Page:RBE Tom4.djvu/525

К. Петканов, X, 42. Събираха се жените. Той ги мъмреше, че не знаят да гледат децата си, затворили са ги в тия вмирисани дупки, без въздух и слънце — може ли така? Л. Стоянов, П, 209. Преди години Ицо Бабул ме изпъди от дюкяна, .. Там изкарвах аз и до петнайсет гроша надница, добро място беше, а сега не мога да изкарам и до три гроша в тая дупка на самия край на чаршията. Д. Талев, ПК, 297. По безчисле-ните дюкени, бакалници, лавки и дупки на занаятчии, .., показваха се любопитни лица. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 129.

◇ Вкарвам / вкарам (въвирам / въвра, завирам / завра, навирам / навра, напъхвам / напъхам, натиквам / натикам, натъпквам / натъпча) в миша дупка някого. Разг. 1. На-хоквам жестоко някого. 2. Отмъщавам си на някого, наказвам някого, като го поставям в затруднено, безизходно положение и го правя безсилен, безвреден. Ще го вкарам в миша дупка! Ще го изсела от тука биле! Да познае той, кой е Гаврил Даскала! Т. Влайков, Съч. II, 137. Народът е с нас, .., ония черни души, чорбаджиите, ний тях... в миши дупки ще ги заврем. И. Йовков, Б, 15. — Ти ела с мене! — поведе го Василев, — аз ще дигна по това убийство целия град на крак и ще натикам тия тук разбойници в миша дупка. А. Страшимиров, ЕД, 145. В миша дупка, крия се (изпокривам се / изпокрия се, завирам се / завра се, навирамсе/наврасе, свирамсе/свра се, скривам се / скрия се). Разг. На много скрито, потайно, затулено място (се крия). Целият свят е уверен, че Левски сега се крие в миша дупка. Ив. вазов, Съч. XII, 167. — Кой ще ти дойде? В миша дупка са се заврели хората. Снощи не чу ли? Разграбиха Долната чаршия. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 189. Изплашените от народното въстание търговци са се изпокрили в миша дупка. П. Вежинов, ЗЧР, 14. Селото заглъхна, всичко живо се замълча, скри се в миша дупка и зачака. К. Петканов, X, 146. Девета (десета, последна) дупка на кавала (дудука). Разг. Пренебр. Човек, който няма значение, влияние; ненужен, излишен човек. Става дума за гражданина Д. Гонесеев — един от онези, за които все не остава място в докладите, репортажите и очерците. Защото, както ще се убедим, Д. Гонесеев не е десета дупка на кавала, тоест някаква си там безгласна буква. ВН, 1966, бр. 4646, 1. Ако зависеше от мен, само него щях да взема, но за съжаление аз съм последната дупка на кавала. Ст. Христозов, ДТСВ, 20. Какво можем да направим ние? Бръсне ли ни някой? Не сме и деветата дупка на дудука. Кр. Григоров, ТГ, 22. Девет лисици в една дупка ще спят; дванадесет лисици в една дупка. Диал. Много е студено, голям студ е. До дупка. Разг. Докрай. В договора се казваше че съм длъжен в срок от един месец да напиша и предам на военната редакция един къс героичен разказ .. Кой знае откъде, пред мене отново изникна ефрейторът и като ми козируваше, каза: — Кво стана с материалчето? Заповядано ми е да ви гоня до дупка! Хр. Пелитев, ХО, 93-97. Някои по-благоразумни предупреждаваха и дядо Вушо да се попривардва, ама той най-сериозно и строго отсичаше: — Войната, драги, си е война! Ще се бием до дупка!. О. Василев, ЖБ, 401-402. Дума дупка не прави. Разг. Употребява се, за да се покаже, че нещо, което е само казано, обещано, едва ли ще се изпълни, ще се осъществи. Това не бяха малко пари. Но Мижо Сали ги обеща, без много да мисли. Той знаеше, че ако мъжът и жената се разделяха, никой нищо не даваше на жената, па макар и да е имало триста обещания... Дума дупка не прави — помисли си той и с лека ръка отсече работата. Б. Несторов, АР, 17. Дупка в морето (водата). Разг. Ирон. Съвсем нищо (казва се в отговор на питането „какво направи, какво свърши“ или „какво стана“ и под., за да се подчертае, че нищо не е направено, нищо не е свършено). Дупки за запушване (запълване), имам (нямам). Разг. Материални нужди за задоволяване имам (нямам). Направих (пробих) дупка във (на) водата (морето); ще направя (пробия) дупка във (на) водата (морето). Разг. Ирон. Усилията ми, трудът ми останаха (ще останат) без резултат, нищо не свърших (не ще свърша), не постигнах (не ще постигна). Като си бил в Европа, па си пробил дупка в морето. Ив. Вазов, Съч. XIX, 24. Напълвам (напълням) / напълня дупката. Обикн. в св. Простонар. Умирам. — Кой мисли там за имота си! — усмихна се тъжно Русин. — Всеки мисли за живота си... Като напълниш дупката, защо ти е имот. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 135. Натиквам / натикам (турям / туря) в дупката някого. Простонар. Пращам в затвора, затварям някого. Тия са опасни хора. Заран ще ги натикат всички в дупката. Т. Влайков, Съч. III, 102. Влязох под кожата на Стефана, той изрина Драгана да се скита немил-недраг по чужбина и Петка натика в дупката. Ал. Константинов, Съч.

⁹*

ДУПЛЕКС м. Техн. 1. Начин за телегра-фиране и телефониране по един провод в две направления.

2. Всеки един от двата абоната на една и съща телефонна линия. — Ало, Гинче, Кичка е насреща! Какво става! Половин час звъня и все заето. Говореше ли? — Амми говоря. Ония говорят — дуплекса. Ст, 1963, бр. 924, 2.

3. Машина за влачене на лен, състояща се от два агрегата.

— От лат. duplex 'двоен'.

ДУПЛЕКСЕН, -сна, -сно, мн. -сни. Техн. Прил. от дуплекс; дуплексов. Системата се състои от приемател-предавател, напом-