Т, 446. — Аз съм се интресувал само от бензиновите мотори — каза Ванко с важност. — Не съм имал възможност да науча нищо за дизелите. М. Грубешлиева, ПЙУ, 20.
2. Разш. Превозно средство (локомотив, автомобил и др.), което се движи с такъв двигател. — Ами не можете ли да прикачите към него допълнителни вагони? .. — Не може, другарю! Дизелът тегли определено количество вагони и те са композирани. Ст, 1968, бр. 1183, 3. Има у нас дизели, които пускат цели димни завеси. Ако се опитате да изпреварите такава кола, рискувате да направите това със „затворени очи“. НТМ, 1966, кн. 211-212, 7.
3. Горивото, което се използва от такъв двигател. Цената на дизела намаля с 5%.
— От нем. собств.
ДИЗЕЛМОТОР м. Рядко. Дизел (в 1 знач.). Преустроили гемията криво-ляво .., поставили малък дизелмотор по време на Балканската война .. и гемията станала учебна яхта „Асен“. Д. Добревски, БКН, 258. Дизелмоторът и другите двигатели с вътрешно горене способствували за изна-мирането на автомобила и самолета. Ист. X кл, 158.
ДИЗЕЛМОТОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Рядко. Който се движи с дизелмотор; дизелов. Дизелмоторен електропроизводи-телен агрегат.
ДИЗЕЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Техн.
1. Който е предназначен за дизел (в 1 знач.). Заводът вече е преработил стотици хиляди тона претрол и е предал на народното стопанство десетки хиляди тона дизелово гориво, битум и мазут. ВН, 1963, бр. 3672,
1. Скъпата дизелова нафта .. може вече да се замени с обикновено земно масло, което е много по-евтино. ВН, 1963, бр. 2057, 2.
2. Който се движи, работи с дизел (в 1 знач.). По старата линия минаваха често било парни, било дизелови машини. Й. Радичков, СР, 37. — Пак аз съм карал дизелова машина от десет тона в най-големите студове. А. Гуляшки, МТС, 215. Признато бе за целесъобразно в отдалечените от тях [селскостопанските предприятия] райони да се строят дизелови и хидравлични електроцентрали с увеличена мощност. РД, 1961, бр. 55, 3. Дизелови локомотиви.
0 Дизелов двигател (мотор). Маш. Дизел (в
1 знач.). При дизеловите двигатели, наречени така по името на немския инженер Дизел, се всмуква чист въздух, който се свива много силно и в края на свиването се впръсква горивото. Физ. X кл, 1951, 98. Всички строителни работи се извършват с оглед на съвместната работа на завода със съседните предприятия за ремонт на трактори и на дизелови мотори. ОФ, 1958, бр. 3445, 1.
ДИЗЕНТЕРИЕН, -ийна, -ийно, мн. -ий-ни, прил. 1. Който причинява дизентерия. Дизентериен бактерий. Дизентериен бацил. Дизентерийна амеба. Дизентерийни микроби.
2. Който се отнася до дизентерия. Дизентерийна епидемия. Дизентерийно заболяване.
ДИЗЕНТЕРЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Рядко. Дизентериен. Биологичната целесъобразност в употребата на тези зеленчуци и плодове е вън от всяко съмнение, особено по отношение на лука и чесъна, които унищожават някои от най-опасните хранителни инфекции — дизентерийните, тифусните и др. бацили. Пр, 1953, кн. 1, 52.
ДИЗЕНТЁРИЯ ж. Остра заразна болест, която протича предимно с възпаление на дебелите черва и се характеризира с липса на апетит, болки в корема и много чести кръво-слузести изпражнения. Жълтеникави маларични деца играеха на кокалчета или седяха неподвижно, озлобени безмълвно от глада и дизентерията, които разяждаха червата им. Д. Димов, Т, 463. Детето беше се разболяло през есента от лоша дизентерия и Джупунката даде обет да дари манастира, ако то оздравее. Ем. Станев, ИК III-IV, 512. Обикновената „безобидна“ муха разнася цяла дузина болести: коремен тиф, .., дизентерия, епидемичен хепатит, детски паралич и др. НТМ, 1961, кн. 9, 13. Аме-бна дизентерия. Бактерийна дизентерия.
— От гр. ÔDoeftepia през нем. Dysenterie.
дизия ж. Диал. Наниз от еднородни дребни предмети; връв, низа. И стана Манол, та отиде до чановете си. Стояха те до стената, окачени на четири реда, всеки ред по една пълна дизия от 13 чана, .. от първия глас до последния. А. Дончев, ВР, 55. В миг той присегна към една дизия чушки, окачена пред бакалницата. Ст. Чилин-гиров, ПЖ, 161. —Лалчо ле, млада войвода, / како ми стори, напраи? / Нал ни ми видя да земеш / от мойта бяла бе шийка / девет дизии жълтици... Нар. пес., СбНУ XXV, 92.
— От тур. dizi.
дизлик, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Диз.
— Тур. dizlik 'наколенник', 'къси гащи'. — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДИЗМАНЛИЯ, ед. неизм., мн. -йи, прил. Диал. Голям. Все грошеве бели пари, / все жълтици дизманлии. Нар. пес., Н. Геров, РВЯ I, 293.
— От тур. dizmanli. — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДИЗЮНКТЙВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Лог. Който се отнася до дизюнкция. Дизюнктивно съждение.
— От лат. disjunctivus.
ДИЗЮНКЦИЯ, мн. няма, ж. Лог. 1. Логическа операция за образуване на сложно съждение чрез обединяване на две съжде-
