Page:Froyd-Detskata dusha.djvu/388

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата е проверена


на либидото намират своето удовлетворяване. Същото важи и за това, което се намира в основата на нощните фантазии, достигащи до съзнанието като съновидения. Съновиденията често представляват само фантазии от този род, възкръснали под влиянието и във връзка с някакъв дневен дразнител, останал от състоянието на бодърствуване («остатъци от впечатленията през деня»). Сред сексуалните фантазии от периода на пубертета се открояват някои, които са общоразпространени и достатъчно независими от индивидуалните преживявания на отделния човек. Такива са фантазиите за наблюдаването на полово сношение между родителите, за съблазняванията в ранното детство от страна на любимо лице, за заплахата от кастриране, фантазии за пребиваване и дори преживявания в утробата на майката и така нареченият «семеен роман», в който юношата реагира на различията в неговата насоченост към родителите в настоящето и в детството. Близкото отношение на тези фантазии към мита е доказал О. Ранк в своя труд Das Mythus von der Geburt des Helden, 1909. Правилно е твърдението, че Едиповият комплекс е комплексното ядро на неврозите, представлявайки съществена част от тяхното съдържание. В него завършва инфантилната сексуалност, оказваща със своето действие решаващо влияние върху сексуалността на възрастните. Всяко новородено дете е изправено пред задачата да преодолее Едиповия комплекс. Който не може да направи това, се разболява от невроза. Успехите на психоанализата все по-ясно демонстрират това значение на Едиповия комплекс: признаването му е станало ключовата дума, която разделя привържениците на психоанализата* от нейните противници.

14. Вж. казаното за неизбежността на съдбата в преданието за Едип («Тълкуване на сънищата»).

13. За особения тип избор на обекта при мъжете вж. Фройд З. Психология на сексуалността. София, 1991, с. 158-167.

16. Безброй особености на любовния живот на човека, както и натрапчивостта на самата влюбеност могат да бъдат разбрани като остатъци от детството едва когато се установи отношението им към него.

17. Max Dessoir. Zur Psychologie der Vita sexualis. In: Ailgemeine Zeitschrift für Psychiatrie, 1984, Bd. 5, S. 941.

18. Тук е мястото да посочим един в много отношения фантастичен, но изключително остроумен труд на Ференци