Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/253“
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>и с политика.</i> Ив. Вазов, Съч. VII, 10. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АДВОКА`ТСТВУВАМ</b>. Вж. адвокатствам. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АДВОКА`ТСТВУВАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> адвокатствувам; адвокатстване. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АДВОКАТУ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех. Остар.</i> Адвокатствувам. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АДВОКАТУ`РА</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> 1. <i>Събир.</i> Всички адвокати, адвокатското съсловие като цяло. // Професионално адвокатско сдружение, колегия. |
2. Помещение на адвокатска управа. | 2. Помещение на адвокатска управа. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АДВОКА`ТЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал.</i> обикн. <i>ирон. от</i> адвокат. <i>— Състари ме този мой син .. Събрал се е с тайфа от офицерчета и адвокатчета .. Нощ през нощ по бардаците осъмват.</i> В. Геновска, СГ, 135. <i>На друга, четвъртита маса в срещния ъгъл до тезгяха се редеше друга постоянна група. В нея влизаха останалите млади учители, .. , три нови адвокатчета и неколцина безработни интелигенти.</i> Г. Караславов, Избр. съч. II, 44. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АДВОКА`ТЩИНА</b> <i>ж. Неодобр.</i> Похват за доказване на нещо с хитро извъртане, усукване, смятан като присъщ на адвокат. <i>— Адвокатщината, както ти я наричаш, е същинско зло и не се знае докога — започна Сотиров, .. — По-рано и аз негодувах против твоите приказки, смятах ги несправедливи, но сега виждам, че си прав.</i> Ем. Станев, ИК I, 77. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АДЕКВА`ТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Книж.</i> Равностоен, напълно съответствуващ. <i>Хаос от самовластие, многовластие, но и безвластие [по време на кърджалийството] заливал земите ни. Затуй, че такова съотношение не може да бъде изразено с достатъчно адекватен нему термин, ще го означаваме все пак като „анархия“. </i>В. Мутафчиева, КВ, 38. <i>Адекватни понятия. Форма, адекватна на съдържанието.</i> |
От лат. adaequatus. | От лат. adaequatus. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АДЕКВА`ТНО</b>. <i>Книж. Нареч. от</i> адекватен. <i>Едничкото поведение, което му [на Пазвантоглу] позволявали обстоятелствата, бил неутралитетът. Въоръжен неутралитет, постепенно превърнал се в глух конфликт между самовластника и местните християни. Точността изисква да признаем, че този конфликт бил подет не от Осман Пазвантоглу, .. Но самият факт, че близо до Видинско пламнала борба, която изразявала по-адекватно интересите на поробените християни, отколкото туй постигнало отцепничеството на Пазвантоглу — този факт станал вододел в размириците из разглеждания край.</i> В. Мутафчиева, KB, 283-284. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АДЕКВА`ТНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> <i>книж.</i> Качество на адекватен. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АДЕКТИ`ВЕН</b>, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Езикозн.</i> 1. Който е свойствен на прилагателното име; адиективен. <i>Адективна функция.</i> |
2. Който има функция, служба на прилагателно име; адиективен. | 2. Който има функция, служба на прилагателно име; адиективен. | ||
| Ред 29: | Ред 29: | ||
— От лат. adjektivus ’прилагателно’. | — От лат. adjektivus ’прилагателно’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АДЕНИ`Т</b> <i>м. Мед.</i> Възпаление на лимфните възли; лимфаденит. |
---- | ---- | ||
