Page:RBE Tom9.djvu/51

кат.. И почнаха пакости да й правят, какви не пакости!... Стан й чупиха, плевник разкривиха, порти с черно мазаха... Ц. Церковски, Съч. III, 84. Изнесохме всички мебели от стаята — ще мажем. II Стесн. Варосвам, бада-носвам. Наля вода от бъкелащ варта тупна..

— Да не мажеш колибата? Й. Йовков, ЧКГ,

35. Остана Донка във село варена къща да маже. Нар. пес., СбВСг, 852.

3. Покривам, излепвам къща, стена, под, плет дувар и под. с кал, глина, хоросан или друг материал; измазвам. Това [кухнята] беше голяма стая с огнище, с широк и висок шкаф от обикновени дъски, с пръстен под, който мажеха с глина по два пъти в седмицата. Г. Караславов, ОХ I, 15. Пришълците или бездомните и съвсем бедни селяни пък правеха само кръгли колиби от плет, които мажеха с глина, примесена със слама. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 236. Стопанките чистеха из къщи, варосваха, мажеха подове и отвън стените с червена глина, метяха дворовете, та и улицата пред къщи. Д. Марчевски, ДВ, 88. Кой кал носи, коя маже,.., ето ти че се измазала къщата отвън и вътре. Ил. Блъсков, СК, 30.

4. Натривам лицето, шията или друга част на тялото с някакво мазно или течно вещество с лечебна цел или за разкрасяване.

— Ако не дойде, аз ще му оскубя брадата, дето я маже с венска [виенска] помада. Ив. Вазов, Сьч. VI, 76. Дойдоха баби, баяха му, мазаха го с дървено масло, поставиха го на пара и едва привичер дядо Никола дойде на себе си. К. Петканов, ОБ, 112. Ако се разболееше прасе, той сам му пускаше кръв,.., мажеше го с разни мехлеми, с една дума, сам задоволявайie ветеринарните нужди на своята свинеферма. И. Петров, НЛ, 46. Те лицата си тъй щедро мажат с червена и бяла краска, щото ся уподобяват на детски кукли. ЦВ, 1859, бр. 442, 2. И поръча да ми мажат, /да ми мажат люти рани, / да зарастат, да си фръкна. Нар. пес., СбНУ XXVI, 77.

5. Диал. Докарвам се пред някого, угоднича, за да получа облаги; мажа се във 2 знач. (Н. Геров, РБЯ).

6. Разг. Прен. Потвърждавам някоя лъжа. Пазо лъже, Мазю маже. П. Р. Славейков, БП II, 43. В очите nie гледат — единият лъже, другият маже — и нищо не можеш да направиш, мажа се I. Страд, от мажа в 1,2,3 и 4 знач. Всяка пролет къщата се маже отвън и отвътре с вар. И. Възвр. от мажа в 4 знач. Аз например не харесвам пре-фърцунени жени, които се мажат с белило и червило. Д. Кисьов, Щ, 350. Мложество варварски народи и народища крият само-родний цвят на кожата си, като се мажат с шарило. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 6, 29. МАЖА СЕ несв., непрех. 1. За гъсти течности, мазни вещества или вещества, съдържащи влага — притежавам способност да се разливам или да полепвам по някаква повърхност.

Няколко рала излязоха на оран и веднага се върнаха — земята се мажеше от влага и натрупваше. К. Петканов, МЗК, 21. Времето пригоди, пръстта се мажеше като масло и лъщеше на слънцето. К. Петканов, СВ, 21.

2. Прен. Диал. Угоднича, подмазвам се; мажа (в 5 знач.). Ще дойдат, ще почнат да се мажат рколо нея: „маменце тъй, маменце онъй“. Й. Йовков, В АХ, 183. Който та ласкае и ти ся маже и глади, той в сърцето си тя мрази — ласкателството е най-омраз-ний порок. А. Начев, ПЖЧ (превод), 17.

О Гладен, та маже. Диал. Ирон. Който говори така, че да угоди някому, който угодничи пред някого. Лижа-мажа. Разг. Раболепни-ча, угоднича пред някого, лаская го с корис-тна цел. Като срещне някой по-силен човек, лиже-маже, става no-тих от водата и по-нисък от тревата. Г. Караславов, Избр. съч. II, 169. Мажа очи. Диал. Двуличнича, лицемеря пред някого. Мажа с паче перо някого. Разг. Ирон. Отнасям се извънредно внимателно и благосклонно към някого, дори и когато постъпките му не са за одобряване. — Тръгнали бяхме единството да градим с Генкдвия син.. Докога, викам си, с перо ще ги мажем... Кр. Григоров, Н, 129-130. Отпреде ти лиже, маже, отзаде ти гроб копае; пред тебе глади, маже, а зад тебе гроб копае. Разг.; пред тебе маже, глади, а зад тебе ти очи вади. Диал. За човек — който е лицемерен, който се държи любезно и угоднически към някого, а в същото време тайно се старае да му навреди, да му напакости. С мед да го <я> мажеш (мажа). Разг. Ирон. Много ще съм доволен, ще се примиря с нещо (за нещо по-малко лошо, отколкото изглежда или по-малко лошо, по-поно-симо в сравнение с друго). Ех, само той да ме е лъгал, с мед да го мажа.

МАЖДРАК, мн. -ци, м. Старинно дълго бойно копие. В надвечерието на въстанието общото разпаление беше обладало и хаджи Ахила, и той беше приготвил и лъснал маждрака си. Ив. Вазов, Съч. VI, 165. На опашката застана малък отряд млади татари, въоръжени с криви мечове и високи маждраци. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 75. Най-сиромахът, като не може нещо повече да направи, посребрява маждрака на св. Георгия, на св. Димитрия или на св. Мина. Ил. Блъсков, ЗК, 57. Саблите им [на юнаците], мила моя майко ле, като ясно слънце, / маждраците им, мила моя майко ле, като честа гора, / огън святка,.., през гора зелена. Нар. пес., Христом. ВВ II, 216.

МАЖДРАКОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от маждрак.

МАЖДРЯВКА ж. Диал. Ясен; маждрян.

— От Т. Панчсн, Допълнение на българския речник от Н. Герои, 1908.

МАЖДРЯН м. Диал. Ясен; маждрявка.

— Or Т. Панчеи, Дотлнение на Сплгарскии речник от Н. Герои, 1908.