Page:RBE Tom9.djvu/410
МЕЧТЙЦА 410 МЕШАМ
2. Непрех. и прех. Силно желая, стремя се да постигна нещо; бленувам. Нашият художник мечтаеше да нарисува много картини, да направи изложба. А. Каралийчев, С, 272. Баба Цонка,., мечтае за правнуци и се оплаква, че няма да ги дочака, ако внуците й още се бавят. М. Гръбчева, ВИН, 392. Всички пееха, всички приветствуваха свободата — това бе братската среща, която ние толкова много мечтахме. БД, 1909, бр. 1, 1 .Много аз, мале, много мечтаях / щастие, слава да видим двама. Хр. Ботев, Сьч. 1929,12.
3. Непрех. и прех. Остар. Представям си някого, въобразявам си нещо за някого. Мечтае себе си като едър мъжага, който надвива всеки враг и живее за своя сметка — без господар. В. Мутафчиева, ИКМ, 142 .Ана някои си, които мечтаеха за себе си, че са праведни .., приказа притчата на фарисея и на митаря. Н. Михай-ловски, ССИ (превод), 149. Добър западен вятър,.., караше напред двата кораба с такава бързина, като че фъркаха и веселите пасажери мечтаха вече себе си в Испания. П. Киси-мов, ОА I (превод), 61. Мамят са ония, казва той, които си мечтаят, че Росия са двоуми, защото са усещала слаба. НБ, 1877, бр. 62, 242. мечтая се страд. от мечтая (във 2 и 3 знач.) Там мечтая сичко, що може да се мечтае — имам сгодното време и място; намирам свободност в градината си, за да правя, щото ми се ще. Б. Горанов, ЖГС (превод), 116.
МЕЧТИЦА ж. Рядко. Умал. от мечта. Някога и някъде тоя човек си е купил билет от лотарията на коминочистачния съюз и месеци наред е живял със скромната мечтица да спечели малко пари. Св. Минков, РТК, 189.
МЕША, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Ди-ал. Меся, смесвам, меша се страд.
МЕША СЕ несв., непрех. Меся се, намесвам се, бъркам се. — Е, булка, тя — царщината си знае работата. Като е рекла да дига война, все трябва да има защо. Какво ще й се мешим! Ил. Волен, БХ, 43. Никой да не може да ся меши ва болгарските работи освен Високата порта,., чрез народния началник. ЦВ, 1856, бр. 285, 53.
МЕША, -йш, мин. св. -йх, несв., прех. Диал. Бия, удрям; мешиня. меша се страд. и взаим.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МЕШАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от меша и от меша се; месене, смесване.
МЕШЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от меша и от меша се; биене, мешинене.
МЕШАВА ж. Остар. и диал. 1. Участие, намеса; мешавина. — Тоя върколак ли си седнал да слушаш! Да ощърбиш овцете, наряд да не дадеш! — Моля, моля не обиждай!
— избоботи из колибата Турлака. Нямам никаква мешава! Негови си овце, негова си работа! Ог. Даскалов, СЛ, 304. Не е умно да ся лъжем по календарските предсказания за вре-мято и особено за политическите събития, които нямат никаква мешава с времято.
Лет., 1873, 11. Дрю имаше мешава в книгите, что издаваше Веслейското побратимство дружество]. И. Груев, СП (превод), 66.
2. Смесица. Вашият език е една мешава от български и молдовански думи. Ив. Вазов, Сьч. XVIII, 18.
МЕШАВИНА ж. Остар. и диал. Мешава (в 1 знач.). — Разгеле, Дончо, господ те праща! — го посрещна тате.. — Господ няма мешавина в моята съдба, ами горският ме е нещо заял и затова съм дошел в Сти-поне — дело имам. Г. Белев, ПЕМ, 75. — Ама като никой не признава, ние ще държим председателя. — Ама той няма мешавина в тая работа, човекът... Ст. Даскалов, СЛ, 470. И като седеше той на судили-щето, прати му хабер жената му и говореше: немай никаква мешавина с тоя праведник. Н. Рилски, НЗ (превод), 62.
МЕШАВИЦА ж. Диал. Бъркотия, безредица. Автобусът лети по пътя, подскача от време на време и от това вътре става една голяма меишвица. Д. Бегунов, ГВВ, 37. Аз се родих пет века по-късно.., когато херцогът и дърварите се бяха здравата сритали,.. Взех участие в мешавицата — естествено на страната на дърварите. Ем. Манов, ПС, 26.
МЕШАЛКА ж. 1 .Техн. Машина или приспособление за размесване, бъркане на нещо; бъркалка, бъркачка2. Чрез поставяне на нови перки в мешалките на содовите пещи се увеличи притокът на суров бикарбонат за производство на калцинирана сода. ВН, 1961, бр. 3167, 2. Маланжът се приготвя, като яйцата се счупват, отделят се черупките, а белтъкът и жълтъкът се пренасят в специални цилиндри, снабдени с механични мешалки, където се разбиват. Ив. Златев и др., М3,49.
2. Диал. Голяма дървена лъжица, с която се бърка ястие и под.; бъркалка, бъркачка2. Нефела да сърбаш с мешалка, ке те мешет люгето. СбНУ XV, 66.
О На всяко гърне мешалка. Диал. Ирон. За човек, който се меси навсякъде, където трябва и където не трябва.
МЕШАМ, -аш, несв. 1. Диал. Меся, смесвам, разбърквам. Къде беше Георги тогава? Трепеше мухи из кръчмата и мешаше виното с вода. Л. Михайлова, Ж, 90-91. Когато земледелецът познава своята почва и когато има в главата си здрав мозък, той може без да меша гнила с чернозема или пясък с гнилата, да покори почвата и климата, и да ги употреби с изобилна полза. Знан., 1875, бр. 8, 123. А и коливата тука не биват само от просто сварена пшеница, но като отребат перво пшеницата .. после я варят и мешат с другите работи и така става коливото изрядно. Н. Рилски, ОМР,
58. Сее душе у рай отоше, / три душе у рай не иду. / Една заем брашно врчала / и га е с пепел мешала. Нар. пес., СбНУ X, 26.
2. Прех. За карти — разбърквам, размесвам.