| − | <b>АДЕНО-</b>. Първа съставна част на сложни думи със значение: жлеза, напр.: | + | <b>АДЕНО-</b>. Първа съставна част на сложни думи със значение: жлеза, напр.: <em>аденовиден</em>, <em>аденовирусен</em> и др. |
— Гр. ἀδήν ’жлеза’. | — Гр. ἀδήν ’жлеза’. | ||
| Ред 37: | Ред 37: | ||
<b>АДЕНОГРАФИ`Я</b> <i>ж. Мед.</i> Описание, снимка на жлезите. | <b>АДЕНОГРАФИ`Я</b> <i>ж. Мед.</i> Описание, снимка на жлезите. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АДЕНОИ`Д</b> <i>м. Мед.</i> Разрастване на лимфните възли в носоглътката във вид на подутина. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АДЕНОИ`ДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни. <i>Мед. Прил. от</i> аденоид. <i>Аденоидна тъкан.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АДЕНОКАРЦИНО`МА</b> ж. <i>Мед</i>. Злокачествено образувание на жлеза. |
— Лат. adenocarcinoma. | — Лат. adenocarcinoma. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АДЕНО`М</b> <i>м. Мед.</i> Доброкачествен тумор от жлезиста тъкан. <i>Аденом на щитовидната жлеза.</i> |
---- | ---- | ||
<b>АДЕНОПАТИ`Я</b> ж. <i>Мед.</i> Заболяване на лимфните жлези. | <b>АДЕНОПАТИ`Я</b> ж. <i>Мед.</i> Заболяване на лимфните жлези. | ||
| Ред 51: | Ред 51: | ||
— Лат. adenopathia. | — Лат. adenopathia. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АДЕ`ПТ</b> <i>м. Книж.</i> 1. Убеден последовател, привърженик на някакво учение или течение. <i>В 90-те години символизмът намира своите адепти в другите страни, включително в руската литература.</i> ЛФ, 1958, бр. 11, 2. <i>Адепти на философията. Адепти на толстоизма.</i> 2. Лице, което е било посветено в тайните на алхимията през средните векове. |
— От лат. adeptus ’спечелен’. | — От лат. adeptus ’спечелен’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АДЕ`Т</b> <i>м. Простонар.</i> 1. Обичай, ред, приет в дадена среда. <i>— След войната народът се промени, .. Иска да яде повече, не пости, не държи за старите адети.</i> Ем. Станев, ИК I, 199. <i>Софра като се сложи — / ще има ядене. Адетът е такъв.</i> К. Христов, ЧБ, 90. <i>Днес е Ивановден и ние по селата имаме адет да квасим, кого де срещнем, за здраве.</i> Ил. Блъсков, ПБ III, 53. <i>А Марко му тиом отговара .. / Фала тебе, Яно коюмджиа, / зер по вазе дали адет нема / млади булки рака да цаливат.</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 11. <i>На вето село нов адет не бива.</i> Погов., П. Р. Славейков, БП I, 279. <i>Във всяко село и адет, във всяка къща и табахет.</i> Погов. |
| − | 2. Навик, нрав на някого. Едрю: <i>Върви ти, аз ще дода.</i> Васил Ваклин: <i>Не! Напреде да те видя аз! Знам ти адета аз тебе — се назад се връщаш.</i> | + | 2. Навик, нрав на някого. <em>Едрю</em>: <i>Върви ти, аз ще дода.</i> <em>Васил Ваклин</em>: <i>Не! Напреде да те видя аз! Знам ти адета аз тебе — се назад се връщаш.</i> Й. Йовков, Б, 16. <i>— Ти имаш обичай на всекиго ум да даваш, а не виждаш, че си вчерашно хлапе! Много ще има да пати главата ти от тоя ти адет.</i> |
Версия от 23:28, 17 декември 2012
и с политика. Ив. Вазов, Съч. VII, 10.
АДВОКА`ТСТВУВАМ. Вж. адвокатствам.
АДВОКА`ТСТВУВАНЕ ср. Отгл. същ. от адвокатствувам; адвокатстване.
АДВОКАТУ`ВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. Адвокатствувам.
АДВОКАТУ`РА, мн. няма, ж. 1. Събир. Всички адвокати, адвокатското съсловие като цяло. // Професионално адвокатско сдружение, колегия.
2. Помещение на адвокатска управа.
АДВОКА`ТЧЕ, мн. -та, ср. Умал. обикн. ирон. от адвокат. — Състари ме този мой син .. Събрал се е с тайфа от офицерчета и адвокатчета .. Нощ през нощ по бардаците осъмват. В. Геновска, СГ, 135. На друга, четвъртита маса в срещния ъгъл до тезгяха се редеше друга постоянна група. В нея влизаха останалите млади учители, .. , три нови адвокатчета и неколцина безработни интелигенти. Г. Караславов, Избр. съч. II, 44.
