Page:RBE Tom1.djvu/274

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Корекцията на страницата е одобрена


Свежите и` [на Славина] напоследък поизбледнели бузи се обагриха с тънка акварелна руменина. И. Петров, MB, 46. После то [слънцето] се показваше пак и цветовете добиваха отново прозрачния акварелен тон на есента. Д. Димов, Т, 650.


АКВАРЕЛИ`СТ м. Художник, който рисува акварели (във 2 знач.).


АКВАРЕЛИ`СТКА ж. Жена акварелист.


АКВАРИ`СТ м. Рядко. Човек, който се занимава с акваристика.


АКВАРИ`СТИКА ж. Наука за отглеждане на животни и растения в аквариум.

— От нем. Aquaristik.


АКВА`РИУМ м. 1. Басейн или стъклен съд, в който се държат или отглеждат риби или други водни животни и растения. Имаше градинка с овощно и зеленчуково кътче, с два фонтана и един аквариум, гъмжащ от редки водорасли и водни животни. Ст. Волен, МС, 22. Таванският ъгъл бе настлан с дебели черги, върху които имаше малка маса, .., електрически котлон и стъклен аквариум, в който плуваха две червени мълчаливи риби. Д. Кисьов, Щ, 290.

2. Институт или специално помещение, където се отглеждат риби или други водни животни и растения за научни изследвания или за показ. На 17 юлий т. г. стана тържественото откриване на зоологическата станция с аквариум във Варна, която представя част от университета. ПН, 1932, кн. 1, 14. В мократа мрежа трептят и бляскат на слънцето пъстри каракуди. Това са малки сплескани рибки, каквито сме виждали в аквариумите. С. Северняк, ОНК, 113. — Предлагам да отидем в Аквариума. Там има хора, които ще ни обяснят всичко. П. Коларов, РП, 7.

— Лат. aquarium ’басейн’.


АКВА`РИУМЕН, -мна, -мно, мн. -мни. Прил. от аквариум. Аквариумна рибка. Аквариумна зала.


АКВАСКО`П м. Оптически уред за наблюдение под водата.

— От лат. aqua ’вода’ +* гр. σκοπός ’гледащ’.


АКВАСКОПИ`ЧЕН, -а, -о, мн. -и. Прил. от акваскоп; акваскопичен.


АКВАСКОПИ`ЧЕСКИ* -а, -о, мн. -и, прил. Акваскопичен.


АКВАТИ`НТА ж. 1. Само ед. Техн. Начин на дълбоко гравиране върху метална плоча чрез някаква киселина, за да се получат на отпечатъка тонове, наподобяващи размит туш или акварел.

2. Графична творба, изработена по този начин.

— Ит. acquatinta.


АКВАТИ`ПИЯ мн. няма, ж. Техн. Печатане на едноцветни или многоцветни рисунки, които не са работени с блажна боя.

— От лат. aqua ’вода’* + гр. τύπος ’отпечатък, образ’.


АКВАТО`РИЯ ж. Спец. Участък от водна повърхност в определени граници. Хамсиен хайвер и личинки бяха събирани масово и през същото лято в широка акватория пред нашия бряг. Пр, 1952, кн.* 5, 43.

Пристанищна акватория. Участък от водна повърхност, заградена от кея и вълнолома на пристанището. Самолетна акватория. Участък от водна повърхност, съоръжен за излитане, кацане и престой на хидроплани.

— От лат. aquatorium.


АКВЕДУ`КТ м. Спец. Инженерно съоръжение във вид на каменен, бетонен или железобетонен мост над дълбоки долини, реки, ж. п. линии с водопровод за напояване, снабдяване с вода и др., строено още от римляните. В подножието на хълма се разстилаше Кавала .. с геометричните линии на вълнолома си, с древния римски акведукт. Д. Димов, Т, 443. Файтонът .., мина под акведукта на Валенций, спусна се надолу към Балкапан, към пристанището… Ст. Дичев, ЗС II, 424.

— От лат. aquae-ductus ’водопровод’.


АКВИЗИ`ТОР м. Остар. Застрахователен агент. — Туй ми е професията, тя ще ме храни. Днес твоя приятел Гороломов е аквизитор, агент, деятел, .., на застрахователното дружество „Рила“. Отивам по селата и ще правя застраховки. Й. Йовков, ПГ, 9.

— От лат. aquisitor ’лице, което припечелва’.


АКВИЛО`Н, мн. няма, м. Остар. Поет. Силен северен вятър. Поклон на теб, природо, създане необятно, / .. / на всичко, що те пълни, и движи, и вълнува. / .. / от дъха на зефира до буйний аквилон. Ив. Вазов, Съч. II, 8.

— От лат. aquilo, -onis през рус. аквилон.


А`КИ1 нареч.-предлог. Остар. 1. За посочване на сходство, еднаквост, прилика при сравнение на лица, предмети, състояния или качества на лица и предмети; като, подобно на. Тия человеци [чорбаджиите] ядат село, аки кърляж, и гледат на кой начин да мъчат народ. СбПер.* п II, 38.

2. За посочване на типично или временно качество; в качеството на, като. Негово височество, аки правдолюбив и достоен служител на царския заповеди, .., дал му е да разбере [на Дионисий], че веки е прошло .. время на фанариотская притворност. СбПер. п, 40.


А`КИ2 съюз. Остар. За въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение за сравнение; като че, като че ли. Като безумни гнусат се от своего рода, язика и имене, аки би им име болгарин безчестие приносило. К. Огнянович, ЖА, 3.


АКИ`Н м. Народен певец-импровизатор в тюркоезичните страни на Средна Азия,