2. Който се състои от акации или има акации. Гергин се беше отпуснал на задното седалище и уморен, .., долавяше .., свистенето на топлия вятър в акациевата горичка надясно от пътя. Ем. Манов, ДСР, 322. Акациева алея. Акациеви насаждения.
3. Който е получен от цвета на акация. Акациев мед.
АКА`ЦИЕН, -ийна, -ийно, мн. -ийни, прил. Рядко. Акациев. Младата акацийна горица на пипиниерата, .., унило се тъмнее всред пустото поле. Ив. Вазов, Съч. IX, 188.
АКА`ЦИЯ ж. 1. Бодливо дърво с нечифтоперести листа и с бели медоносни цветове на гроздовидни съцветия, използувано като декоративно или почвоукрепително дърво; салкъм. Robinia pseudoacacia. В стаята изведнъж нахлу силен аромат на цъфнали акации. Д. Калфов, Избр. разк., 13. Акацията надвесваше над главата му белите си цветове, прилични на дантели, насекомите събаряха от време на време някое цветче, което падаше на масата. Ем. Станев, ИК I, 84. Акацията вирее добре и в неблагоприятни почви и расте много бързо, поради което успешно се използува за укрепване на сипеи и пороища. Вл. Брънеков и др., СД, 229.
2. Бот. Род дървета и храсти от семейство бобови, разпространени в тропичните и субтропични области. Acacia.
◇ Бяла акация. Акация (в 1 знач.). Жълта акация. Храст с жълти цветове на гроздовидни съцветия, използуван за жив плет или за укрепване на почвата.
— От гр. ἀκακία.
АКВАЛА`НГ м. Преносим на гърба апарат — бутилки със сгъстен до 150 атм. въздух за дишане под водата, използуван в леководолазния спорт, при подводни изследвания и др. Кинооператорът .., екипиран с акваланг, подводно пневматично оръжиe*, и с ловджийски нож на кръста, стъпи на носа на лодката и вдъхна дълбоко въздух. Миг след това тялото му потъваше в синьорезедавата люлееща се стихия. ВН, 1960, бр. 2642, 4.
— От лат. aqua ’вода’ + англ. lung ’бял дроб’.
АКВАЛАНГИ`СТ м. Подводен плувец, водолаз, който си служи с акваланг. Аквалангистът-кинооператор с няколко удара на обутите си в ласти крака се плъзна между водораслите и изчезна в подводния гъсталак. ВН, 1960, бр. 2642, 4.
АКВАЛАНГИ`СТКА ж. Жена аквалангист. Майка беше ихтиоложка и аквалангистка. Как плуваше само! Искаше да научи и мен, но ме хващаше страх и започвах да повръщам. Н. Стефанова, ПД, 33.
АКВАМАРИ`Н м. 1. Минер. Прозрачен минерал със синьозелен или небесносин цвят, разновидност на берила, употребяван като скъпоценен камък в бижутерията. Аквамаринът и изумрудът са разновидности на минерала берил, чиито шестостенни призматични кристали достигат 5,5 метра дължина и 1,2 метра ширина. Б. Ангелов, ЗМ, 23. Широко употребление в бижутерията намират .. рубинът (червен), сапфирът (син), топазът (жълт), аквамаринът (морскосин), смарагдът (зелен) и др. Геол. IX кл, 111.
2. Само ед. Зеленикавосин цвят като морската повърхнина. Едно малко помещение може да се удължи, ако се боядисат стените му с тюркоазен цвят, аквамарин или светлозелен тон. НТМ, 1961, кн.* 4, 1.
— От лат. aqua marina ’морска вода’.
АКВАНА`ВТ м. Човек, който със специална екипировка или с подводен апарат се спуска в море или океан на определени дълбочини, недостъпни за водолази. Учените и акванавтите ми разказаха за своите батискафи, за поредните подводни експерименти. Отеч. 1980, кн. 5, 31.
— От лат. aqua ’вода’ + гр. ναύτης ’плувец’ през фр. aquanaute, англ. aquanaut и рус. акванавт.
АКВАРЕ`Л м. 1. Боя за рисуване, която се размива с вода; водна боя. Попадна ми в ръцете ръкописното списание „Съревнование“. То цялото бе оформено с туш, акварел, цветни моливи и мастило. Ал. Гетман, ВС, 318.
2. Рисунка, картина, рисувана с водни бои. Стихове пишеше, а как рисуваше. Цялото училище беше украсено с неговите акварели. П. Бобев, К, 70.
— От ит. acquarello.
АКВАРЕ`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който е предназначен за рисуване с акварел. Акварелни четки. Акварелен лист. // Предназначен за боята акварел. Разопаковах багажа си и на другия ден сутринта с триножник и акварелна кутия през рамо излязох на полето. П. Незнакомов, СНП, 62.
2. Който е рисуван с акварел. Това беше чистичка, светла стаичка, .., с бюро, два стола, килимче, нощна лампа със зелен абажур и акварелни пейзажчета по стените. П. Незнакомов, БЧ, 60. Акварелни скици. Акварелен портрет. // Присъщ на рисуване с акварел. Акварелна техника.
3. Който е от картини, рисувани с акварел, който е съставен от акварели. Акварелна изложба. В магазина на художниците има и акварелна експозиция.
4. Прен. Характерен за рисунка с акварел — който е матово-прозирен, с бледи, нежни цветове. Матовото коледно небе нежно прихлупваше селото, в градината сиротно стърчаха тънките стебла на акациите и през тях с акварелна чистота се открояваха съседските къщи. И. Петров, ОЗап., 36.
