и заплахи, направени в детските години, могат да бъдат наблюдавани и в други случаи на заболяване, когато този интервал обхваща десетилетие и повече. Зная дори такива случаи, когато «закъснялото послушание» на изтласкването оказва съществено влияние върху детерминирането на болезнените симптоми.
Обяснението, което неотдавна Ханс получава по повод отсъствието на Wiwimacher при жените, е можело само да разклати доверието му в себе си и да пробуди кастрационния комплекс. Той протестира срещу него и това съобщение няма лечебен ефект: след като наистина има живи същества, които нямат никакъв Wiwimacher, тогава вече няма нищо невероятно в това, че и на него могат да му отнемат неговия Wiwimacher, като по такъв начин го направят жена.13
«През нощта срещу 28-и Ханс неочаквано за нас става в тъмното и идва в леглото ни. Неговата стая е разделена от нашата с кабинет. Питаме го защо е дошъл, дали се е страхувал от нещо. Той казва: «Не, ще ви кажа утре», а после заспива в леглото ни и едва след това го отнасяме в неговото креватче.
На следващата сутрин аз започвам да го разпитвам, за да разбера защо е дошъл през нощта при нас. След известна съпротива се повежда следният диалог, който веднага стенографирам:
Той: «През нощта в стаята имаше един голям и един малък смачкан жираф, и големият започна да вика, защото аз му взех смачкания. После той престана да вика и аз седнах върху смачкания жираф.»
Аз, учудено: «Какво? Смачкан жираф? Нима това е истина?»
Той: «Да.» Бързо носи хартия, смачква я бързо и ми казва: «Ето така беше смачкан.»
Аз: «И ти седна върху смачкания жираф? Как?» Отново ми показва и сяда на земята.
Аз: «Защо дойде в нашата стая?»
Той: «Не зная.»
Аз: «Страх ли те беше?»
Той: «Не, като че ли не.»
