вения живот. С. Северняк, ОНК, 213. Експресивен танц. Експресивна реч. Експресивен стил. Експресивни езикови средства.
— От фр. expressif.
ЕКСПРЕСЙВНО. Книж. Нареч. от експресивен; изразително. Строго логична връзка е излишна там, дето главното до-могване е да се предаде колкото се може по-експресивно единството на основното настроение. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 83.
ЕКСПРЕСИВНОСТ, -ттй, мн. няма, ж. Книж. Качество или проява на експресия; изразителност. Чрез класичната простота на израза, той [Й. Йовков] създаде свой собствен стил и стигна до изумителна чистота и експресивност на езика в оная чудесна книга „Ако можеха да говорят“. К. Константинов, СбАСЕП, 374. За да бъде още no-стилен в „новаторството си“, художникът към самоцелната експресивност на багрите е прибавил и едно самоцелно деформиране на формите. НК, 1958, бр. 8, 6. Експресивност на стиха. Експресивност на танца. Експресивност на изказа.
ЕКСПРЕСИОНЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Изк. Jlumep. Направление в западноевропейското изкуство и литература в първите десетилетия на XX в., което провъзгласява пълна свобода на творческата личност, без да се съобразява с каквито и да било естетически норми и принципи. Модернизмът във всичките негови школи и направления — като се почне от символиз-ма, през неоромантизма, импресионизма, експресионизма, имажинизма, та до футу-ризма, претендираше да бъде светоглед, творческа идеология. Ив. Богданов, СП, 20. Експресионизмът и останалите тогавашни модернистични школи представляват продължение, разклонение на предвоенния символизъм. ОФ, 1950, бр. 1764, 4. Модернизмът и по-специално символизмът и експресионизмът намират място на страниците на сп. „Везни“. Лит. XI кл, 164. Влияние на експресионизма в изобразителното изкуство у нас се чувствува в творчеството на Сирак Скитник.
— От фр. expressionnisme.
ЕКСПРЕСИОНЙСТ м. Изк. Литер. Творец, който е последовател, привърженик на експресионизма. Една част от експресионистите, които по-рано са се бунтували само против старите форми в изкуството, като са стигали най-много до ин-телигентско-бохемски бунт против еснафските форми и традиции в живота, през войната и след нея завиват решително наляво. Г. Цанев, СИБЛ, 543. Тогава [през 1922 г.] Гео Милев беше воюващият по всички фронтове на нашата култура експресионист, футурист, модернист. Т. Генов, ДОД, 49. В изложбите [в Америка] като че ли са застъпени изключително модернистите: експресионисти, кубисти, фу-туристи. Г. Белев, КВА, 251. Поет експресионист. А Художник експресионист.
— От фр. expresscioniste.
ЕКСПРЕСИОНИСТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Изк. Литер. Който се отнася до експресионист и до експресионизъм; екс-пресионистически. Експресионистичното, бихме казали ултрамодерното, хармонизиране на тонове.., говорят за един талантлив художник. Р, 1927, бр. 258, 3. Експреси-онистично изкуство.
ЕКСПРЕСИОНИСТЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Изк. Литер. Експресионисти-чен. В отговора си на анкетата на Гео Милев не се задоволих скромничко да изложа., моите макар и по начало правилни, но на места наивно аргументирани реалистични позиции за изкуството, а със самонадеяност.. атакувах „метафизическите експре-сионистически позиции“. Т. Генов, ДОД, 49.
ЕКСПРЕСИОНЙСТКА ж. Изк. Литер. Жена творец, която е последователка, привърженичка на експресионизма.
ЕКСПРЕСИЯ ж. 1. Изк. Литер. Ярка, силна проява на чувство, настроения; изразителност. През 1920 г. „Вестник на жената“ помести един мой възторжен подлист-ник за Елизабета Б. — по-късно Багряна. Това беше първият и единствен отзив за началните стъпки на голямата поетеса, която идеше с бурната експресия на своята несдържана младост. К. Константинов, ППГ, 155. Когато тя [актрисата Сара Бернар] падаше, за да умре, целият театър настръхваше за един дълъг миг., и всички въздъхваха с облекчение и радост, че тя не е умряла наистина. Защото тая жена,., която с такава необикновена експресия се превъплъщаваше в своите трагични персонажи, все пак беше над 68 години. К. Константинов, ППГ, 214-215. Автопортретът на художника се налага със своята силна експресия.
2. Само ед. Езикозн. Изразително-изобрази-телно качество на речта, което й придава образно-емоционална окраска. Речева експресия.
— От лат. expressio 'изразяване' през фр. expression.
ЕКСПРОМТ м. 1. Книж. Кратко слово, реч и др., произнесени без предварителна подготовка. Ботйов.. почвал с експромти да декламира някое стихотворение за войводи и хайдути. 3. Стоянов, ХБ, 60.
2. Спец. Стихотворение, обикн. шеговито или иронично, или музикално произведение, създадено в резултат на импровизация. Стихотворение експромт.
3. Муз. Малко музикално произведение, създадено импровизирано при изпълнението. Експромт от Шуберт.
— От лат. expromtus 'готов, бърз'.
