Page:RBE Tom4.djvu/70

циганките не връщат, но ги дикисват, .., та Миховица ли ще оставят да умре от глад? Ил. Блъсков, СК, 40. И си Марийка излезе, / просека да си дикиса. / Просека блюдо поема / с една го ръка поема, / с другата Марийка улавя. Нар. пес., СбВСт, 776. 2. Правя подарък някому; дарявам. Снощи за ода отидох, / че срещнах голи циганки: /

— Булка ле, Николице ле, / върни са да ни дикисаш. Нар. пес., СбНУ XXVII, 173. ди-кисвам се, дикисам се страд.

ДИКЙСВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от дикисвам и от дикисвам се.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

дикиш м. Диал. Линията, по която са съшити две части от плат, кожа и под.; шев. Джевдет беше облечен със сърмени синъо-гълъбови потури, обшити по дикишите с гюмюшлии гайтани и сирма на цветя около джебовете. Ц. Гинчев, ГК, 375. Двоен дикиш по-здраво държи.

◇ Двоен дикиш. Разг. Повтаряне на някакво действие, повторно извършване на някаква работа. Той кара гимназията цели десет години. Всеки клас — двоен дикиш. П. Незнакомов, СМ, 20-21. Хващам / хвана дикиш за нещо. Разг. Имам успех, резултат; постигам целта си в нещо. По-вероятно тя не се и сещаше за моя войниклък — ще се сети ден-два преди да ме заключат: „Господи, но това е страшно неприятно! Не можеш ли да изклинчиш? Поне за известно време?... Измисли си язва, слабо сърце, екзема, нещо, което да хване дикиш.“ А. Мандаджиев, БЦР, 81. А за да хване дикиш доносът им, те го изпратили по три линии: областния турски управител, гръцкия патриарх и съселченина им княз Богориди. Верноподани, чорбаджиите молят властта да ги избави от Стойко Попович и сина му като бунтовници. Г. Бакалов, Избр. пр, 140-141.

— Тур. сШа§ 'шев, шиене'.

ДЙКСИЛЕНД м. Муз. 1. Стил в джазовата музика, който съчетава простия акомпанимент с акцентиран ритъм. Диксилен-дът възниква в южните щати в гр. Нови Орлеон на базата на негърски мелодии и мотиви, трансформирани за инструментално изпълнение. А В диксиленда водещо място заемат три инструмента — тромпет, кларнет и цугтромбон, от които тромпетът изпълнява мелодията, а кларнетът и цугтромбонът варират и импровизират около нея.

2. Инструментален състав, ансамбъл, който изпълнява музикални произведения в този стил. Диксилендът на БНТ е на турне в страната.

— От англ. (ИхПапс!.

ДИКТАТ м. 1. Полит. В международните отношения — налагане на неравноправни договори и съглашения от една по-силна държава на друга въпреки нейната воля. Нашата страна уж се намираше в „неутралитет“, но хрисимо изпълняваше диктата на Германия и през юли 1939 г. се зае да заслони югоизточния фланг на немскофа-шистката армия за бъдещите й операции. П. Илиев, ЛВ, 69-70.

2. Книж. Принудително налагане на мнение, желание. Социалдемократите в съгласие с десницата на Християндемократическите партии поставят един истински диктат: или четирипартийно правителство, или разпускане на парламента и провеждане на нови избори. Пог., 1970, бр. 7, 1.

— Нем. Diktat.

ДИКТАТОР м. 1. Истор. Управител с неограничена власт, назначаван по решение на сената за шест месеца или безсрочно при извънредни случаи на голяма опасност за държавата. Най-сетне римският народ избрал за диктатор Фабия-Максима, достой-ний съперник на африканский юнак. ВИ, 51. Сула накарал да го провъзгласят диктатор за неопределено време и, като са ползвал от неограничена власт, заловил са да издаде нови закони. Н. Михайловски, РВИ (превод), 246-247. При Сула и Цезар, назначени за дикатори без ограничен срок, длъжността диктатор придобила монархически характер.

2. Длъжностно лице, което се ползва с неограничена власт или пълномощия в управлението на една държава. Знаменитият турски диктатор Митхад паша, който свали два султана от престола, а трети качи на него, според телеграма, бил свален от ве-зирския пост. НБ, 1877, бр. 62, 241. // Книж. Лице, което се ползва с голямо влияние в някоя област, където обикн. налага своето мнение при решаване на важни проблеми. След няколко минути господин генералният директор седеше пред бюрото на кабинета си .. Изгладнялото и оръфано провин-циално момче се беше превърнало в мощен диктатор на тютюневия свят. Д. Димов, Т, 121. Тяхната роля като диктатори на общественото мнение и като създатели на масовите настроения минаваше в собствените им очи за особено ценна заслуга, като народополезно дело от най-висша степен. М. Кремен, РЯ, 218. Барбара поиска да му каже нещо грубо и зло, да му наговори сурови истини за картините му — хамелеони, които така умело променят и нагаждат цветовете си според вкуса на диктаторите на модата. Б. Йосифова, БЧМ, 237.

3. Прен. Властен и деспотичен човек; насилник. Интересно е, .., че именно тяхното гледище премина безкритично в българската история — на Бенковски, например, това олицетворение на революцията, като за някакъв невежествен авантюрист, .., насилник и диктатор. Г. Бакалов, Избр. пр, 267.

— Лат. dictator.