ния с помощта на логическия съюз „или“. Всяка от тези съвкупности от символи е означение на съждение и следователно можем да образуваме с всяко едно от тях ди-зюнкция, конюнкция, импликация, равнозначност и отрицание. Матем., 1967, кн. 2,
7.
2. Сложно съждение, образувано чрез такава логическа операция.
— От лат. disjunctio ‘разделяне’.
ДИЙ и удължено ди-и... Междум. Под-викване при подкарване на коне или волове. Младият каруцар, като замахна камшика над конете, подвикна им силно и ободрително. Дий — хей! .. Ди-и, господа! Елин Пеилин, Съч. I, 42. Изглеждаше, че Чокоя много не се уплаши, само замаха по-често камшика, като подвикваше на конете: "дий! хайде, дий! Й. Йовков, ЖС, 187.
— Дий — махна с остена той. Аз потеглих напред, ала Бърдуля ме дръпна. Кр. Григоров, ОНУ, 46. — Ди-и-и, конъо-вихрогонъо, шиник зоб в обори тебе чака тази вечер! П. Ю. Тодоров, Събр. пр, II, 122.
ДИКАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Подвиквам „дий“ на кон или вол, за да ги накарам да тръгнат или да вървят по-бързо. Дикам.., кога карам животно да върви по-сър-чено. СбНУ XXXI, 257.
ДИКАН м. Диал. Диканя.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДИКАНАР, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. Майстор на дикани. На връщане от Самоков те товарят сурово желязо, .., от Шуменско — кремани за диканарите в града. Н. Хайтов, А, 73. Тук-таме по харманите бръмчат ве-ялките на ония, които вършеят вкъщи и от зори са насадили снопите. Диканарите ще сколасат, когато месечинката се покаже като резен на караормански пъпеш. А. Каралийчев, ПД, 75.
ДИКАНАРКА ж. Диал. Диканарник, диканерлик, диканило.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник..., 1971.
ДИКАНАРНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Дърво, което свързва диканята с хомота; диканарка, диканерлик, диканило.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник..., 1971.
ДИКАНЕРЛЙК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Диканарник, диканарка, диканило.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ДИКАНИЛО, мн. -а, ср. Диал. Диканарник; диканарка, диканерлик.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник..., 1971.
ДИКАНИЦА ж. Диал. Умал. от диканя; диканка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДИКАНКА ж. Умал. от диканя; дика-ница.
— От Ст. Младенов, Български етимологичен и правописен речник, 1941.
ДИКАНЯ ж. Примитивен земеделски уред за вършитба от сковани дебели дъски с набити отдолу остри кремъци, който се тегли от коне или волове. Струва ми се, че съм на хармана. И като че ли чувам шумоленето на зрелите класове, които се ронят под кремъците на диканята. К. Калчев, ДНГ,
113. В широкия харман на Пендевци обикаляха шест дикани — три конски и три волски. К. Петканов, СВ, 122. Два коня теглеха диканята, на която се возеха две деца. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 43.
— От гр. n>K(XVT|.
ДИКЕЙ, -ёят, -ёя, мн. -ей, м. Църк. Надзирател на манастир в Света гора.
— От гр. 5{каю<; 'справедлив' — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ДИКЕЛ м. Диал. 1. Железен инструмент, подобен на търнокоп, който има два, три или четири големи зъба и се използва за прекопаване на лозе, градина или за разкопаване и разпръскване на купища тор по нивите. — А, даскале! — подвикна весело един млад момък на Бориса Глаушев, който с всички сили блъскаше в твърдата почва един тежък дикел с два зъба. Д. Талев, И,
523. Отваряй порти, момкова мале, / снаа ти водим, снаа отмяна, / да ти отмени, момкова мале, / от сё работа, от коритото, /../ и от фурката, момкова мале, / и от дикеля и мотиката. Нар. пес., СбНУ X, 66. Кога дочу църна арапина, /.., / уста са му како на хан врати, / а уши му ся како два вършника, / а забите — два дикля лозярски. Нар. пес., СбНУ ХЪШ, 229.
2. Обикн. мн. Големи зъби у човек (Вл. Георгиев и др., ВЕР I).
— От гр. бгкеМд, бгкеМа 'двузъба мотика'.
ДИКИЗЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Разг. Дегизирам. Хубавите вежди на г-жа Габриел изписаха големи дъги. Тя обясни на мис Агнес това, което беше чула. И американката дигна ръце: ето, че тя не се лъже! Тоя човек е дикизиран, той е артист! А. Страшимиров, Съч. V, 115.
ДИКИЗЙРАМ СЕ несв. и св., непрех. Разг. Дегизирам се.
ДИКИЗЙРАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от дикизирам и от дикизирам се; дегизиране.
дикис м. Диал. 1. Просия, просене.
2. Домашен заем.
3. Дар, обикн. за нова къща.
4. Покъщнина.
— От тур. dikiz 'гледане, поглеждане'. — От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник..., 1971.
ДИКЙСВАМ, -аш, несв.; дикйсам, -аш, св., прех. Диал. 1. Давам милостиня някому при просене. Селянките са милозливи, те
