Page:RBE Tom4.djvu/407
2. Обръщение на невеста към по-млад човек, момък, който не е роднина, но е близък на мъжа й. Младая невеста казва на синки съседи и познати момкови, на по-младия мъжескаго пола драгинковци. Г. С. Раковски, П I, 130.
ДРАГЙНЧО, -то, мн. -вци, м. Диал. Обикн. в обръщение. Драгинко. Подир тича милна буля,, / подир тича, виком вика: / "Стой, почакай, драгинчо лъоГ Нар. пес., СбГЯ, 215. Пасъл е Станьо шилета / край село в нови гробища /.., / с меден ми кавал засвири, /.. / Ка го й зачула снаа му, / снаа му из гроб продума — /и тя си Станю думаше: / „Драгинчо Станьо, драгинчо, /.., / кога та питам, кажи ми, / ожени ли се бай-но ти?“ Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 69.
ДРАГЙЧКО, мн. няма, м. Остар. и диал. Само в съчет. с: кажи ми, речи ми, ще ми кажеш ли. Интимно и закачливо назоваване на онзи, който съобщава добра вест. — Ще ми кажеш ли драгинко, лельо Станке? — Защо, какво има? — Нося ти писмо от сина ти, толкова го чакаше.
ДРАГИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, в обръщение за м. р. ед. ч. -чки, прил. У мал. гал-ъов. от драг. Всичко съм ази сторила, / отрова не съм сложила, / че си драгичък на буля / и си едничък на бача. Ц. Церковски, Съч. II, 197. — Ех, драгичка, любовта старо и младо не пита. Ив. Вазов, Съч. XX,
109.
ДРАГО нареч. Само с гл. съм, ставам в 3 л. ед. и обикн. при лич. местоим. в дат. Означава, че от някого се изпитва приятно чувство, удоволствие, радост; приятно, хубаво. Баща й и той .. не сваляше очи от Невена, драго му бе, че има хубаво и работно чедо. К. Петканов, ОБ, 140. Драго му ставаше, като слушаше снахата да пее из къщи. И. Петров, НЛ, 107. — Ах! Колко ми беше драго като станах млада булка! Д. Войни-ков, РК, 28. Той му се видя прибран и кротък момък. И приказките му бяха едни пътни, да ти е драго да го слушаш. Г. Кара-славов, ОХ I, 408-409. За малко време, гледаш, спъстрило се от моми, момци, сгоде-ници, булки, разголемило се онова хоро, разширило се, то да ти е драго да го гледаш. Китка V, 1886, кн. 14, 26. Там си мане мо, заварих, / едно мънинко момиче; / сбирало сено, сбирало, / легнало да е заспало; / драго ми й да го погледам, /мило ми й да го събудя. Нар. пес., СбГЯ, 234. • За усилване мило <и> драго; (по-рядко) драго и мило; драго, по-драго. Диал. Когато се сговорихме да продължа училището си, тъй драго и мило ми стана, че едва не заплаках от радост, подскочих, хвърлих се на шията йия зацелувах по съсухрените й бузи. Кр. Григоров, ОНУ, 63. Да ти е мило и драго да гледаш как с жъдно сръце начнаха да ся стичат .. в читалището, всяка неделя, кога удряше клепалото за вечерня!
И. Груев, КН 4 (превод), 68. Що ми е мило и драго, / че са е пролет пукнала\ Нар. пес., П. Р. Славейков, КНП, 86. Най ми е драго, по-драго / комшийче либе да либа: / из двора хода, — гледам го. Нар. пес., СбВСтТ, 512.
◇ Драго ми е. При запознаване — за израз на любезност; приятно ми е. Запознаха се.
— Началникът на гарата? — зарадва се енергичният мъж и силно стисна ръката на Станку лов. — Драго ми е... Бранков. М. Марчевски, П, 199. — Как ви беше името? — Никола Папазов. —Драго ми е. Ив. Вазов, Съч. XII, 121.
> Кажи му (речи му) аго, да му е драго.
Разг. Употребява се, за да се изтъкне, че е добре някой да бъде поласкан или че е нужно да се угодничи, за да се извлече облага.
— А, господин Радинов... Не те познах... — Много ме величаеш, бай Кольо, какъв господин съм аз. Здрасти. Старецът се ръкува, като събра пети, .. — Тъй знам аз, господин Радинов, службата ни е такава — речи му аго, да му е драго. Ем. Манов, ДСР, 129-130. — Трънчев, .. това да ти е урок: друг път пести поклоните си — за истинските големци.. — Няма нищо, бе брате, казвай всекиму аго — да му е драго! Ив. Вазов, Съч. IX, 91.
ДРАГОВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Остар. и диал. 1. Обичен, мил, драг. Дра-говна девойка.
2. Любовен. Драговни приказки.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДРАГОВЕЦ, мн. няма, м. Диал. Растение от семейство грапаволистни със сини цветове, широко разпространено по тревисти и каменисти места, което се използва и като декоративно; паче гнездо. Харесал съм мома бошнакиня, / с една коса три откоса кара: / Първи откос здравец и драговец, втори откос лиляк и босилек, / трети откос ситна детелина. Нар. пес., СбНУ ХЫУ, 475.
ДРАГОВЙТИ мн. Истор. 1. Голямо и силно славянско племе, което е обитавало през УП-1Х в. земите западно от Солун, а по-късно частично се преселило в Пловдивско; драговичи. През първите десетилетия на VII в. в Южна Македония било образувано голямо племенно обединение, в което влизали редица племена — драговити, .., ве-легезити, .. и пр. Ист. X и XI кл, 23. Имаше много и от горещите драговити, които обичаха страстно хубавите оръжия и пееха буйни песни. Д. Талев, СII, 139.
2. Славянско племе в Русия през X в.; драговичи.
ДРАГОВЙТСКИ, -а, -о, мн. -и. Истор. Прил. от драговити. Драговитски племена. Драговитски князе.
ДРАГОВЙЧИ мн. Истор. Драговити. Тези тъй чести и укрепени против пагуб-ното византийско влияние славенски пле-