisme.
