катство, и с политика. Ив. Вазов, Съч. VII, 10.
АДВОКАТСТВУВАМ. Вж. адвокатст-вам.
АДВОКАТСТВУВАНЕ ср. Отгл. същ. от адвокатствувам; адвокатстване.
АДВОКАТУВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. Адвокатствувам.
АДВОКАТУРА, мн. няма, ж. 1. Събир. Всички адвокати, адвокатското съсловие като цяло. // Професионално адвокатско сдружение, колегия.
2. Помещение на адвокатска управа.
АДВОКАТЧЕ, мн. -та, ср. Умал. обикн. ирон. от адвокат. — Състари ме този мой син .. Събрал сее с тайфа от офицерчета и адвокатчета .. Нощ през нощ по бардаците осъмват. В. Геновска, СГ, 135. На друга, четвъртита маса в срещния ъгъл до тезгяха се редеше друга постоянна група. В нея влизаха останалите млади учители, .. , три нови адвокатчета и неколцина безработни интелигенти. Г. Караславов, Избр. съч. II, 44.
АДВОКАТЩИНА ж. Неодобр. Похват за доказване на нещо с хитро извъртане, усукване, смятан като присъщ на адвокат. — Адвокатщината, както ти я наричаш, е същинско зло и не се знае докога — започна Сотиров, .. — По-рано и аз негодувах против твоите приказки, смятах ги несправедливи, но сега виждам, че си прав. Ем. Станев, ИК I, 77.
АДЕКВАТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Равностоен, напълно съответс-твуващ. Хаос от самовластие, многовлас-тие, но и безвластие [по време на кърджа-лийството] заливал земите ни. Затуй, че такова съотношение не може да бъде изразено с достатъчно адекватен нему термин, ще го означаваме все пак като „анархия“. В. Мутафчиева, KB, 38. Адекватни понятия. Форма, адекватна на съдържанието.
От лат. adaequatus.
АДЕКВАТНО. Книж. Нареч. от адекватен. Едничкото поведение, което му [на Пазвантоглу] позволявали обстоятелствата, бил неутралитетът. Въоръжен неутралитет, постепенно превърнал се в глух vкшфликт между самовластника и местните християни. Точността изисква да приз-пием, че този конфликт бил подет не от чОсман Пазвантоглу, .. Но самият факт, че близо до Видинско пламнала борба, която Шразявала по-адекватно интересите на поробените християни, отколкото туй Постигнало отцепничеството на Пазвантоглу — този факт станал вододел в размириците из разглеждания край. В. Мутафчиева, KB, 283-284.
АДЕКВАТНОСТ, -тта, мн. няма, ж. книж. Качество на адекватен.
АДЕКТИВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Езикозн. 1. Който е свойствен на прилагателното име; адиективен. Адективна функция.
2. Който има функция, служба на прилагателно име; адиективен.
— От лат. adjektivus ’прилагателно’.
АДЕНИТ м. Мед. Възпаление на лимфните възли; лимфаденит.
АДЕНО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: жлеза, напр.: аде-новиден, аденовирусенидр.
— Гр. ἀδήν ’жлеза’.
АДЕНОГРАФИ`Я ж. Мед. Описание, снимка на жлезите.
АДЕНОИД м. Мед. Разрастване на лимфните възли в носоглътката във вид на подутина.
АДЕНОЙДЕН, -дна, -дно, лш.-дни. Мед. Прил. от аденоид. Аденоидна тъкан.
АДЕНОКАРЦИНОМА ж. Мед. Злока чествено образувание на жлеза.
— Лат. adenocarcinoma.
АДЕНОМ м. Мед. Доброкачествен тумор от жлезиста тъкан. Аденом на щитовидната жлеза.
АДЕНОПАТИ`Я ж. Мед. Заболяване на лимфните жлези.
— Лат. adenopathia.
АДЕПТ м. Книж. 1. Убеден последовател, привърженик на някакво учение или течение. В 90-те години символизмът намира своите адепти в другите страни, включително в руската литература. ЛФ, 1958, бр.11, 2. Адепти на философията. Адепти на толстоизма. 2. Лице, което е било посветено в тайните на алхимията през средните векове.
— От лат. adeptus ’спечелен’.
АДЕТ м. Простонар. 1. Обичай, ред, приет в дадена среда. — След войната народът се промени, .. Иска да яде повече, не пости, не държи за старите адети. Ем. Станев, ИК I, 199. Софра като се сложи —/ ще има ядене. Адетът е такъв. К. Христов, ЧБ, 90. Днес е Ивановден и ние по селата имаме адет да квасим, кого де срещнем, за здраве. Ил. Блъсков, ПБ III, 53. А Марко му тиом отговара .. / Фала тебе, Яно коюмд-жиа, / зер по вазе дали адет нема / млади булки рака да цаливат. Нар. пес., СбНУ XLIV, 11 .На вето село нов адет не бива. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 279. Във всяко село и адет, във всяка къща и табахет. Погов.
2. Навик, нрав на някого. Едрю: Върви ти, аз ще дода. Васил Ваклин: Не! Напреде да те видя аз! Знам ти адета аз тебе — се назад се връщаш. И. Йовков, Б, 16. — Ти имаш обичай на всекиго ум да даваш, а не виждаш, че си вчерашно хлапе! Много ще има да пати главата ти от тоя ти адет.
