Page:RBE Tom9.djvu/811

МЪЛЧАНЕ 811 МЪМАРЕЦ

рията, имала чудодейни свойства. Това е мъл-нана вода. През нощта срещу Гергьовден, когато всичко се смълчи,.., дядо Съботин слиза сам на извора, отвъд реката, и напълня стом-тта си с вода. С нея той лекува ония, които са изгубили спокойствието на дутата си. Ив. Карановски, Разк. I, 180. Кака Янка., взе медника и отиде т реката за мълчат вода: до реката и назад не се продумва нито дума. Г. Марковски, СК, 140.

МЪЛЧАНЕ, мн, няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от мълча и от мълчи се; мълчание. — Ами дядо Славчо що прави? — запита Нен-ко подир едно късо мълчане. Т. Влайков, Съч. I, 1945, 53. Мълчането ставаше мъчително и ръцете им горяха като огън. Ив. Вазов, Съч. VIII, 96. Тук всичкото се почва, свършва тук; / невидимо дохожда като звук, / невидимо изчезва от живота, в мълчането на Саваота. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 162. Говоренето е сребро, мълчането — злато. Послов.

— Друга (простонар.) форма: м ъ л ч 6 н с.

МЪЛЧАНИЕ, мн. няма, ср. 1. Състояние, при което някой или нещо мълчи, не издава звук; мълчане, безмълвие. Най-после, когато нямаше вече за какво да си спомнят, млъкнаха. И двамата чувствуваха, че в мълчанието им има нещо престорено и мъчително. И. Петров, HЛ, 129. Нищо не й казах, по мълчание едва ли някой може да се сравнява с мене! А. Наковски, МПП, 128. Изправен т чина пред целия клас, аз отговарях с невъзмутимо мълчание на всичките й въпроси. Т. Генов, ДОД, 31. Озадачен от това загадъчно мълчание на вестника, Станкул още същия ден написа до редакцията второ, сравнително по-спокойно писмо. Ст. Марков, ДБ, 332. Във вчерашното си [писмо] аз ви се сърдех за мълчанието, а сега виждам, че вие ми се сърдите за моето. Ив. Вазов, ПЕМ, 32. Няма нищо по-тър-жествено от мълчанието на артилерията през време на бой. Е. Карамфилов, Б III, 55. Да, роб е той, народа, и спи дълбоко, гроб-но, / в безчувственост нехайна, в мълчание беззлобно / на прйвичен покой. П. К. Яворов, Съч. I, 31. Мълчанието е злато. Послов. Пазя мълчание. Едноминутно мълчание.

2. Отсъствие на какъвто и да е шум, звук; тишина, безмълвие. Страшната пустин-ност и безлюдност на това място се равнява само с дълбокото, от нищо ненаруша-вано мълчание. Ив. Вазов, Съч. XVII, 69. Замлъкна и воденицата на Лазар Дъбака,.. Дивота и мълчание зацарува наоколо. Елин Пелин, Съч. I, 166. Той гледаше към Балкана,.., напрягаше слух да чуе дали след това зимно мълчание не ще пропукат някъде пушки. Й. Йовков, СЛ, 76. Самотен изстрел процепи мълчанието, след това се чу тичане на подковани обувки и задавено бумтене на мотор, а после отново настъпи тишина. Д. Димов, Т, 479. В дъното на тоя огромен дол, потънал в мълчание и сянка,.., се губеше черната лента на водата. Ем. Станев, ПЕГ, 65. С тия мисли той помилва с ръка прозорчето, бързо кривна и изчезна в мълчанието на близката улица. Ив. Хаджимарчев, ОК, 96. Гладни, с разранени крака, измъчвани от непоносимия студ, деморализираните Наполеонови войски отстъпвали сред гробното мълчание на заснежените равнини. Ист. X кл, 39.

3. Като междум. За подкана да не се говори, да се пази тишина. — Сатана! Доволен ли си? — Ш-ш! Мълчание! Още малко! Още мъничко! Ал. Константинов, Съч. I, 11. — Никола — едвам произнесе тя, — какво търсиш тука?.. — Мълчание, мълчание,...мълчание, — зашепна господин Никола, като движеше двете си ръце. Елин Пелин, Съч. IV, 200-201.

О Отминавам / отмина с мълчание. Съзнателно, нарочно не казвам нищо, не се изказвам във връзка с нещо, по някакъв въпрос. Мене ме наричаха „тъмен балкански субект“, „див българин“ и аз не мога да отмина това с мълчание. Г. Димитров, ПФС, 170. Мен не ми се нрави полемиката. Обаче понякога човек мъчно може да се отклони от нея. И ето, не мога да отмина с мълчание известни неща. Б. Шивачев, Съч. 1,42.

— Друга (остар.) форма: м ъ л ч 6 н и е.

МЪЛЧЕШКАТА нареч. Мълчешком, мълком, мълчаливо. Двамата приятели изминаха няколко тъмни улици мълчешката. Ив. Вазов, Съч. XXII, 130. Дордето траеше тая препирня, аз стоях и слушах мълчешката, без протести и одобрения. 3. Стоянов, ЗБВ III, 149. Ротният беше сдържан в обноските си към него, но всеки чувствуваше, че това бяха сърдечни ласки. И двамата се разбираха мълчешката. М. Кремен, Б, 34. — Та такива потайни въглени пд парят. Тебе хапало ли те е куче, дето мълчешката се пуща. Ст. Даскалов, БМ, 37. Един връх друг, кат звяр на звяр, / те [враговете] хвърляха се мълчешката. К. Христов, ПХ (превод), 87.

МЪЛЧЕШКЙМ нареч. Диал. Мълчешком, мълчешката.

МЪЛЧЕШКОМ нареч. С мълчание, без да се говори, без да се издава глас, звук; мълчаливо, мълком, мълчешката. Останалото разстояние до селото дваматц изминаха мълчешком, като само отвреме-цавре-ме разменяха някоя тиха дума. П. Вежинов, ВП, 65. Мъчно стана на Захаринча. Той заплака мълчешком и не каза нищо. Елин Пелин, ПР, 91. Никола видя, че обърна всеобщо внимание, но не показа никакво смущение, поздрави всички мълчешком и седна между момците. К. Величков, ПССъч. I, 157. Под стъпките ни леки ще трептят тревите. / Сами ще разговарят мълчешком душите. А. Далчев, С, 129.

МЪМАРЕЦ, мн. мъмарцй, м. Диал. Ма-марец; мъмарица, мърморец. — Ей! Ти хем