Page:Froyd-Detskata dusha.djvu/113

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата е проверена


Ханс: «При чешмата.»

Аз: «Кой ти разреши да направиш това? Нима конярят го беше оставил там?»

Ханс: «Е, това беше кон от конюшнята.»

Аз: «Как е дошъл до чешмата?»

Ханс: «Аз го доведох.»

Аз: «Откъде? От конюшнята ли?»

Ханс: «Аз го изведох, защото исках да го набия.»

Аз: «Нима в конюшнята нямаше никой?»

Ханс: «О, да, Лудвиг» (коняр в Гмунден).

Аз: «Той ли ти позволи?»

Ханс: «Аз поговорих любезно с него и той ми каза, че мога да го направя.»

Аз: «И какво му каза?»

Ханс: «Може ли да взема коня, да го бия и да му викам. А той каза — да.»

Аз: «Много ли го би?»

Ханс: «Всичко, което ти разказвам, изобщо не е вярно.»

Аз: «И кое е вярното?»

Ханс: «Нищо. Разказах ти го само на шега.»

Аз: «Нито веднъж ли не си извеждал коня от конюшнята?»

Ханс: «О, не!»

Аз: «Но ти се е искало да го направиш?»

Ханс: «Разбира се. Мислих си за това.»

Аз: «В Гмунден ли?»

Ханс: «Не, тук. Мислех за това рано сутринта, когато вече се бях облякъл; не, още в леглото.»

Аз: «Защо никога не си ми разказвал за това?»

Ханс: «Не съм мислил за това.»

Аз: «И сега си го помисли, защото видя коня на улицата.»

Ханс: «Да!»

Аз: «Кого ти се иска да удариш — мама, Ана, или мен?»

Ханс: «Мама.»

Аз: «Защо?»

Ханс: «Бих искал да набия мама.»

Аз: «Кога си виждал някой да бие мама?»