(Опит за една генитална теория, 1924), където половият живот на висшите животни се извежда от филогенезата им.
19. Това важи не само за възникващия при неврозата «негатив» на склонността към перверзии, а също и за позитивните, така наречени същински перверзии. Последните се обясняват следователно не само с фиксацията на инфантилните наклонности, но и с регресията към тях вследствие* преграждането на другите пътища на сексуалната ориентация. Затова позитивните перверзии са и достъпни за психоаналитична терапия.
20. Заболяване на гръбначния мозък.
21. При това често се вижда, че с настъпването на полова зрялост отначало възниква нормална сексуална ориентация, която обаче впоследствие, благодарение на своята вътрешна слабост, търпи крушение още при първите външни препятствия и се сменя с регресия към първоначалната фиксация.
22. При някои черти на характера бе установена дори връзка с определен ерогенен компонент. Така инатът, пестеливостта и любовта към реда произхождат от аналната еротика. Честолюбието се обуславя от силно уретрално-еротично предразположение.
23. Такъв познавач на човешката природа като Емил Зола описва в «Радостта да живееш» момиче, което с весело себеотрицание отдава безвъзмездно в полза на любимите си хора всичко, което има и за което би могло да претендира — имущество и надежди, без да очаква награда от тяхна страна. В детството си това момиче се е намирало под властта на ненаситната потребност от нежност, която в случай че е пренебрегнато заради друго дете, се превръща в жестокост.
24. Възможно е по-голямата способност към закрепване да е резултат и от особено интензивни соматични сексуални прояви в по-ранни години.
