МИЛЕРЙТ 442 мйли-
жлтици! /.. / Давно си мене, Радке, откупиш / от солунските зандане!" Нар. пес., СбНУ XLVI, 135. — Сино, сино, милян сино, / изгорях си, повяхнах си / зарди тваи делти моми. Нар. пес., СбНУ XXV, 83. "Я съм та чул, че си силян юнак, / я съм юнак, юнак над юнаци — / ний да станем милни побратими. Нар. пес., СбНУ XLVII, 10. А па Вилип на госке говори: / "Чуйте мене, мое милно госке, / зимайте си чаши булюр-лии, / та си пите вино и ракия. " Нар. пес., СбНУ XLIV, 47. Димитър беше увиен, / в червен бял миндер прикриен, / майнала, та го открила. / Като го Мила видяла, / еднож ат сърце въздъйна, / милна й душа излезе. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 45. Милна ми е, милна, мамо, / сивковскана ситна гора, / че са рано разлиснува, / рано, майчо, по Гергьовден. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 65.
МИЛЕРЙТ м. Минер. Никелов сулфид — бронзовожълт минерал с метален блясък, който се използува като суровина за получаване на никел. Халкопиритът е с по-ниска твърдост от никелина и няма такъв оттенък (бледочервеникав), а милеритът пък има иг-лести кристали. В. Велчев, Рм, 267. Милеритът обикновено образува иглести кристали (някои са зонални), зърнести агрегати се срещат по-рядко. В. Велчев, РМ, 231.
МИЛЕТ м. Остар. Народ, нация. В същото време той [султанът] се обръна към вътрешния си министър и рече гневно:
— Натиснете здраво към земята тоя български милет, да не може да дига повече глава! Д. Талев, ПК, 287. Пашата поглади брадата си замислен. — Чуден милет сте вие там, в Румелия — каза той. Д. Талев, ПК, 80. Евтим се изкашля и рече: — И ние попаднахме на няколко заблудени овце. Като рекоха веднъж — където ни е вярата, там ние и милетът — иди им разправяй. Цв. Минков, M3,191.
— От араб. през тур. millet.
МИЛЕТБАШЙЯ м. Остар. 1. Народен глава, водач. Цар си Патрику думаше: / „Патрико, милетбашийо! / Яз иска войска да прата/ срещу Стояна войвода / седумде-сет и пет хиляди“. Нар. пес., СбБрМ, 114.
2. Църковен водач.
— От тур. millet ba$i.
МИЛЙТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Милет (име на един от древногръцките градове-държави, а по-късно в VII-VI в. пр.н.е. — главен град на Йонийска Гърция). Една особена скрита светлина ръ-меше под пейзажа и момичетата изпитваха чувството, че гледат на филм един приказен, отдавна отминал свят — света на милетските гърци, конквистадори— те и жестоките пирати на Отоманската империя. С. Чернишев, ВМ, 31. А ръждивочерве-ната й [на Аликс] коса наподобяваше цвета на милетска ваза. Д. Димов, Т, 491.
МИЛЕЯ, -èeui, мин. св. (рядко) милях, несв. 1 .Непрех. С предл. за. Изпитвам чувство на обич, нежност към някого или нещо, което ми е мило, скъпо. — По-мил ми е моят син от другите, —.. — И аз милея за своя. Зл. Чола-кова, БК, 52-53. Пропадна вече моят живот. Кому съм потребна? Кой милее за мене? Елин Пелин, Съч. III, 81. Толкова съм милял и жадувал за такова нящо,.., та сега накрай време да зема да го разтуря? Т. Влайков, Съч. II, 86. Какво му беше хрумнало на младия монах да милее и заляга за отроците. Като че на тлх-на трапеза, а не на манастирска ще присяга цяла година. М. Смилова, ДСВ, 267. Пък то-газ и сам ща запея—/ що мразя и за що милея! Хр. Ботев, Съч., 1950, 17. Залюбил е млади Камен/Цена хубавица, /и за Цена се милее/негова душица. Ив. Вазов, Съч. IV, 5.
2. Непрех. и прех. Обръщам голямо внимание и с всички сили работя за някаква работа, дело. — Много си въобразява — каза Ваня — мисли, че само той милее за България. Г. Стаматов, Разк. I, 94. Който не е дошъл тука днес, пратил е вас. А който не е дошъл, защото не милее за народните работи, него няма и да питаме. Д. Талев, ЖС, 285. — Тъй, а? Учи го една година, а сега го пусни да върви където си ще! И ти, Андрея, уж трябва да милееш за стопанството! Готовия човек изпускаме! С. Северняк, ИРЕ, 20. Всели, боже, у сърца ни / обич към народа, / да милеем, да жалеем / правда и свобода. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 315.
3. Прех. и непрех. Диал. Тъгувам, жаля за някого. Милея го Милена,.., ама какво да правя? Не от добро и аз "съм рекла да ида под второ венчило. Й. Йовков, ЖС, 131. — Аз не се сърдя, синко, ами ми е мъчно, дето и ти като невестината майка мислиш, че аз не милея за невястата, че не я жаля. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 260. — Прощавай, бабо, и когато дойде Стоян три пъти му кажи много здраве от мене... Милее те, кажи, много Милена. Ив. Вазов, Съч. VII, 108. Него милее баба Димка и за него са тия нейни припадки от месец насам. Прилошее й, падне и зареди през запенени уста мили думи за Димча, за ненагледния техен внук Димча. Ц. Церковски, Съч. III, 158. Сменят и началника на училището, за когото всички милеели. Ив. Унджиев, Вл, 90. -„Майно льо, стара майчице, / ако си, мамо, загина, / докога ига ма жалееш, /жалееш, мамо, милееш?“ Нар. пес., СбВСт, 374. милея се страд. и взаим. Куло и Тонко [воловете] прилепнаха, сякаш са били и пребили заедно. Даже започнаха да се лижат един друг. И мама се зарадва, като ги видя как се милеят взаимно. Г. Краев, СК, 35.
МИЛИ-. Първа съставна част на сложни думи за означаване на мерни единици със значение: една хилядна част (от изходната, основ-ната мерна единица), напр.: мили-грам, милиметър, миливолт. За да означим мет-рическите подразделения, туряме трите думи деци, санти, мили пред името на главните единици: дециметър, сантиметър, милиграм
