Page:RBE Tom9.djvu/103
твърде малко! Др. Асенов, CB, 117. Но хляба е малко, / но хляба не стига, деца. Н. Вапца-ров, Избр. ст, 1946,41.
4. За времетраенето на някакво действие — непродължително, недълго; кратко. Про-тивоп. дълго. Като отидем у дома, ти не бързай да влизаш вкъщи, ами почакай малко на двора, додето обадя на моите синове. А. Каралийчев, ПС I, 18. Димка сякаш и сама се уплаши. Помълча малко, но в душата й имаше злъч. А. Страшимиров, К, 1/. В се-j\p Стефан малко стоеше — ден-два. И. Йовков, СЛ, 158. Той я търпеше с усилие и гледаше колкото може по-малко да бъде с нея. Елин Пелин, Съч. III, 138. Той загледа из полето и добави: — В града няма да се върнем, ами ще походим малко, пък ще свием вляво. П. Спасов, ХлХ, 56. // С предл. п о д и р, с л е д. Не много дълго след нещо; наскоро, скоро. Противоп. много. Малко след завършването на гимназията девойката се срещна с млад швейцарски инженер, който обикалаше Черноморието. Др. Асенов, СВ, 75. Малко след това в тъмнината светват редица осветени прозорци и широко разтворена врата, от кояпхо о излиза сноп светлина и залива мегдана. И. Йовков, В АХ, 10. Малко подир това дойде и едно момиче. Ив. Вазов, Съч. XVI, 8. // Разг. Самостоятелно или в съчет. с предл. з а. За кратко, непродължително време, не за дълго време. — Пено, Пено, ела малко де, — викна той и кимна с ръка. Елин Пелин, Съч. I, 183. — Аз ще те оставя малко, ще ида до Карнари... ти ме почакай. Ив. Вазов, Съч. XxII, 173. Христо (към Милка, като показва на майка си): — Щом те изгуби малко от очите си, току се сепне — де е Милка? П. Ю. Тодоров, Събр. пр I, 404. Бях за малко на море. И Обикн. в съчет. с предл. преди. Означава незначителна отдалеченост от времето, момента, назовани със следващото наречие, съществително или подч. изр. Противоп. много. Най-сетне, малко преди обед, те излязоха от планинското дефиле. Г. Караславов, Избр. съч. V, 262. Малко по-късно някакъв шум це накара да погледна из прозореца. И. Йовков, газк. II, 71. Възникнало малко преди четата на двамата войводи да мине Дунава, "Обществото " се заема с нейната [на четата] подготовка. Ив. Унджиев, BЛ, 107.
5, Означава степен, по-ниска от степента на признака, приета за нормална, обикновена. Противоп. много. — Вие защо ми задавате всички тези въпроси? — попита Евгени с малко рязък тон. Д. Ангелов, НЖС, 174. Той [мъжът й] я гледаше озадачен и малко изплашен. Тя никога не е била толкова разтревожена и отчаяна. Г. Караславов, ОХ I, 408. Бащата стоеше неподвижен, малко прегърбен с ръце в джобовете. Вл. Полянов, ПП, 11. Сега в последното сражение, ти пак удържа, но вече ще умреш, защото си стар и немощен, защото умът ти работи малко бавно. Д. Димов, Т, 617-618. Всичко у него изглеждаше напето и хубаво: и черният му калпак, иизщилен на върха и килнат малко назад. Й. Йовков, Ж 1945, 12. • В сравн. степен. Мина една по-малко шумна улица и се озова на някакъв мегдан на оня край с градина. Ив. Вазов, Съч. XII, 24. Данко Харсъзина, винаги по-малко деликатен, позволи си да потупа бай Ганя по врата. Ал. Константинов, Съч. I, 302. // Разг. В съчет. със същ. за лица. Означава невисока, слаба степен на съществуване, проява на тя-хно качество. Макар да беше малко скъперник, не беше строг в сметките си, помагаше на хората и се грижеше за селските работи. Елин Пелин, Съч. III, 9. — Какъв недодялан ханджия! И малко идиот — мислеше си той. Ив. Вазов, Съч. XXII, 173. // С глаг. като искам, важа и др. Означава ниска степен в проявата на действие, назовано от глагола. Противоп. много. Малко исках да зная за тия стари църковни вражди и се радвах на световното съкровище повече от всякога. Ем. Станев, А, 61. — Свършено е, свършено е — подхвана Славян Дойков, за когото тъкмо в този момент малко важеше с кого е свършено, стига това да не попречи на семейното празненство и на веселото му настроение. Д. Ангелов, НЖС, 28. Давид се повърна, заобиколи и тъй се вмъкна под навеса, че почти никой не го забеляза. Пък и такова време беше дошло, че крайненци малко искаха да знаят ще ги чуе ли Давид или не. Й. Йовков, ЧКГ, 258. Те я поглеждаха враждебно, но тя малко се грижеше за разпространението на тия хлевоусти баби. Ив. Вазов, Съч. XXII,
153. // В превъзх. степен. В подч. изр. за време след когато. Означава най-слаба степен, възможност за осъществяване, извършване на нещо, на някакво действие. — Плю на чувствата ми, когато най-малко заслужавах това. Г. Стаматов, Разк. I, 81. Изведнъж, точно когато най-малко очакваше, вратата на кооперацията се отвори и на улицата излезе Пешо. П. Вежинов, СО, 135.
6. В съчет. с прил. в сравн. степен. Означава по-висока степен на признака, означен от следващото прилагателно. При едно малко по-голямо усилие да се подхвърлили приклекне,.., той изгуби равновесие. Й. Йовков, Ж 1945, 21. Тъй би било, ако у нашия железопътен управник .. имаше малко по-човешки чувства и състрадание към хората. Ал. Константинов, Съч. I, 239.
7. В съчет. с глаг. оставам, останавЗ л. ед. ч. Означава, че действието е било пред неспосредственото си осъществяване, но не се е осъществило; без малко, за малко, нас-малко. Докато изкарвал кравите, огънят тъй силно се разгорял, че малко останало да запали къщата. Ран Босилек, ВП, 90. Малко остана, щях да скоча да видя какво става, — говореше Нона. Й. Йовков, ЧКГ, 237. Проклети хлапаци, малко остана да ме
