Page:RBE Tom4.djvu/761
ства: с добро и с безукоризнено поведение или с официална нравственост, с готови отговори на известни въпроси и с отсъствие на сяка самостоятелност. Знан., 1875, бр. 22-23,351.
— От фр. examinateur. — Друга форма: екзаменйтор.
ЕКЗАМИНАТОРКА ж. Остар. Книж. Жена екзаминатор.
ÈK3APX, мн. -си и (остар.) -хи, м. Църк.
1. Истор. Титла на висше духовно лице (глава на независима източноправославна църква или на отделна църковна област), която по сан е по-ниска от титлата на патриарх.
2. Истор. Лице с такава титла. В 1870 г. султанът издал ферман за създаване на българска самостоятелна черква начело с екзарх. Ист X-XI кл, 127. Търново сякога е било столнина на българските екзархи. С, 1872, бр. 44, 351. — Народът ни има нужда от училища, читалище и книги .. — Просвета... Тезата на дядо екзарха — с лека ирония в гласа подхвърли Орце. Д. Спро-странов, С, 80-81. Негово блаженство екзарх Антим дойде една вечер в къщата на митрополит Панарета. К. Странджев, ЖБ, 24. Не вярвам аз, че калугер / ще спаси раята, — / свободата не ще екзарх, — / иска Караджата. Л. Каравелов, Съч. I, 55.
3. Остар. Титла на избран почетен служител в църква. В старите черкови имало е по-висок чин екзарх, който означава началник, първи при всяко дело. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 58.
4. Остар. Лице с такава титла. Такъв си беше Обрад от Чуйпетльово: биляр и знахар за чуждите, граматик и протогер за селото, богомил за екзарсите, които обикаляха понякога съседните села, за да събират владищина. Ст. Загорчинов, ДП, 74.
— От гр. ê^çtp%oç . — Друга (остар.) форма: è к с а р х.
ЕКЗАРХАТ м. Църк. Истор. Област, управлявана в църковно отношение от екзарх. Патриархът е съставил нова смесена комисия, която ще да определи границите на българския екзархат. С, 1872, бр. 40, 313.
— Вер. рус. зкзархат.
ЕКЗАРХИАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Църк. Истор. Екзархийски. Според решението на екзархиалния съвет и на нашия св. синод екзархът е изпроводил едно призователно писмо до Кръстовича. Хр. Ботев, Съч. 1929, 261-262.
ЕКЗАРХИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Църк. Истор. Който се отнася до екзархия; екзархиален. За нас дякон Левски стои неизмеримо по-високо на бесилката си, отколкото, ако щастието му го беше възвисило до екзархийски трон. Ив. Вазов, Съч. XIII, 53. Гоце, между другарите си в кукуш-кото училище, по-напред в униатското и после в екзархийското, се отличава с ранни умствени способности. П. К. Яворов, Съч.
II, 174. В. Кънчева познавам от 10 години насам .., познавам го като главен екзархийски инспектор на българските училища в Македония и Одринско. Бълг., 1902, бр. 453, 2.
ЕКЗАРХЙСТ м. Църк. Истор. След утвърждаването на Българската екзархия в 1871 г. — лице, което признава за духовен глава на своята църква българския екзарх. Чокмановци "водели хорото " и тогава, когато кипнала из Ахъчелебийско борбата между екзархисти и патриаршисти.
Н. Хайтов, ПП, 129. Тоя събор утвърждава един устав на революционната организация, почти копие на стария български, твърде оригинален с положението, че само екзархисти българи се приемат за членове на комитетите. П. К. Яворов, Съч. II, 191. Турците знаят, че в Македония има християни екзархисти, които са изключително българи; че има християни патриаршисти, които са българи, гърци и румъни. Пряп., 1903, бр. 9, 1.
ЕКЗАРХЙСТКА ж. Църк. Истор. Жена екзархист.
ЕКЗАРХИЯ ж. Църк. Истор. 1. Нацио-нална източноправославна църква, начело на която стои екзарх. През 1870 г. султанът, поради разрастването на българското национално движение и натиска на Русия, издал ферман за учредяването на Българска екзархия. Ист. VII кл, 61. — Народе... Получи се вест от Цариград... Издаден е султански ферман... българската църква се отделя от гръцката и ние ще си имаме своя, отделна екзархия... Д. Талев, ПК, 276. Тая пролет в Преспа стана допитване до народа признава ли Българската екзархия или остава с гръцкия цариградски патриарх. Д. Талев, ПК, 444.
2. Управление, власт на такава църква. Ако се подобрят влошените напоследък отношения между революционната организация и екзархията, организацията иска и ще се старае да ме прокара за учител .. в Солун или Битоля. М. Кремен, РЯ, 141. В това същото време приятелите ми се грижеха да ми извадят от екзархията паспорт за Влашко. Ив. Вазов, Съч. VII, 160.
3. Сградата, в която се намира това управление. Нашият екзарх са е затворил в своята екзархия Орта-кюю с няколко турски чиновници .. и кроят големи планове. С, 1872, бр. 46, 367. Преди няколко години една сграда при старата екзархия изгоря. РД, 1950, бр. 177, 4.
— Гр. е^архга.
ЕКЗАРХОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Църк. Истор. Който е на екзарха. Между самите българи се породиха препирни дали екзар-ховото седалище трябва да остане в ер-менско-българското село Орта-кюю (в Цариград). Г. Бенев, БК (превод), 36. Кой от-