Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/254“
(→Коригирана) |
|||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
— От араб. през тур. adet. | — От араб. през тур. adet. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АДЖАДИ`САМ</b>. Вж. аджадисвам. | + | <b>АДЖАДИ`САМ</b>. Вж. <em>аджадисвам</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b>АДЖАДИ`СВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; аджади` | + | <b>АДЖАДИ`СВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; аджади`сам, -аш и аджади`ша, -еш, <i>мин. св.</i> аджади`-сах, <i>св., прех. Остар. и диал.</i> 1. Жаля някого или нещо; жал ми е за някого или нещо и се старая да му спестявам неприятностите. <i>Ти казваш, .., но аз нищо не зная. Наистина аджадисвам тя; и най-подир, при всичкото си утеснение мога да направя нещо за тебе.</i> П. Р. Славейков, ЦП (превод), III, 90. <i>Дошла работата до нашия преводач, поискал Каравелов от него обяснения. — А бе, Ботйов, аджадисай ме най-после, джанъм!</i> З. Стоянов, ХБ, 164. |
| − | 2. Пестя, икономисвам. <i>Ний са научихме, че е заръчано на руско-гръцките агенти да | + | 2. Пестя, икономисвам. <i>Ний са научихме, че е заръчано на руско-гръцките агенти да аджадисват парите за турските чиновници.</i> СбПер. п, 1930, 72. <b>аджадисвам се</b>, <b>аджадисам се</b>, <b>аджади`ша се</b> <i>страд.</i> |
| − | — От тур. | + | — От тур. acı ’болка, мъка’. Други форми: <em>аджеди`свам</em>, <em>аджеди`сам</em>, <em>аджеди`ша</em>. |
---- | ---- | ||
<b>АДЖАДИ`СВАНЕ</b> <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> аджадисвам <i>и от</i> аджадисвам се. | <b>АДЖАДИ`СВАНЕ</b> <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> аджадисвам <i>и от</i> аджадисвам се. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АДЖАДИ`ША</b>. Вж. аджадисвам. | + | <b>АДЖАДИ`ША</b>. Вж. <em>аджадисвам</em>. |
| + | ---- | ||
| + | <b>АДЖАИ`П</b> <i>неизм. прил. Диал.</i> 1. Чудноват, странен. <i>— Аджаип хора сте вие!</i> 3. Стоянов, ХБ, 78. | ||
2. Като <i>нареч.</i> Чудно, странно (Н. Геров, РБЯ). | 2. Като <i>нареч.</i> Чудно, странно (Н. Геров, РБЯ). | ||
| Ред 21: | Ред 23: | ||
<b>АДЖАМИ`ЙКА</b> <i>ж. Разг.</i> Неопитна жена. <i>Тя е още аджамийка, лесно ще се излъже.</i> | <b>АДЖАМИ`ЙКА</b> <i>ж. Разг.</i> Неопитна жена. <i>Тя е още аджамийка, лесно ще се излъже.</i> | ||
| − | — Друга форма: аджеми`йка. | + | — Друга форма: <i>аджеми`йка</i>. |
---- | ---- | ||
| − | <b>АДЖАМИ`ЙСКАТА</b> <i>нареч. Разг.</i> | + | <b>АДЖАМИ`ЙСКАТА</b> <i>нареч. Разг.</i> Аджамийски. <i>— Ние така майсторски ще го изкопаем [скривалището] , че .. — Пак аджамийската сте го намислили — поклати глава старецът, — не може тъй да стане, не.</i> К. Калчев, ЖП, 348. |
| − | — Друга форма: аджеми`йската. | + | — Друга форма: <em>аджеми`йската</em>. |
---- | ---- | ||
<b>АДЖАМИ`ЙСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Разг.</i> Присъщ, свойствен на неопитен човек. <i>Петканов едва се сети за някогашното разтурено събрание. — Такива аджамийски работи няма да правим, дядо Андрей — успокои го той, — сега лично Шлосера ръководи цялата работа.</i> К. Калчев, ЖП, 347. <i>Аджамийска постъпка.</i> | <b>АДЖАМИ`ЙСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Разг.</i> Присъщ, свойствен на неопитен човек. <i>Петканов едва се сети за някогашното разтурено събрание. — Такива аджамийски работи няма да правим, дядо Андрей — успокои го той, — сега лично Шлосера ръководи цялата работа.</i> К. Калчев, ЖП, 347. <i>Аджамийска постъпка.</i> | ||
| Ред 35: | Ред 37: | ||
— Друга форма: аджеми`йски. | — Друга форма: аджеми`йски. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АДЖАМИ`ЙСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Разг.</i> | + | <b>АДЖАМИ`ЙСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Разг.</i> Качество или проява на неопитен човек, на аджамия; неопитност, неумение поради липса на опит. <i>Не очаквах от него такова аджамийство.</i> |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | Качество или проява на неопитен човек, на аджамия; неопитност, неумение поради липса на опит. <i>Не очаквах от него такова аджамийство.</i> | ||
