Разлика между версии на „Page:Froyd-Detskata dusha.djvu/388“
(→Некоригирана) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | на либидото намират своето удовлетворяване. Същото важи и за това, което се намира в основата на нощните фантазии, достигащи до съзнанието като съновидения. Съновиденията често представляват само фантазии от този род, възкръснали под влиянието и във връзка с някакъв дневен дразнител, останал от състоянието на бодърствуване («остатъци от впечатленията през деня»). Сред сексуалните фантазии от периода на пубертета се открояват някои, които са общоразпространени и достатъчно независими от индивидуалните преживявания на отделния човек. Такива са фантазиите за наблюдаването на полово сношение между родителите, за съблазняванията в ранното детство от страна на любимо лице, за заплахата от кастриране, фантазии за пребиваване и дори преживявания в утробата на майката и така нареченият «семеен роман», в който юношата реагира на различията в неговата насоченост към родителите в настоящето и в детството. Близкото отношение на тези фантазии към мита е доказал О. Ранк в своя труд <i>Das Mythus von der Geburt des Helden</i>, 1909. Правилно е твърдението, че Едиповият комплекс е комплексното ядро на неврозите, представлявайки съществена част от тяхното съдържание. В него завършва инфантилната сексуалност, оказваща със своето действие решаващо влияние върху сексуалността на възрастните. Всяко новородено дете е изправено пред задачата да преодолее Едиповия комплекс. Който не може да направи това, се разболява от невроза. Успехите на психоанализата все по-ясно демонстрират това значение на Едиповия комплекс: признаването му е станало ключовата дума, която разделя привържениците на психоанализата{{попр|Беше „психоанализите“}} от нейните противници. | |
| − | + | 14. Вж. казаното за неизбежността на съдбата в преданието за Едип («Тълкуване на сънищата»). | |
| − | + | 13. За особения тип избор на обекта при мъжете вж. Фройд 3. <i>Психология на сексуалността</i>. София, 1991, с. 158-167. | |
| − | + | 16. Безброй особености на любовния живот на човека, както и натрапчивостта на самата влюбеност могат да бъдат разбрани като остатъци от детството едва когато се установи отношението им към него. | |
| − | + | 17. Max Dessoir. Zur Psychologie der <i>Vita sexualis</i>. In: <i>Ailgemeine Zeitschrift für Psychiatrie</i>, 1984, Bd. 5, S. 941. | |
| − | + | 18. Тук е мястото да посочим един в много отношения фантастичен, но изключително остроумен труд на Ференци | |
Версия от 11:19, 13 януари 2013
на либидото намират своето удовлетворяване. Същото важи и за това, което се намира в основата на нощните фантазии, достигащи до съзнанието като съновидения. Съновиденията често представляват само фантазии от този род, възкръснали под влиянието и във връзка с някакъв дневен дразнител, останал от състоянието на бодърствуване («остатъци от впечатленията през деня»). Сред сексуалните фантазии от периода на пубертета се открояват някои, които са общоразпространени и достатъчно независими от индивидуалните преживявания на отделния човек. Такива са фантазиите за наблюдаването на полово сношение между родителите, за съблазняванията в ранното детство от страна на любимо лице, за заплахата от кастриране, фантазии за пребиваване и дори преживявания в утробата на майката и така нареченият «семеен роман», в който юношата реагира на различията в неговата насоченост към родителите в настоящето и в детството. Близкото отношение на тези фантазии към мита е доказал О. Ранк в своя труд Das Mythus von der Geburt des Helden, 1909. Правилно е твърдението, че Едиповият комплекс е комплексното ядро на неврозите, представлявайки съществена част от тяхното съдържание. В него завършва инфантилната сексуалност, оказваща със своето действие решаващо влияние върху сексуалността на възрастните. Всяко новородено дете е изправено пред задачата да преодолее Едиповия комплекс. Който не може да направи това, се разболява от невроза. Успехите на психоанализата все по-ясно демонстрират това значение на Едиповия комплекс: признаването му е станало ключовата дума, която разделя привържениците на психоанализата* от нейните противници.
14. Вж. казаното за неизбежността на съдбата в преданието за Едип («Тълкуване на сънищата»).
13. За особения тип избор на обекта при мъжете вж. Фройд 3. Психология на сексуалността. София, 1991, с. 158-167.
16. Безброй особености на любовния живот на човека, както и натрапчивостта на самата влюбеност могат да бъдат разбрани като остатъци от детството едва когато се установи отношението им към него.
17. Max Dessoir. Zur Psychologie der Vita sexualis. In: Ailgemeine Zeitschrift für Psychiatrie, 1984, Bd. 5, S. 941.
18. Тук е мястото да посочим един в много отношения фантастичен, но изключително остроумен труд на Ференци
