Разлика между версии на „Page:Froyd-Detskata dusha.djvu/78“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Некоригирана)
 
м
 
(Не са показани 2 междинни версии от друг потребител)
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Проверена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
 +
{{+}}
 
Аз: «Сънувал си жирафи?»
 
Аз: «Сънувал си жирафи?»
  
Ред 23: Ред 24:
 
Той: «Защото му взех малкия.» Забелязва, че записвам всичко и пита: «Защо записваш всичко?»
 
Той: «Защото му взех малкия.» Забелязва, че записвам всичко и пита: «Защо записваш всичко?»
  
Аз: «Защото ще^ изпратя това на един професор, който ще премахне твоята глупост.»
+
Аз: «Защото ще изпратя това на един професор, който ще премахне твоята глупост.»
  
 
Той: «Аха, но ти записа и това, че мама си е свалила ризата, и това ли ще дадеш на професора?»
 
Той: «Аха, но ти записа и това, че мама си е свалила ризата, и това ли ще дадеш на професора?»
Ред 47: Ред 48:
 
Той: «Вероятно не, не, зная го определено.»
 
Той: «Вероятно не, не, зная го определено.»
  
Той продължава да разказва: «Мама толкова дълго ме моли, че аз й казах защо съм дошъл през нощ
+
Той продължава да разказва: «Мама толкова дълго ме моли, че аз й казах защо съм дошъл през нощта.

Текуща версия към 10:19, 22 юли 2015

Страницата е проверена


Аз: «Сънувал си жирафи?»

Той: «Не, не съм сънувал. Това си го мислех, всичко това си го мислех, бях се събудил преди това.»

Аз: «Какво трябва да означава това: смачкан жираф? Ти сам знаеш, че жирафът не може да се смачка като парче хартия.»

Той: «Зная това. Така си мислех. Той дори не съществува истински.14 Смачканият жираф лежеше на пода, а аз го взех при себе си, взех го с ръце.»

Аз: «Какво, нима такъв голям жираф може да бъде взет с ръце?»

Той: «Взех с ръце смачкания.»

Аз: «А къде беше през това време големият?»

Той: «Големият стоеше по-далеч, настрани.»

Аз: «А ти какво направи със смачкания?»

Той: «Аз мъничко го подържах в ръце, докато големият престана да вика, а после седнах върху него.»

Аз: «А големият защо викаше?»

Той: «Защото му взех малкия.» Забелязва, че записвам всичко и пита: «Защо записваш всичко?»

Аз: «Защото ще изпратя това на един професор, който ще премахне твоята глупост.»

Той: «Аха, но ти записа и това, че мама си е свалила ризата, и това ли ще дадеш на професора?»

Аз: «Да, и можеш да ми повярваш, че той няма да разбере как така може да се смачка един жираф.»

Той: «А ти му кажи, че аз самият не зная, и тогава той няма да пита, а когато попита какво е това смачкан жираф, нека ни пише и ние ще му отговорим или ще му напишем още сега, че аз самият не зная.»

Аз: «Защо дойде при нас през нощта?»

Тоц: «Не зная.»

Аз: «Кажи ми бързо, за какво мислиш сега?»

Той (с хумор): «За малинов сок.»

Аз: «Още за какво?»

Той: «За истинска пушка за убиване.»15

Аз: «Това не ти се е присънило?»

Той: «Вероятно не, не, зная го определено.»

Той продължава да разказва: «Мама толкова дълго ме моли, че аз й казах защо съм дошъл през нощта.