| − | — Друга форма: аджеми`йство. | + | — Друга форма: <em>аджеми`йство</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b>АДЖАМИ`ЙЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Разг. Умал. | + | <b>АДЖАМИ`ЙЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Разг. Умал. гальов. от</i> аджамия. <i>Мойто либе на пут пооди, / с конче аджамийче, с лоши дружина.</i> Нар. пес., СбНУ XI, 10. |
| − | — Друга форма: аджеми`йче. | + | — Друга форма: <em>аджеми`йче</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АДЖАМИЛЪ`К</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Остар.</i> Аджамийство. <i>Направил го от аджамилък.</i> |
| − | — От араб. през тур acemilik. — Други форми: | + | — От араб. през тур acemilik. — Други форми: <em>аджмилъ`к</em>, <em>аджемълъ`к</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b>АДЖАМИЯ</b> <i>ед. неизм., мн.</i> - | + | <b>АДЖАМИЯ</b> <i>ед. неизм., мн.</i> -и`и, <i>прил. Разг.</i> 1. Който още не умее да прави нещо, не разбира от нещо; неопитен, глупав. <i>Макар да е толкова умен, .., ама е все още аджамия, още мисли, че каквото лети, все се яде, а друго е, като се ожени човек и завъди челяд.</i> Д. Талев, ЖС, 339. <i>Така за Илариона той помнеше, че бил дошъл в Андрос с един Хилендарски калугерин на име Пантелеймон, .., но и двамата били „много аджамии“, незрели още за системата на Каири.</i> Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 314. <i>Залюбиле се, душо, две луди млади, / две луди млади — две аджамии.</i> Нар. пес., СбБрМ, 375. <i>Я остави твое / конче доралия, / че то си е малко, / малко аджамия, / па си земи моя, / стара Шаргалия.</i> Нар. пес., СбНУ XXV, 35. |
| − | <i> | + | 2. Като <i>същ., м.</i> Неопитен човек. <i>Аз ако и да бях възрастен вече, .. се подружих с аджамиите, с чираците.</i> П. Р. Славейков, Избр. пр. II, 38. |
| − | + | — От араб. през тур acemi. — Друга форма: <em>аджемия</em>. | |
| − | |||
| − | — От араб. през тур acemi. — Друга форма: | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АДЖА`МКА</b> <i>ж. Диал.</i> Вид мъжка антерия от шаяк, дълга до кръста, с извито по врата огърлие и едноредно или двуредно закопчаване. <i>Иззад един шипков храст изведнъж се показа от кръста нагоре съвършено бял човек в гайтанлия аджамка.</i> Д. Вълев, З, 280. |
| − | + | — Друга форма: <em>адже`мка</em>. | |
| − | |||
| − | — Друга форма: | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>А`ДЖЕБА</b> <i>частица. Простонар.</i> Във въпросит. изречения за подчертаване на недоумение, съмнение, чудене по някакъв повод. <i>Изтракаха по калдъръма няколко конника. Минаха край нас и кривнаха към хана на Янаки чорбаджи. Агите се спогледаха и си думат: кой ще да е този, аджеба.</i> П. Росен, ВПШ, 52. <i>Ами защо ли аджеба около целия дворец имаше цеп, па и кавалерия тръгна из улиците?</i> Ал. Константинов, Съч. I, 142. <i>— Бай Коста — .. — щях да те питам за портретчето: не е ли, аджеба у вас?</i> М. Кремен, СС, 16. |
| − | — От араб. през тур. acaba. Друга форма: а | + | — От араб. през тур. acaba. Друга форма: <em>а`джаба</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АДЖЕ`М</b> <i>м. Остар.</i> 1. Персиец. <i>Като засвиреше с другаря си аджем шах Али, всички верни се забравяха и с душа се възнасяха на небето...</i> Ц. Гинчев, ГК, 154. 2. Като <i>прил.</i> Персийски; аджемски. <i>— Снощи</i> |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Версия от 21:15, 18 декември 2012
А. Гуляшки, СВ, 272. Другояче не можеше да каже, не можеше да рече „не е така“, защото той нямаше адет да лъже. Т. Влайков, Съч. I, 154. Отрежи на свинята зурлата, тя пак адета си не забравя. Погов.
— От араб. през тур. adet.
АДЖАДИ`САМ. Вж. аджадисвам.
АДЖАДИ`СВАМ, -аш, несв.; аджади`сам, -аш и аджади`ша, -еш, мин. св. аджади`-сах, св., прех. Остар. и диал. 1. Жаля някого или нещо; жал ми е за някого или нещо и се старая да му спестявам неприятностите. Ти казваш, .., но аз нищо не зная. Наистина аджадисвам тя; и най-подир, при всичкото си утеснение мога да направя нещо за тебе. П. Р. Славейков, ЦП (превод), III, 90. Дошла работата до нашия преводач, поискал Каравелов от него обяснения. — А бе, Ботйов, аджадисай ме най-после, джанъм! З. Стоянов, ХБ, 164.
