МОРЕНЕ 670 МОРЕПЛАВАТЕЛ
Диал. Морав, виолетов; мор, моралйя1, мор-ничкин, моров. Разядосаният Пенчо излезе, позеленял от яд, с нос надут, като морен патладжан: трас-трус, иде си право у тях. Ил. Блъсков, ПБ I, 117. Варей, тейко, ми-лен тейко, / v, / купи ми морна долама, / яз ке пойда на Иойска, / .., / със вуйкови ми синове. Нар. пес., Ст. Беркович, НПМБ, 271. Димитрице, парво любе, / как забори да затвориш / от бял Дунав пенджурене, / та налезе таена магла, / таена магла, ситна роса, / та нароси Димитрому, / Димит-рому самур кюрци, / самур кюрци, морна чоха. Нар. пес., СбНУ И, 41.
МОРЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от моря и от моря се. — Леле Боже, мили Боже, / да пущиме свети Митар! / .. / Край Господо отговаря: / — Не йе Митар за пущане, / най йе Митар за морене, / че запали Света гора. Нар. пес., СбНУ XLIII, 489.
МОРЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил.
1. Който се отнася до морени, свързан е с морени. Разрушеният материал, който носят ледниците, се нарича моренен. Р. Христов и др., Г, 61. При условията на високите котловини и долини, запълнени с много мо-ренни материали от старите ледници, реките тук не могли да издълбаят дълбоки корита. Ст. Петров, П, 11. Сред девствената красота на Пирин,.., разчукването на моренните камъни е жива поразия. Н. Хайтов, П, 40. Моренни блокове.
2. Който се състои от морени. По каменни стъпала, ронлив моренен насип и много зигзаги .. пътеката извежда все край потока до езерото. М. Гловня и др., Р, 60. Областта около Големите американски езера е изпъстрена с моренни хълмове, с безброй езерца и блата. Л. Мелнишки, К, 25.
МОРЕНИ мн., ед. (по-рядко) морена ж. Скални късове, натрупани безредно, смесени с пясък и глина, които са пренесени от ледниците или останали след тяхното стопяване. Материалите, получени от разрушаването на скалите и носени от ледниците, са известни под името морени. Ст. Бошев и др., ГГ, 160. Пред нас лежеше една от многото морени, с които е осеяна Витоша — застинала река от огромни заоблени камъни, довлечени сякаш от гигантски порой. Ем. Манов, МПЛ, 244. С такъви камение ледниците биват натрупани от двете страни и отдолу. Такъва каменна ограда се нарича морена. К. Смирнов, 3, 52. // Ед. Отделен скален къс от тях, обикн. заоблен и загладен. Самият паметник представлява голям каменен масив (морена). ВН, 1961, бр. 3090,1.
— От фр. moraine.
МОРЕНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Морене. В Калкута месеците марта и an-рилия са най-топлите през годината, а най-голямото морение от холерата бива през априлия. Знан. 1875, бр. 5, 70.
МОРЕНЙЯ ж. Диал. Вятър, който духа от морето; морянин, моряк2.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
МОРЕНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от море.—Море, моренце... — разнежено въздъхна Панчо-олу... — Простор! Синьо! Н. Антонов, ВОМ,
61. — За мене има само един океан! — каза той победоносно. — Ако ти смяташ, че има и друг — заповядай на мостика! Има един океан, а другите са моренца. Ясна ли ти е картинката? Ти ще ме учиш какво има и какво няма в Черно море! ВН, 1962, бр. 3270,4.
МОРЕПЛАВАНЕ, мн. няма, ср. Плаване, пътуване по море с плавателен съд. Морето, което мие бреговете почти на цяла Гърция, се врязва дълбоко в сушата и образува удобни заливи. Това създавало прекрасни условия да се развие отрано мореплаването. Ист. V кл, 50. В историята на мореплаването са известни много случаи на безследно изчезнали кораби. К, 1963, кн. 1, 36. Над тази зала е изграден огромен купол.. Той служи за екран, върху който се прожектират звездните картини. Тук този, който се интересува от астрономия или мореплаване, може да добие ценни сведения, да види движението на небесните светила. Г. Белев, КВА, 307. // Умение да се управляват плавателни съдове. Финикийците са известни с познанията си по мореплаване.
МОРЕПЛАВАНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Мореплаване. Ако морската вода не беше солена, то много части на океана,.., щяха да са закрити за мореплава-нието. Д. Витанов, ФГ (превод), 82. До из-намирането на компаса и до усъвършенст-вованието на мореплаванието океаните делили частите на света,.., откак излязоха параплувите, океаните,., веке не делят частите на света, а наопаки, съединяват ги и служат за добър път. Д. Манчев, ЗПУ, 34. Под името тавроските са означават очевидно българските племена, които са биле привични на мореплавание. Хр. Ботев, СПДБ (превод), 30.
МОРЕПЛАВАТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м.
Човек, който често или продължително пътува по море с различна цел — търговска, научна, завоевателска и др. Народите, които живеят край бреговете на моретата, от незапомнени времена са били мореплаватели. Д. Славчев и др., БМ, 3. Картата и магнитната стрелица, които стоят пред будното око на мореплавателя, са рожби и помощници на астрономичната наука. Г. Томалевски, АН, 13. // Пътешественик по море. Английският мореплавател Джеймс Кук за първи път в историята на човечеството [17. I. 1773 г.] пресича южната по-лярна окръжност. Е. Николов, К, 3. Пръв, който решил да обиколи Земята и изпълнил това си решение, е португалецът Фер-нандо Магелан.. Той е един от най-видните
