Page:RBE Tom9.djvu/749

44, 171. Мужишки нрави.

МУЖКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Мъжки; мужески. После отиде на княза Йоанна Кастриота, който не имея войска да му се сопротиви, проси мир и даде Мурату в залог трите свои мужки деца: Георгия, Константина и Светослава. Хр. Павлович, Ц, 64-⁶⁵‘

МУЗА ж. 1. В гръцката митология — всяка една от деветте богини, покровителки на изкуството и науките. Аполон се явява изново на Хеликон заобиколен с деветте музи. К. Величков, ПССьч. III, 181. — Трябва да помечтаете за Акропола, да посетите., хълмовете на нимфите и на музите, да поскитате край Илисос... Сг. Дичев, ЗС1,307.

2. Прен. Поетична или артистична творческа дейност. Младият мъж беше Йоан,.., изоставил попрището на воин,.., за да посвети живота си на музите. А. Дончев, СВС, 28.

3. Прен. Източник на вдъхновение за поетична или артистична творческа дейност, олицетворен в образа на жена. Кой знае какви музи се мяркаха в този момент пред очите на симпатичния поет — той сияеше, занесен в надземни сфери. Ал. Константинов, Съч. I, 34. Певецът на старото време е черпил / от музите сила за своята песен. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 63.

О Десета муза. Изк. Киноизкуство, кинематография.

— От гр. цоиоа — Н. Хклендарец, Славяноболгарский пред-ручний послателник..., ч. IV, 1835.

МУЗЕЕН, -ёйна, -ёйно, мн. -ейни, прил.

1. Който се отнася до музей. Музеен работник. Музейна мрежа. Музейно дело.

2. Който е на музей. Музеен фонд. Музейна вещ. Музейна сбирка. Музейна сграда. Музейни експозиции. Музейни кътове.

3. Прен. Който е старинен или много рядък и ценен. — Хайде да сменим! Ти ще ми дадеш пушката, а аз ще ти дам револвера си. Нали знаеш какъв е? Чисто музеен. Много е скъп. Д. Ангелов, ЖС, 249.

МУЗЕЙ, -ёят, -ёя, мн. -ёи, м. 1. Учреждение, в което се събират и съхраняват старини, произведения на изкуството, научни сбирки, предмети и произведения на знаменити личности и др. под., за да бъдат достъпни за разглеждане от хората. Читалището притежаваше множество римски предмети, турски ръкописи и документи от Възраждането. Всичко това заслужаваше да се подреди в музей. Д. Димов, Т, 222. Археологически музей. Етнографски музей. Зоологический музей. Окръжен музей.

2. Сграда или комплекс от сгради, в които се помещава такова учреждение. В Барцелона каталонците са построили един музей, където е показано цялото каталонско изкуство — от римските стенописи до най-но-виите художници. А. Каралийчев, С, 87. Те [хората] не го [чужденеца] изпущат нито за миг от ръцете си: качват го на трамваи и омнибуси, пъхат го в подземната железница, водят го из музеите. Св. Минков, ДА, 53-54. Музеите и галериите на Рим, Флоренция и Неапол предлагаха гениални творби от миналите времена. НК, 1970, бр. 52,

3. Аптека-музей. дом-музей. къща-музей.

3. В съчет. с град, село, селище. Населено място, което външно бива запазвано непроменено, поради уникалната си архитекту-

а и пространствено решение. От няколко

ни в Копривщица се снима цветен научнопопулярен филм за архитектурата на града.. Ето ни пред града-музей. Това е и началото на филма „Копривщица“. ВН, 1958, бр. 2131, 4. Външните снимки на филма са правени в Габрово, в селото-музей Боженци край града. ВН, 1964, бр. 3860, 2.

4. В древна Гърция — храм на музите (М. Филипова-Байрова и др., РЧД, 1982).

5. Част от двореца на Птоломей I (III в. пр. Хр.), в която се помещавала прочутата Александрийска библиотека (М. Филипова-Байрова и др., РЧД, 1982).

О За музея, съм. Разг. Много стар, изхабен, износен (съм). Той погледна палтото и се усмихнц: — то е, тъй да се каже, добро за музея. И. Йовков, ЖС, 10.

— От гр. роиаеюу — Ив. Богоров, Всеобща география за децата (превод), 1843.

МУЗЕЙЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от музей. Една уморена, тънка като вощеница калугерка развежда гостите из малкото свещено му-зейче и повтаря с едни и същи слова онова малко, което се знае. Н. Стефанова, РП, 76.

МУЗЕУМ м. Остар. Книж. Музей. Най-хубава черкова във Вена е „Св. Стефан“ с кула,.., а от царските здания първо място държи царският дворец /..) в същий град, заедно с богат музеум. Й. Груев, УЗ, 116. „Оттам отидохме да видим военния музеум, който е във вътрешната кула“. Лет., 1876,

127. Мумии са зоват човешки балсамирани тела, които старите египтяни са префиняли изкусно, та и до днес са намират такивато, наречени мумии, що са държат у европейските музеу ми У, 1871, бр. 23,361.

— Лат. ши.чеиш.

МУЗИКА ж. 1. Само ед. Изкуство, което изразява преживявания, настроения и идеи чрез хармонично съчетаване на тонове и звукове според установени специфични интонационни закономерности. — Аз обичам музиката, обичам звуковете въобще. Ив. Вазов, Съч. IX, 167. Той [Анщайн] свирел на цигулка не блестящо, но в неговото свирене .. се проявявала неговата страст към музиката, към красивото. Матем., 1965, кн. 5, 3. В късо време той изучи граматиката, логиката и геометрията при знаменития Фотий, пък диалектиката, философията,.. и музиката при знаменития философ Лъв. Р. Каролев, УБЧИ, 15.

2. Само ед. Обикн. с опред. Вид такова изкуство. Сериозна задача на българското музикал-