2. Пестя, икономисвам. Ний са научихме, че е заръчано на руско-гръцките агенти да аджадисват парите за турските чиновници. СбПер. п, 1930, 72. аджадисвам се, аджадисам се, аджади`ша се страд.
— От тур. acı ’болка, мъка’. Други форми: аджеди`свам, аджеди`сам, аджеди`ша.
АДЖАДИ`СВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от аджадисвам и от аджадисвам се.
АДЖАДИ`ША. Вж. аджадисвам.
АДЖАИ`П неизм. прил. Диал. 1. Чудноват, странен. — Аджаип хора сте вие! 3. Стоянов, ХБ, 78.
2. Като нареч. Чудно, странно (Н. Геров, РБЯ).
— Тур. acayip.
АДЖАМИ`ЙКА ж. Разг. Неопитна жена. Тя е още аджамийка, лесно ще се излъже.
— Друга форма: аджеми`йка.
АДЖАМИ`ЙСКАТА нареч. Разг. Аджамийски. — Ние така майсторски ще го изкопаем [скривалището] , че .. — Пак аджамийската сте го намислили — поклати глава старецът, — не може тъй да стане, не. К. Калчев, ЖП, 348.
— Друга форма: аджеми`йската.
АДЖАМИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Присъщ, свойствен на неопитен човек. Петканов едва се сети за някогашното разтурено събрание. — Такива аджамийски работи няма да правим, дядо Андрей — успокои го той, — сега лично Шлосера ръководи цялата работа. К. Калчев, ЖП, 347. Аджамийска постъпка.
— Друга форма: аджеми`йски.
АДЖАМИ`ЙСКИ. Разг. Нареч. от прил. аджамийски; неопитно. Много аджамийски постъпва. А Аджемийски разсъждава.
— Друга форма: аджеми`йски.
АДЖАМИ`ЙСТВО, мн. няма, ср. Разг. Качество или проява на неопитен човек, на аджамия; неопитност, неумение поради липса на опит. Не очаквах от него такова аджамийство.
— Друга форма: аджеми`йство.
АДЖАМИ`ЙЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Умал. гальов. от аджамия. Мойто либе на пут пооди, / с конче аджамийче, с лоши дружина. Нар. пес., СбНУ XI, 10.
— Друга форма: аджеми`йче.
АДЖАМИЛЪ`К, мн. няма, м. Остар. Аджамийство. Направил го от аджамилък.
— От араб. през тур acemilik. — Други форми: аджмилъ`к, аджемълъ`к.
АДЖАМИЯ ед. неизм., мн. -и`и, прил. Разг. 1. Който още не умее да прави нещо, не разбира от нещо; неопитен, глупав. Макар да е толкова умен, .., ама е все още аджамия, още мисли, че каквото лети, все се яде, а друго е, като се ожени човек и завъди челяд. Д. Талев, ЖС, 339. Така за Илариона той помнеше, че бил дошъл в Андрос с един Хилендарски калугерин на име Пантелеймон, .., но и двамата били „много аджамии“, незрели още за системата на Каири. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 314. Залюбиле се, душо, две луди млади, / две луди млади — две аджамии. Нар. пес., СбБрМ, 375. Я остави твое / конче доралия, / че то си е малко, / малко аджамия, / па си земи моя, / стара Шаргалия. Нар. пес., СбНУ XXV, 35.
2. Като същ., м. Неопитен човек. Аз ако и да бях възрастен вече, .. се подружих с аджамиите, с чираците. П. Р. Славейков, Избр. пр. II, 38.
— От араб. през тур acemi. — Друга форма: аджемия.
АДЖА`МКА ж. Диал. Вид мъжка антерия от шаяк, дълга до кръста, с извито по врата огърлие и едноредно или двуредно закопчаване. Иззад един шипков храст изведнъж се показа от кръста нагоре съвършено бял човек в гайтанлия аджамка. Д. Вълев, З, 280.
— Друга форма: адже`мка.
А`ДЖЕБА частица. Простонар. Във въпросит. изречения за подчертаване на недоумение, съмнение, чудене по някакъв повод. Изтракаха по калдъръма няколко конника. Минаха край нас и кривнаха към хана на Янаки чорбаджи. Агите се спогледаха и си думат: кой ще да е този, аджеба. П. Росен, ВПШ, 52. Ами защо ли аджеба около целия дворец имаше цеп, па и кавалерия тръгна из улиците? Ал. Константинов, Съч. I, 142. — Бай Коста — .. — щях да те питам за портретчето: не е ли, аджеба у вас? М. Кремен, СС, 16.
— От араб. през тур. acaba. Друга форма: а`джаба.
АДЖЕ`М м. Остар. 1. Персиец. Като засвиреше с другаря си аджем шах Али, всички верни се забравяха и с душа се възнасяха на небето... Ц. Гинчев, ГК, 154. 2. Като прил. Персийски; аджемски. — Снощи