АДВОКА`ТЩИНА ж. Неодобр. Похват за доказване на нещо с хитро извъртане, усукване, смятан като присъщ на адвокат. — Адвокатщината, както ти я наричаш, е същинско зло и не се знае докога — започна Сотиров, .. — По-рано и аз негодувах против твоите приказки, смятах ги несправедливи, но сега виждам, че си прав. Ем. Станев, ИК I, 77.
АДЕКВА`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Равностоен, напълно съответствуващ. Хаос от самовластие, многовластие, но и безвластие [по време на кърджалийството] заливал земите ни. Затуй, че такова съотношение не може да бъде изразено с достатъчно адекватен нему термин, ще го означаваме все пак като „анархия“. В. Мутафчиева, КВ, 38. Адекватни понятия. Форма, адекватна на съдържанието.
От лат. adaequatus.
АДЕКВА`ТНО. Книж. Нареч. от адекватен. Едничкото поведение, което му [на Пазвантоглу] позволявали обстоятелствата, бил неутралитетът. Въоръжен неутралитет, постепенно превърнал се в глух конфликт между самовластника и местните християни. Точността изисква да признаем, че този конфликт бил подет не от Осман Пазвантоглу, .. Но самият факт, че близо до Видинско пламнала борба, която изразявала по-адекватно интересите на поробените християни, отколкото туй постигнало отцепничеството на Пазвантоглу — този факт станал вододел в размириците из разглеждания край. В. Мутафчиева, KB, 283-284.
АДЕКВА`ТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. книж. Качество на адекватен.
АДЕКТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Езикозн. 1. Който е свойствен на прилагателното име; адиективен. Адективна функция.
2. Който има функция, служба на прилагателно име; адиективен.
— От лат. adjektivus ’прилагателно’.
АДЕНИ`Т м. Мед. Възпаление на лимфните възли; лимфаденит.
АДЕНО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: жлеза, напр.: аденовиден, аденовирусен и др.
— Гр. ἀδήν ’жлеза’.
АДЕНОГРАФИ`Я ж. Мед. Описание, снимка на жлезите.
АДЕНОИ`Д м. Мед. Разрастване на лимфните възли в носоглътката във вид на подутина.
АДЕНОИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни. Мед. Прил. от аденоид. Аденоидна тъкан.
АДЕНОКАРЦИНО`МА ж. Мед. Злокачествено образувание на жлеза.
— Лат. adenocarcinoma.
АДЕНО`М м. Мед. Доброкачествен тумор от жлезиста тъкан. Аденом на щитовидната жлеза.
АДЕНОПАТИ`Я ж. Мед. Заболяване на лимфните жлези.
— Лат. adenopathia.
АДЕ`ПТ м. Книж. 1. Убеден последовател, привърженик на някакво учение или течение. В 90-те години символизмът намира своите адепти в другите страни, включително в руската литература. ЛФ, 1958, бр. 11, 2. Адепти на философията. Адепти на толстоизма. 2. Лице, което е било посветено в тайните на алхимията през средните векове.
— От лат. adeptus ’спечелен’.
АДЕ`Т м. Простонар. 1. Обичай, ред, приет в дадена среда. — След войната народът се промени, .. Иска да яде повече, не пости, не държи за старите адети. Ем. Станев, ИК I, 199. Софра като се сложи — / ще има ядене. Адетът е такъв. К. Христов, ЧБ, 90. Днес е Ивановден и ние по селата имаме адет да квасим, кого де срещнем, за здраве. Ил. Блъсков, ПБ III, 53. А Марко му тиом отговара .. / Фала тебе, Яно коюмджиа, / зер по вазе дали адет нема / млади булки рака да цаливат. Нар. пес., СбНУ XLIV, 11. На вето село нов адет не бива. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 279. Във всяко село и адет, във всяка къща и табахет. Погов.
2. Навик, нрав на някого. Едрю: Върви ти, аз ще дода. Васил Ваклин: Не! Напреде да те видя аз! Знам ти адета аз тебе — се назад се връщаш. Й. Йовков, Б, 16. — Ти имаш обичай на всекиго ум да даваш, а не виждаш, че си вчерашно хлапе! Много ще има да пати главата ти от тоя ти адет.
