Аз: «Сънувал си жирафи?»
Той: «Не, не съм сънувал. Това си го мислех, всичко това си го мислех, бях се събудил преди това.»
Аз: «Какво трябва да означава това: смачкан жираф? Ти сам знаеш, че жирафът не може да се смачка като парче хартия.»
Той: «Зная това. Така си мислех. Той дори не съществува истински.14 Смачканият жираф лежеше на пода, а аз го взех при себе си, взех го с ръце.»
Аз: «Какво, нима такъв голям жираф може да бъде взет с ръце?»
Той: «Взех с ръце смачкания.»
Аз: «А къде беше през това време големият?»
Той: «Големият стоеше по-далеч, настрани.»
Аз: «А ти какво направи със смачкания?»
Той: «Аз мъничко го подържах в ръце, докато големият престана да вика, а после седнах върху него.»
Аз: «А големият защо викаше?»
Той: «Защото му взех малкия.» Забелязва, че записвам всичко и пита: «Защо записваш всичко?»
Аз: «Защото ще изпратя това на един професор, който ще премахне твоята глупост.»
Той: «Аха, но ти записа и това, че мама си е свалила ризата, и това ли ще дадеш на професора?»
Аз: «Да, и можеш да ми повярваш, че той няма да разбере как така може да се смачка един жираф.»
Той: «А ти му кажи, че аз самият не зная, и тогава той няма да пита, а когато попита какво е това смачкан жираф, нека ни пише и ние ще му отговорим или ще му напишем още сега, че аз самият не зная.»
Аз: «Защо дойде при нас през нощта?»
Тоц: «Не зная.»
Аз: «Кажи ми бързо, за какво мислиш сега?»
Той (с хумор): «За малинов сок.»
Аз: «Още за какво?»
Той: «За истинска пушка за убиване.»15
Аз: «Това не ти се е присънило?»
Той: «Вероятно не, не, зная го определено.»
Той продължава да разказва: «Мама толкова дълго ме моли, че аз й казах защо съм дошъл през нощта.
