МИЛВАНЕ 441 МИЛЕН
Повечето гръцки владици еднакво се отнасяха към своето паство — без разлика на българи, власи или гърци — еднакво го милваха, еднакво го и скубеха. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 643. Тии не даваха на властта съвет, защото тя ги и не питаше; вървяше си по своя път,..: покорните милваше, а непокорните наказваше. Б. Димитров, Я I (превод), 39. Английският народ отвраща с ужас лицето си от тези Нана-Сахибовци [турците], а английската политика ги подкрепя и милва! НБ, 1876, бр. 39, 152.
4. Диал. Обичам, любя. „Яз виду твоята убавина, твойо род, и се залюбих у тебе, зато, ако и ти милваш, да се зеваме!“ СбНУ V, 144. милвам се I. Страд, от милвам. Добитъкът става лош и лих, та рита, боде, хапе и пр. повечето от нехарно и нечловеч-но гледание докле е бил млад; затова младите добичета требува да ся милват и да ся глядат мирно и кротко. Лет., 1874, 278. Копривата ся не мирише и таралежът ся не милва. Погов. П. Р. Славейков, СК, 107. П. Взаим. от милвам (в 1 и 4 знач.). Наоколо минаваха хора, помислих си, че не е твърде удобно да се милваме пред очите им, ала нищо не направих, не спрях ръката й. А. Наковски, БС, 175. Не може да се не гледа с наслада как той марширува пред своята рота, отиваща на стража,..; или как чака в полето,.., кога ще се зададе и как ще се приближи до него оная, с която цяло лято се е милвал. П. П. Славейков, Сьбр. съч. V, 96.
МИЛВАМ СЕ несв., непрех. Нежно и ласкаво се докосвам, допирам до някого; галя се, умилквам се. — Иска ти се да ни виждаш как приказваме и се смеем щастливи под сладостното пение на птичките,.., а ти да припкаш и се радваш, да се милваш около нас със свойствения на природата ти възторг. Н. Попфилипов, РЛ, 83. След малко кравата се успокои и отново легна. Легна до нея и телето и започна да се милва. Сл. Трънски, Н, 155. Голямата мечка от Бист-ришката гора лежеше спокойно в своето скривалище. Двете малки мечета, които се добиха към края на януари, се милваха около лапите й. Ламар, ГМ, 32.
МИЛВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от милвам и от милвам се. Надя благоговейно застана до гроба.. Тя не спомняше ясно чертите на милия покойник, ни неговите милвания. Г. Стаматов, Разк. II, 186. Баба Славчовица не слагаше от ръцете си мъничката Райка. Дядо Славчо пък да биваше да я изяде от радост и милване. Т. Влай-ков, РП I, 40. Щъркът размаха дългите си черни криле и се впусна полегато без да ги мърда вече, та кацна пак при другарката си. Тракането и милването се повтори сега още повече и още по-силно. Ц. Гинчев, ГК, 228. Като отдаде тая дан от милвания и любезност към животното,.., нотариусът премести стола си близо до Кардашевия. Ив. Вазов, Съч. X, 24.
МЙЛЕ, мн. -та, ср. Диал. Милион.
— От Т. Панчев, Допълнение към българския речник от Н. Геров, 1908.
МИЛЕДИ ж. 1. Обръщение към жена от висшето общество в Англия.
2. Госпожа.
— От англ. my lady през фр. milady. Друга форма: м и л е й д и.
МИЛЕЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от милея. — Прости ми и ти, добра ми господарке майсторице, че със зло отплатих за твоето дооро, за твоите грижи и милеене за мене. Р. Стоянов, М, 18. Какво друго ако не голямата преданост, работ-ливост, милеенето за общото е характерно за жените от нашите села? ЖД, 1967, кн. 10, 16. Това дете, като едничка ваша рожба, още като нямо, вие не ще смеете да го помъмрувате, да го посъдите за грешките, дето ще прави, а таковата милеяние ще бъде причина, щото като стигне на връст 20 години и нейните лошевини ще пораснат много, много. Ил. Блъсков, РК, 8.
МИЛЕИШИ, -а, -о, мн. -и, прил. О стар. Книж. Най-мил. Да идеме сега в къщата на Нена чорбаджи и да видиме какво прави неговата милейша съпруга и неговият честен син. Л. Каравелов, Съч. VII, 60. Тая басня [„Жаба и Юпитер“] е в състояние да разсърди не само раците и комарите, но и техните милейши съпруги, които имат нещастие да блестят с чужди украшения, да се големеят с откраднати накити и да плашат човечеството със своите адвокатски способности. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 468.
МИЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Рядко. Който изразява мило отношение, чувство. И птички чуруликат, и славеи в градини / си пеят с милен глас. Ив. Вазов, Съч. 1,40. Но като видела, че ни от дарове, ни от милни слова Драгановото сърце не ся превръщало, рекла да го не закача и нататък да не го има за брат. А. Хаджоглу, ББ, 81 .И, за да го опази, готов бил да жертвува живота си, защото милният и благодарният поглед на нежната жена е голяма награда за неговото самопо-жертвувание. Сг. Ботьов, К (превод), 74. Лудеят момци по Славка, /лудее Сандо делия—/.. /лудее и я задиря /.. /вечер при порти причаква, /скъпо й дари принася, /милни й думи хор-тува. Ц. Церковски, Оьч. II, 200. • Нар.-поет. жален (та) — милен. Жални та милни песни потекоха из малките уста на кавала и смаяха всичките седенкуваче. Т. Влайков, НУ, 1885, кн. 7, 223. Hà, изпийте тази чаша, /пълна, равна сройно вино, /и попейте една песен/жал-на, милна, разговорна. Нар. пес., СбГЯ, 206. Ветре горянине, / не вей толко буйно, / не лу-лей Калина, / че она е жална, / жална, та па милна, / че а брат покуди / вчера, надвечера. Нар. пес., СбНУ XLIV, 404.
2. Нар.-поет. Мил. Никола писмо, джанъм, пишеше, / на Радка си го пращаше: / "Продавай, милно любе, залагай / твоето ривце
