Page:RBE Tom9.djvu/669
МОРЕЛА 669 МОРЕН2
ставай, та наклади огън в мутвака, па тури вода да се грее, че ще заколя две кокошки да посрещна хората, както трябва. Т. Харманджиев, Съч. III, 18.
5. Разг. При реплики — в началото на изречение за изразяване на страх, уплаха. Прекръсти се [баба Колевица] и каза като на себе си:
— Море що му стана на детето, невесто? Цв. Минков, М3, 23. — Голяма пукотевица, голямо чудо,.. — Море сърцето ми щеше да изхвръкне. Ог. Мокрев, ПСН, 159.
6. Разг. За подсилване, подчертаване, набля-гане върху някакъв факт. Когато някоя [крава] пощръклее, сигурно цял час я дири по сечините и долищата... — Море цел ден, кажи! Цв. Ангелов, ЧД, 51. — Пък си отваряйте очите, господа, да не се промъкне някой червен! — Море пиле не мое да пре-хвръкне, камо ли такъв! — отвърна му с подчертано достойнство старшията. А. Гуляшки, Л, 449. По що я позна, че е шавър-клива? — Море шавърклива жена, пиян поп и мъжко магаре,.., они отдалеко се познават. Елин Пелин, Съч. V, 78. — Жив ли е дядо ти, здрав ли е? — попита Борис.
— Жив и здрав море, рибар падаи ли лесно!
— отговори гордо багатурът. И. Вълчев, СКН, 349. Конче припка, вятър вей, / лудо-младо песен пей: / Де гиди джанъм, де! Кат съм, море, тънко та високо, / да съм още бяло църнооко. К. Христов, Кр, 25. Шетба шета море крал Миаил, / шетба шета по Латина града. Нар. пес., СбНУ ХЫУ, 45.
— Други (диал.) форми: море, м 6 р и, мор.
МОРЕЛА ж. Спец. Вид вишна, чиито плодове имат червено оцветен плодов сок. Според оцветяването на плодовия сок сортовете вишни се делят на две групи — морели — сортове вишни с червено оцветен плодов сок, и амо-рели — сортове с безцветен сок и светлочервен плод. П. Даскалов и др., ТК, 95.
— От фр. шогеИе.
МОРЕЛЕТНИК, мн. -ци, м. Чайка. Море-летниците са характерни за фауната на България.
МОРЕЛЕЧЕНИЕ, мн. няма, ср. Нов. Лечебно използуване на климата на морското крайбрежие и свойствата на морската вода. Нашите болни .. лекувахме по комбиниран начин, съчетаващ медикаментозна терапия с физиотерапия и лечебна физкултура, а след това ги насочваме към балнео-или морелечение. ВН, 1961, бр. 2909, 4.
МОРЕН1, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Поет. 1. Който е обхванат от умора; уморен, изморен, заморен. Жътварите се връщаха от нивите — почернели и морни, с коряса-ли от пот ризи. А. Каралийчев, ПД, 13. Някои казваха, че чичо Митуш настинал, когато изпотен и морен, седнал да си почине на студения камък. И. Йовков, АМГ, 154. По никой начин не могло да се отиде горе [в планината] със слабите и морни ки-раджийски коне. Ив. Вазов, Съч. XV, 135.
Започна да се мръква. Взеха да се връщат от полето хора и добитък, морни и капнали за почивка. Ив. Карановски, Разк. I, 149. И отивам при него покорна, / сякаш в тъмна хипноза омаяна. / И се връщам разбита и мор на, /унизена и горко разкаяна. Е. Багряна, ВС, 12. Майкя Стояну думаше: / — Синко Стояне, Стояне, / дали си дра колило / или си кащи палило, / или си бре пат минало, / на морни, синко, волове? Нар. пес., СбНУ XLIV, 446. • Удвоено морен-морен. За усилване. Лицата ни се бяха за-зноили и зачервили, когато морни-морни възлязохме на билото. Н. Хайтов, 1111, 128. • Обр. Чудна нощ приспа земята морна. Ив. Вазов, Съч. III, 52. На битието вихъра не спира, / що е ден и мрак? /Вървим, нагдето морен ден умира, / и няма да се върнем пак. П. К. Яворов, Съч. I, 147. В самотата на морната утрин / гасне моята мъртва звезда. Н. Лилиев, Ст 1932, 43. // Прен. Който е с изчерпани сили, изтощен. Тъй е тежко, зловещо, печално — / задушават се морни гърди. Хр. Смирненски, Съч. I, 48. Дойди, о смърт, и аз узрях за тебе, / душата ми е морна от света. А. Разцветников, С, 152. Възкръсват бавно в морна памет / случайно срещнати жени. Н. Лилиев, Ст 1932, 85.
2. Който издава, показва умора; уморен, изморен, заморен. Старата жена с морна, несигурна стъпка се приближи до убития си син. Д. Спространов, ОП, 355. Четиримата делегати седяха на столовете си като на тръни. Смущаваха ги твърдите, немигащи очи на секретаря, оградени с морни бръчи-ци, енергични и проницателни. Ем. Манов, ДСР, 9-10. Гласът му заглъхна морен, пълен със сподавена мъка. Д. Спространов, С, 170. Роб вчерашен глава си гордо дига, /блаженство в морните очи сияй. К. Христов, Ш1II, 48. Смирено влязъл в стаята позната, /последна твоя пристан и заслона, /да шъпнеш тихи думи в тишината, / впил морен поглед в старата икона. Д. Дебелянов, С 1946,42.
3. Прен. Който е изпълнен с нега. Бяла, малко пълна, с черни, морни, пламенни очи и с уста чувствени,.., тя цяла дишаше с пълна жизненост нега и сладострастие. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 55-56. Там стои една жена и пее: / с песен мие белия прозорец: / напевът е строен като нея / и като плътта й сластно морен. А. Далчев, С, 81. Понесе се нова песен. Тя беше тежка, морна, като капки дъжд пред буря в летен ден. Д. Спространов, ОП, 253.
4. Който изморява; уморителен. Настъпи пладне,.. Над партизаните легна задушна, морна горещина. Мнозина зажадняха за вода. Д. Ангелов, ЖС, 345. И гост беше само във свойте палати / сред дълги походи и морни борби. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 28. Тежкий морен ден премина, / слънце зайде и утихна / тъмната гора. П. П. Славейков, Събр. съч. I №, 135.
МОРЕН2, -рна, -рно, мн. -рни, прил.
