Page:RBE Tom4.djvu/790

EKCTÀ3 м. Книж. Състояние на възторг, което достига до екзалтация, до самозабрава. — Аз съм в състояние да се възхитя, да се забравя, да се захласна до екстаз от хубавите наши меланхолични народни песни. Ал. Константинов, БГ, 68. Той [Бачо Киро] чуваше само един глас, който пееше сега в душата му. И в екстаз, цял в пламък, той повтори: — Луд не съм! Милост не ща! Предпрочитам да умра! Зл. Чолакова, БК, 139. А в душите на всички гори едно-единствено чувство, искрено, силно и светло, като религиозен екстаз: безкрайната обич към родната страна. И. Йовков, Разк. III, 98. Тя [сказката] може би няма да въз-пламени публиката, но ще я настрои да изслуша стиховете му с онова вдъхновение, с което той ги е творил в мигове на лиричен екстаз... Г. Караславов, Избр. съч. II, 48. Когато влакът ме носеше из полето към владайската клисура, аз пак с юношески екстаз поздравлявах Витоша. Ив. Вазов, Съч. XVII, 142. Изпадам в екстаз. А Патриотичен екстаз. Творчески екстаз.

— От гр. ексттасп^ 'възторг, изумление' през лат. extasis и фр. extase.

ЕКСТАЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Книж. Който се отнася до екстаз. Българският език по основния си тон е рязък, енергичен, но гъвък и способен да предаде най-буйни и екстазни движения на душата. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 142. Екстазно преживяване.

ÈKCTA3H, мн. няма, ср. Нов. Силен синтетичен наркотик, който предизвиква силна възбуда и еуфория, като продължителната му употреба причинява необратимо увреждане на нервните клетки. Най-разпространените в страната синтетични наркотици са амфетаминът, каптагонът, екстази. 168 часа, 2000, бр. 42, 32. След третото вземане на екстази вече са нанесени поражения върху мозъка. ДТ, 1999, бр. 40, 29.

— Англ. ecstasy.

ЕКСТАТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Рядко. Екстазен. За това вътрешно узряване [на Нора] трябва връх — емоционален, чувствен, екстатичен, някакъв „душевен“ връх. Гениално Ибсен е дал тоя връх в играта на тарантелата. Ст. Грудев, АБ, 137.

— От рус. экстатичный.

ЕКСТЕНЗИВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. Който е свързан с количествено увеличение, с разширение, без подобряване на качеството. Вместо интензивно развитие на фабулата, като най-специфич-на същина на драмата, Вазов по-често дава едно екстензивно, епично развитие на тази фабула. Б. Ангелов, ЛС, 282-283. — Трево-полната система е екстензивна система на селското стопанство. ВН, 1962, бр. 3273,

4. Говедовъдството в стопанствата на негрите има екстензивен характер. Основа на фуражната база са пасищата. Б. Петровски и др. ЮА, 152.

◇ Екстензивна култура. Сел.-стоп. Земеделско културно растение, което при своето отглеждане изисква сравнително по-малък разход на средства и труд на единица площ. Екстензивно пасбищно стопанство. Сел.-стоп. Пасища, за които не се полагат никакви грижи (не се торят, не се напояват и др.). Екстензивно селско стопанство. Селско стопанство, характерно за изостаналите страни, което се развива, като се разширяват обработваемата земя и броят на животните, без да се използват агротехнически средства.

— От лат extensivis 'разширяващ, удължаващ' през фр. extensif.

ЕКСТЕНЗЙВНО. Книж. Нареч. от екстензивен. В по-благоприятното колек-тивистично общество ще може личността да се развива, живее и твори екстензивно и интензивно в посока на прогресията и здравето. ЛH, 1927, бр. 9, 2. Науката ни се развиваше неправилно, екстензивно. О, 1991, бр. 2, 4.

ЕКСТЕНЗЙВНОСТ, -ттй, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от екстензивен; разши-реност, разпространеност.

ЕКСТЕНЗИОНАЛ м. Лог. Множество от обекти в реалния свят, които са обозначени от една дума.

— От лат. extensio през англ. extensional.

ЕКСТЕНЗИЯ ж. Мед. Изтегляне на човешкото тяло или на части от него по на-длъжната им ос при лечение на костни счупвания и др. При лечението на дискова херния се прилагат екстензии, които са твърде болезнени.

— От лат. extendo .изопвам, разтягам, през нем. Extensiv.

ЕКСТЕРИОР м. Спец. 1. Външен вид и телосложение на животните. Противоп. интериор. Под екстериор се разбират външните телесни форми на животните. Екстериорът е тясно свързан със здравето и продуктивността на селскостопанските животни. Осн. сел. стоп. VIII и IX кл., 115. Когато животните още от млада възраст се хранят с доброкачествено сено, те имат добре развит гръден кош, добър екстериор и дават висока продукция. Осн. сел. стоп. VIII кл, 98.

2. Част от пространство, което се намира вън от сграда, сцена и др. Противоп. интериор. Филмът "Хайдушка клетва " напомня музикално оформен театрален спектакъл, излязъл от сцената и развиващ се в екстериор. НК, 1958, бр. 2, 6. Театралността е привидно нарушена само от някои екстериори, които разширяват площадкта, върху която играят артистите. ВН, 1958, бр. 2236, 4.

— От лат. exterior през фр. extérieur.