гдето дойде отвън на черковни работи, като владика, протосингел, синайски или божигробски калугер .., се приемаха на гости у екзарховата къща. Р. Блъсков, СбНУ XVIII, 550. Не ратуват ли и двата вестника .. срещу екзарховото самовластие?" Хр. Бръзицов, НЦ, 296.
ЕКЗАРХСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до екзарх. Събранието решава да свали Антим от екзархския престол. К. Странджев, ЖБ, 33.
ЕКЗЕКУТЙВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който се отнася до екзекуция (в 1 знач.); екзекуционен. Палачите забравили да закрият лицето на Савов. Когато екзекутивната команда заела позиция и насочила пушките срещу него, мощният глас на Савов разцепил нощта. ВН, 1960, бр. 2644,
4. Екзекутивна акция. Екзекутивни групи.
2. Юрид. Който се отнася до екзекуция (във 2 знач.); изпълнителен. Ако някои стопани или наематели не изпълнят разпорежданията от чл. 27 навреме, общинското управление е длъжно да наеме хора и извърши това за тяхна сметка. Разноските .. се събират по екзекутивен начин. Гр, 1906, бр. 7, 101. Ще продължава ли още в. „България“ да отрицава, че тя не е един полицейски дрипел, чийто абонамент събират държавните бирници по екзекутивен начин, като продават котлите и чергите на бедните вдовици и сираци? Пряп., 1903, бр. 73, 4.
— От лат. ехБесииуив.
ЕКЗЕКУТЙВНО. Юрид. Нареч. от екзекутивен (във 2 знач.). — Слушай! Министърът на финансите е издал заповед данъците да се събират ек-зе-ку-тивно от състоятелните данъкоплатци... Г. Карасла-вов, Избр. съч. II, 277.
ЕКЗЕКУТЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Изпълнявам смъртна присъда. Явно беше, че напредването на Червената армия плаши и озлобява фашистките управници в България. В това озлобление те можеха да екзекутират и всички ония „смъртници“, които отдавна чакат реда си и които вече претръпнаха от дългото чакане. Г. Караславов, Т, 100. — Вие сте изплашен. Русите могат да дойдат в Берлин, преди да сте успели да екзекутирате затворниците. В. Геновска, ПЮФ, 151.
2. Юрид. Изпълнявам решение на съд или постановление на закон, екзекутирам се страд. Каулбарс .. прямо заповядваше. След като бе настоял на 14 октомври да не се екзекутират арестуваните офицери, на 16-ти той вече изискваше направо тях-ното освобождение. С. Радев, ССБ II, 387.
— От нем. ехесгШегеп от лат.
ЕКЗЕКУТЙРАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от екзекутирам и от екзекутирам се; екзекуция. Необезпокояван, [Пазвантоглу] продължил да размирничи из Видинско, та предизвикал повторен ферман за екзекути-рането му. В. Мутафчиева, КВ, 102-103. Граф Херберт .. забележи, че Германия е била не против съденето на провинените офицери, а против тяхното немедленно екзекутиране. С. Радев, ССБ II, 282.
ЕКЗЕКУТОР м. 1. Книж. Изпълнител на смъртни присъди; палач, джелатин. Не за първи път щяхме да бъдем свидетели на екзекуция. Но сега беше по-тежко от всякога. Екзекуторите носеха на ръце парализирания партизанин. Чувахме ругатните им. Тихите стонове на болния. Д. Жотев, ПМИ, 41. Смъртните наказания се извършват тайно .. Екзекуторите се избират по жребий между членовете на тайната полиция в съответния град. Г. Бакалов, Избр. пр, 194. Трета снимка представлява група екзекутори с жертвите им, натърка-ляни на земята след разстрелването. РД, 1950, бр. 225,4.
2. Остар. Финансов служител, който принудително събира неплатени данъци. Данъч-ната дирекция е пратила екзекутори по селата за по-ефикасно и бързо събиране на данъците. Хр. Радевски, Избр. пр III, 103. От де ще се плаща на войска, полиция, съдии, законодатели? .. Има ли къде — ще кажем ние. Чичовците от селата и градовете да плащат .. Пък ако доброволно ги не платят, има и бирници екзекутори. РС, 1933, бр. 2, 1.
— Лат. ехвесШог.
ЕКЗЕКУТОРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се отнася до екзекутор. Два пъти е паднал екзекуторски нож и две човешки глави са се търкулнали в пясъка. ВН, 1961, бр. 2943,4.
ЕКЗЕКУЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който се отнася до екзекуция (в 1 знач.); екзекутивен. И хубаво бе, че можеше макар и на ум да си изпее песента на Биляна .. Така по-леко се умираше, отколкото изправен сам до екзекуционата стена. Л. Дилов, ПДБ, 74. Този взвод, най-настър-веният измежду наказателните и екзекуци-онни команди във въстаническия район, няколко пъти бе подновявал състава си. Д. Вълев, 3, 218.
ЕКЗЕКУЦИЯ ж. 1. Книж. Изпълнение на смъртна присъда чрез разстрел, обесване или гилотиниране. Изведнъж научихме, че ще бъде изпълнена присъдата. Замълчахме потиснати. Не за първи път щяхме да бъдем свидетели на екзекуция. Д. о Жотев, ПМИ, 41. Този ден надзирателят Йото на два пъти отваря вратата на килията .. Той разправяше за тежката надзирателска служба .. и се оплакваше от това, че тях, надзирателите, ги задължавали да присъс-твуват на екзекуциите. Ем. Манов, ПЯ, 67. Екзекуцията бе извършена пред очите на насила събрани софийски граждани. Вестниците даваха подробно описание на обес
