Page:RBE Tom4.djvu/541
ко могат даде душа на тия училища. А. Страшимиров, К, 16. По стените има снимки от бойните действия през време на въстанието.. Всички тези снимки дават душа на мъртвите експонати. Г. Карасла-вов, Избр. съч. III, 256. Давам си / дам си и душата; душа давам. Разг. 1. За някого. Много обичам някого и съм готов всичко да направя за него или да пожертвавам за него всичко, което имам. Ти си народен човек, господине, и за такива братя аз душата си давам. Ив. Вазов, Съч. XXII, 25. Божков беше стар адвокат .. За Русия той душа даваше, с Русия лягаше, с Русия ставаше. Г. Караславов, Избр. пр VI, 115. 2. За нещо или със следв. изр. със съюз да. Много ми се харесва, много ми се нрави нещо или много обичам да правя нещо (за някакво действие, дейност). Много ти е сладка чорби-цата, бабичко, душата си давам за джод-жен. А. Каралийчев, СР, 59. А беше лакома .. много лакома за почит и слава. Душа даваше да похвалят нещо нейно. Н. Хайтов, С, 6-7. Деля (отделям / отделя) от гола душа. Диал. Пестя средства за някого или нещо, въпреки, че съм крайно беден. — И пари ще му дадем .. И множко пари — подсказа баба Пинтовка. — От гола душа ще ги отделим, само да подхвърли там на големците. Г. Караславов, ОХ II, 255. До дън душа; до дъното на душата си. Извънредно много; дълбоко, силно. Филип пръв позна Пенчо и се спусна към него .. Пристигането на Пенчо го развълнува до дън душа. В. Ге-новска, СГ, 71. До дън душа от жалост ме смути / печалний негов разказ. К. Величков, Ад (превод), 125. И понеже баща ти не можа да събере тези пари, не успя да те омъжи за аптекар. Но ти бе страшно огорчена от това, възмутена до дъното на душата си. Д. Димов, Т, 558. Душа да ми е яка; яка ми душа. Разг. Очаква ме нещо много тежко, много работа или голямо изпитание, за което ми трябват много сили и твърдост. Немаше в тоя край тогава ни шосе, ни път .. Ако пък някой рече да дойде — яка му душа! Н. Хайтов, ДР, 68. Кожата от гърба ни ще смъкне, само и само да окачи медала със сребърния образ ..Ана нас — яка ни душа! М. Марчевски, П, 268. Душа да ми знае. Разг. Като възклицание, за означаване, че ми предстои да изтърпя нещо тежко, да понеса нещо неприятно. Душа за две пари нямам. Разг. Съвсем съм немощен, слаб. Душа и свят давам за някого или нещо. Разг. Готов съм на всичко за някого или нещо. Уплашил се баща ми, че може завинаги да остане без жена и дете. А бил на деветнайсет години, душа и свят давал за дете. И. Вълчев, РЗ, 11. Душа и свят ми е. Разг. Обикн. със следв. изр. със съюз да. Много ми се харесва, много ми се нрави нещо или много обичам да правя нещо. Обичаше Хаджи Дончо да чете, но душа и свят му беше кога накараше да чете малкия си син Митко, към когото питаеше особена любов. Чудомир, Избр. пр, 45. В моето ран-но детство душа и свят ми бе да сложа глава на маминия скут и да се заглеждам в нея. Т. Влайков, Пр. I, 58. Душа не ми остава / остане; душа не остава / остане у (в) мене; оставам / остана без душа. Разг. Изморявам се, изтощавам се извънредно много, обикн. от тежка работа или болест.
— Пия, майко, .. Пия.. Казаха ми зле била ..
— Е, поизмъчи се тя.. Душа не й остана. Д. Талев, ПК, 798. Душа у мене не остана. Къде не ходих! П. Тодоров, Събр. пр II, 220.
— Татко ли? .. Горкият, само го разкарват ден през ден по участъците .. Не остана душа у него. П. Михайлов, МП, 16. — Не бива; ти си останал без душа и не си съвсем оздравял. Ив. Вазов, СбНУ I, 76. Душа нося <и аз>. Разг. Живо същество съм (и аз), чувствам, мисля, имам желания и недостатъци (и аз). — И я нали душа носим, господине, и я нали сака да се храним!? М. Георгиев, Избр. разк., 199. Като е шампион, та какво? И той е човек, и той душа носи. Л. Сте-
анова, ВМГ, 90. Душа под наем нося. Разг.
Много съм изтощен, без сили съм. Шегобийците го закачаха: „Хърба, само от глад и тегло ли си тъй мършав, сякаш душа под наем носиш“. К. Колев, ТЕ, 81.2. На умиране съм. Душата ми е в (зад, на) зъбите; душата ми седи (се е запряла / запря се, се е събрала / събра се, е дошла / дойде) в зъбите. Разг. 1. Много съм зле, съвсем съм отпаднал и скоро ще умра. — Виж ти — беля! — просъска в мустаците си цивилният мъж ..
— Душата му е била зад зъбите! — изруга той и напипа китката на ръката му, за да провери пулса. И се изправи. — Май че е така .. не диша. Г. Караславов, ОХ IV, 538.
2. Едва дишам, не мога дъх да си поема от прекалена умора. Търча той, гонен от гръмотевиците, около половин час. Душата му се събра в зъбите. И тъкмо когато наближи селото, слънцето изведнъж напече. Хр. Пелитев, ХО, 59. — Бързам, бързам по тая пуста работа, душата ми е дошла в зъбите да търся. Ив. Вазов, Д, 39. Държа душата си зад зъбите, стискам душата си в (зад) зъбите; нося душата си в зъбите. Разг. Много съм зле, много съм отпаднал, едва имам сили да живея. По Орханийското шосе се точеха обозни коли, .. Отстрани вървяха обозните войници .. Между тях се влачеше и Недъо Балчев от Караач. Беше измръзнал, болнав, едва стискаше душа зад зъбите си. В. Геновска, СГ, 428. Едва душа нося. Разг. С мъка живея, много съм немощен, безсилен (обикн. поради болест или старост). — Виж го болника, щом видя призовката, веднага оздравя .. — Е, бай Стои-ле, не думай, не видиш ли го човека, едвам душа носи — каза полека, ала с твърд глас Иван, сестриникът на Богданица. Хр. Мак-симов, СбЗР, 33. Жива душа. 1. В отриц. изр. Никакъв човек, никой. Тя беше сама в
