Page:RBE Tom9.djvu/440
й се тъй ухили, тъй милаво осука дебел и голям мустак, щото трепна от умиление старата жена, възрадва се тя, позна сякаш тепърва рожбата си. А. Сграшимиров, А, 67 Те [Стефка и Попов] бяха станали; тя се облегна на ръката му и гледаше го милаво. А. Сграшимиров, Сьч. I, 142.
МЙЛАВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Диал. Качество на милав. Има мъка no-сладка от радостта; има буря no-мила от тишината. Мъката по-близка надежда е тази сладост; бурята пред пролетна усмивка е тази милавост. Ив. Кирилов, Съч. И, 163. И виеше се медена песен над равните бахчий-ки — .. И бистрата вадичка й придаваше нещо от своята милавост и свежест. Ц. Церковски, Съч. III, 63.
МИЛАВРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал.
1. Който е със сив, пепеляв цвят.
2. За очи — сивопъстри.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
МИЛАИМ1 неизм. прил. Остар. и диал. Нежен, 1фотък. — Ей какъв човек! Не слуша за себе си, брей! — въздъхна Миткалото. — А на времето,.., помниш ли, а? Гледам те такъв милаим... Мълчи, гледа небето... Само понякога ще запее... Ст. Дичев, ЗС II, 662. По високоговорителя пуснаха бодър марш и един много симпатичен и милаим глас съобщи на желаещите да се запишат за туристически поход до връх Вихрен. ВН, 1961, бр. 3117, 4. Неговото засмяно лице, неговите сладки и милаим приказки привлякоха този пътник. Ил. Блъсков, ПБ II, 31. Науката е вече доказала и потвърдила на основание на многогодишни опити, че дето има гори, реки и кории, там и суша не бива голяма и студените ветрове биват по-милаим. Ступ., 1875, бр. 7-8, 57.
— От араб, през тур. miilaylm.
МИЛАИМ2 нареч. Остар и диал. Нежно, кротко. — Браво, Обретенов! Ти говориш толкова милаим, щото предразполагаш към себе си и най-заклетия си враг. 3. Стоянов, ЗБВ III, 144. И още трапезата непо-ложена както трябва, припряният бай Мито захъмка, заподканя гостите, замоли ги да хапнат, но така милаим ги замоли, щото и да не ти се яде, ще ядеш. Ц. Церковски, Сьч. III, 238-239. — Бе той бая на умен човек мяза, не ли го чухте какво милаим приказва и как кротко. Ил. Блъсков, КУ, 25.
МИЛАНСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Милано (град в Италия). В тая луксозна ко-марджийница, дето вечерното облекло е задължително за посетителите, човек може да види изискани аристократи,.., певци от миланската Скала или някой белобрад професор от лайпцигския университет. Св. Минков, ДА, 64. Историята спомянува фамилията Сфорзини, от която Муцио пръве бил прост орач, па с юначеството си достигнал да стане войвода на една цяла войска, а син му Франц ся оженил за дъщерята на миланский княз Висконти, та станал князи и владетел на Миланското княжество. И. Груев, КН 3 (превод), 29-30.
МИЛАТ м. Остар. и диал. Сусам.
О Черен милат. Диал. Къклица.
— Ог тур. тПа1 — Ог Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МИЛАТЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Сусамен. Тогава [в неделен ден] главнята улица на еврейската махала,.., се изпълваше с множество продавачи на семки и нахут,.., на млечни и милатени гевреци и още на какво ли не. Ст. Чилингиров, ПЖ, 183.
МИЛАТЕЦ, мн. няма, м. Остар. и диал. Умал. от милат.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МИЛВАМ, -аш, несв., прех. 1. Гладя с ръка някого като израз на обич; галя. Бялата ръка на певицата се плъзга по меката коса на момичето,.. Отведнъж жената спира да милва момичето. С. Северняк, ИРЕ, 141. Стрина Илчовица ги посрещна със све-тнйле от радост очи. Тя зе унучето, милва го, целува го, па го турна до пещта да поспи. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 269. Палазов беше пристъпил по-близо, видя, че едната ръка се подигна и уцетц, че го милва по очите, по челото. И. Йовков, В АХ, 63. Болният изкарваше изпод одеялото своята немощна десница, хващаше ръката на жена си и я милваше нежно и с обич, може би тъй, както никога не я беше милвал. А. Каралийчев, С, 248. Като хванал козата, той [козарят] не взел да я бие, както правят другите козари и овчари, но започнал да я милва и целува по очите. П. Делирадев, В, 308. • Обр. Тя [Ружа] пиеше с жаден поглед светлината в очите му [на Борис], милваше с ненаситен поглед бледото му лице. Д. Талев, Й, 299. Градински вейки виснат мълчаливо; / милувката на утринното слънце / трепти над тях и милва ги игриво. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 64.
2. Прен. Остар. Пазя, грижа се с нежност за нещо (мечта, дело и др.). И той още тогава, когато се зароди тая мисъл в тревожната му душа, преди да я съобщи на председателя, той няколко нощи я сам галй, котка, милва страстно. Ив. Вазов, Съч. ХХП1, 93. Това са училищата в образованите държави в Европа (..) и в Америка. На тях се харчат милиони и, както някой хвърли любов на нещо, па варди, гъдка и милва това нещо като най-скъпо за него, така милват и устрояват тия предни народи училищата. Н. Бончев, Сьч. 1,72.
3. Остар. Оказвам милост. В същето време те [папите] с всички сили се мъчат да уверят себе си и другите, че те както и по-напред разполагат със съдбата на царете и народите, като наказват и милват според усмотрението си всичките силни и велики на света. Д. Писарев, ПУЖ (превод), 50.
