ЕКСПРОМТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Спец. Който е без предварителна подготовка. През тия месеци., се образува един„Артистичен клуб“ — свободно сдружение на интелектуалци., за периодични срещи на членовете му с експромтна — сериозна и забавна — програма. К. Константинов, ППГ,332-333.
ЕКСПРОМТНО нареч. Книж. Изведнъж, без предварителна подготовка; екс-промто. Най-остроумни бяха Подвързачов, Дебелянов и Лилиев, които взаимно пародираха — експромтно — стихотворенията си. К. Константинов, ППГ, 162.
ЕКСПРОМТО нареч. Книж. Изведнъж, без предварителна подготовка; експромтно.
— Яда се съберат всички насам! — извика взводният командир. Момчетата, които и без това изгаряха от любопитство, веднага се струпаха край двамата.. — Марш на нашия взвод!... Сега го написах... То е, така да се каже, написан експромто, но ще го до-шлифовам после... Кл. Цачев, В, 285. Ако поетът има дарбата да съчинява експромто, както например Демян Бедни, неговите телеграми-мълнии могат да осветлят пред масите всяко крупно обществено явление по-ярко от много разяснителни статии. Г. Бакалов, Избр. пр, 521.
— Друга (остар.) форма: експромтом.
ЕКСПРОПРИАТОР м. Спец. Лице или институция, класа и др., извършващи експроприация (в 1 и 2 знач.).
◇ Експроприация на експроприаторите.
Иконом. Полит. Според марксическата теория — принудително изземване на средства за производство от капиталистите в хода на пролетарската революция и превръщането им в обществена собственост. Веднъж, обяснявайки на Личо целите на революцията, стигнах и до експроприацията на експроприаторите и предизвиках неописуемо въодушевление у него. К. Георгиев, ВНП, 7.
— От фр. ехргорпа1еиг.
ЕКСПРОПРИАЦИЯ ж. 1. Юрид. Принудително отчуждаване на частно имущество от органите на държавната власт. Всяко събрание на общинския съвет става граждански митинг.. На едно събрание решили експроприация на частни банки. К. Странд-жев, ЖБ, 139. — Искаш ли да участвуваш в акцията?.. — Експроприациите не са ми по душа... Др. Асенов, ТКНП, 313.
2. Иконом. Полит. Лишаване от собственост и от предишното социално положение на една класа от друга. // Лишаване от собственост на един слой на дадена класа от друг. Този процес на класова диференциация и на експроприация на селяните и дребната градска буржоазия създал условия за появата на нова тематика и ново, народ-ническо направление в българската литература. Ист. X и XI кл., 261. Експроприация на парични суми.
3. Прен. Рядко. Обир, грабеж, кражба. Навърташе се [чичо Марин] при един свой приятел в някакво село и ако не се смятат кокошарските експроприации.., които бе принуден да предприеме за лични нужди, той бездействуваше. И. Петров, 03, 111. След дискусията в клуба Анастаси научи, че в София била обрана една банка. Експроприацията", дело на нелегални анархисти, ръководени от терориста Калинков,.. минала благополучно. Ем. Станев, ИК I и II, 135.
◇ Експроприация на експроприаторите.
Икон. Полит. Според марксическата теория — принудително изземване на средства за производство от капиталистите в хода на пролетарската революция и превръщането им в обществена собственост.
— От фр. expropriation през рус. экспроприация.
ЕКСПРОПРИЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Юрид. Иконом. Извършвам експроприация , подлагам на експроприация (в 1 и 2 знач.). Чичо Мартин не бе помислил нито за миг да се отдава на безогледно грабителство за лична изгода.. Неговата мечта.. и призвание бе да експроприира капитала на богатите и да го раздава на бедните. И. Петров, 03, 111. — С други думи, докато не експроприираме буржоазията, няма и богатствата да се разпределят правилно. М. Яворски, ХСП, 57. експроприирам се страд.
ЕКСПРОПРИИРАНЕ ср. Юрид. Иконом. Отгл. същ. от експроприирам и от експроприирам се. Всички сведения говорят също, че експроприирането на земята от селяните и превръщането й в частни владения на феодалите по това време се е извършвало чрез най-жестоки насилия. Ив. Унджиев, ВЛ, 10. Експроприиране на оръжие.
ЕКСПУЛСИРАМ, -аш, несв. и св., прех. Спец. Принуждавам чужденец да напусне държавата в кратък срок поради липса на основание да пребивава в нея или поради извършено от него нарушение на обществения ред. — Откриха ни дяволските френски полицаи, арестуваха ни и експулсираха от Париж.. Изпратиха ни в Ханой... Кр. Белев, РСК, 43. експулсирам се страд.
— От фр. expulser.
ЕКСПУЛСЙРАНЕ, ср. Спец. Отгл. същ. от експулсирам и от експулсирам се. Експулсиране на дипломатически представители.
ЕКСПУЛСИЯ ж. Спец. Рядко. Експул-сация, експулсиране.
— От лат. expulsio 'изгонване, изпъждане1 през фр. expulsion.
ЕКСПУЛСАЦИЯ, мн. няма, ж. Спец. Административно принудително изгонване на чужд гражданин от страната поради извършено нарушение или липса на законно основание за пребиваване в нея; експулсиране, експулсия.
