Ханс: «При чешмата.»
Аз: «Кой ти разреши да направиш това? Нима ко-нярят го беше оставил там?»
Ханс: «Е, това беше кон от конюшнята.»
Аз: «Как е дошъл до чешмата?»
Ханс: «Аз го доведох.»
Аз: «Откъде? От конюшнята ли?»
Ханс: «Аз го изведох, защото исках да го набия.»
Аз: «Нима в конюшнята нямаше никой?»
Ханс: «О, да, Лудвиг» (коняр в Гмунден).
Аз: «Той ли ти позволи?»
Ханс: «Аз поговорих любезно с него и той ми каза, че мога да го направя.» Аз: «И какво му каза?»
Ханс: «Може ли да взема коня, да го бия и да му викам. А той каза — да.» Аз: «Много лй го би?»
Ханс: «Всичко, което ти разказвам, изобщо не е вярно.»
Аз: «И кое е вярното?» Ханс: «Нищо. Разказах ти го само на шега.» Аз: «Нито веднъж ли не си извеждал коня от конюшнята?» Ханс: «О, не!»
Аз: «Но ти се е искало да го направиш?» Ханс: «Разбира се. Мислих си за това.» Аз: «В Гмунден ли?»
Ханс: «Не, тук. Мислех за това рано сутринта, когато вече се бях облякъл; не, още в леглото.» Аз: «Защо никога не си ми разказвал за това?» Ханс: «Не съм мислил за това.» Аз: «И сега си го помисли, защото видя коня на улицата.» Ханс: «Да!»
Аз: «Кого ти се иска да удариш — мама, Ана, или мен?»
Ханс: «Мама.» Аз: «Защо?»
Ханс: «Бих искал да набия мама.»
Аз: «Кога си виждал някой да бие мама?»
113
ft. Детската душа
