Page:RBE Tom4.djvu/353

посрещнат. Беше към обед, духаше студен вятър, но те доскачаха полуголи, боси, пу-пести и парцаливи на шосето. Ст. Даскалов, СЛ, 288.

ДОСКАЧАНЕ ср. Отгл. същ. от дос-качам.

ДОСКАЧВАМ, -аш, несв.; доскоча,

-иш, мин. св. -их, св., непрех. Диал. Доска-чам.

От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ДОСКАЧВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от доскачвам.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ДОСКОРО нареч. До не много отдавна. Поляните около лагера, неприветни и голи доскоро, сега весело се^зеленееха, покрити с млада и свежа трева. И. Йовков, Разк. I, 46. И ето, стройната доскоро колона, който идеше срещу нас, изведнъж се обърка, стопи се и се изгуби в нощта в някакъв тъмен, неразбран хаос. Й. Йовков, Разк. II, 142. Детето беше невиждана новост в рудния район, доскоро населен само от бездомни мъже. X. Русев, ПЗ, 87. Сиромах Тодор, сиро-_мах — / доскоро беше сиромах, / отскоро стана болерин,/ че бе му булка честита: три пъти му йе близнила / се по три мъжки дечица. Нар. пес., СбНУ ЬХУ1, 152.

ДОСКОРОШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. 1. Който се отнася до неща, станали или съществували в съвсем близко минало; неотдавнашен. Стопанският двор бързо утихна, заглъхна доскорошната глъчка. Ст. Марков, ДБ, 60. Купуваше [Досьо] и препродаваше мебелите, сервизите и килимите на доскорошните господари на добруджанската земя. А. Гуляшки, СВ, 19. Пенчо Славейков., възпя в „Кървава песен“ подвизите на героите от нашето доскоро-шно минало. М. Кремен, РЯ, 221.

2. Който е бил някакъв в близкото минало, който доскоро се е занимавал с нещо. Гануш се примъкна до захласнатия в пушката доскорошен овчар и започна да го придум-ва: — Хайде да се сменим! Ти ще ми дадеш пушката, аз ще ти дам револвера си. Д. Ангелов, ЖС, 249.

ДОСКОЧА. Вж. доскачам и доскачвам.

ДОСКРОЯ. Вж. доскроявам.

ДОСКРОЯВАМ, -аш, несв.; доскроя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Скроявам и това, което е останало да се скроява, скроявам докрай. Няма да изляза, защото трябва да доскроя костюма зя карнавала, доскроявам се, доскроя се страд.

ДОСКРОЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от доскроявам и от доскроявам се.

ДОСКУБВАМ, -аш, несв.; доскубя, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Оскубвам и това, което е останало, оскубвам всичко докрай; до-оскубвам. доскубвам се, доскубя се страд.

ДОСКУБВАНЕ ср. Отгл. същ от доскубвам и от доскубвам се; дооскубване.

ДОСКУЧАВАМ, -аш, несв.; доскучая, -аеш, мин. св. -ах, св., непрех. Предизвиквам скука, досада у някого. Предложи [Христа-киев] да изпият кафето в гостната. — Да не доскучаваме на дамите с нашата политика, господа — рече той. Ем. Станев, ИК I-II, 271. Тръгнеше ли си компания, омръзва-ше му да слуша цял ден глупави разговори и евтини вицове, да гледа постъпките на хора, които още на втория час му доскучава-ха до втръсване. Й. Гешев, ВТ, 115. Преко-пах дръвчетата, храстите, цветята.. С една дума, свърших каквото имаше да се свършва, пък и да бе останало нещо, тази работа почна да ми доскучава. Ем. Манов, ПС, 11.

ДОСКУЧАВА МИ несв.; доскучае ми св., непрех. Обхваща ме досада, започва да ми става скучно. — Сядай и разкажи какво те е подгонило по това време из дъжда — дос-куча ли ти в твоя палат? А. Гуляшки, ЗР, 97. — Има ли нещо ново към тебе? — попита Петър Радойков с омекнал глас. — Нищо особено. А към вас? — Също. Лежат момчетата и четат. Ех, доскуча ни, братко, да седим и да чакаме! Ив. Мартинов, ДТ, 12.

ДОСКУЧАВАНЕ ср. Отгл. същ. от доскучавам.

ДОСКЪСАМ. Вж. доскъсвам.

ДОСКЪСВАМ -аш, несв.; доскъсам, -аш, св., прех. Скъсвам и това, което е останало да се скъсва, скъсвам докрай; докъс-вам, доокъсвам. доскъсвам се, доскъсам се

страд. Доскъсах раздраната подвързия на книгата и я преподвързах.

ДОСКЪСВАМ СЕ несв.; доскъсам се

непрех. За тъкан, дрехи, обувки и под. — ставам негоден за употреба поради изхабяване, износване; докъсвам се, доокъсвам се. Доскъсаха се тези сандали — не остана една здрава каишка.

ДОСКЪСВАНЕ ср. Отгл. същ. от доскъсвам и от доскъсвам се; докъсване, доокъсване.

ДОСЛАГАМ, -аш, несв.; досложа, -иш, мин. св. -их, св., прех. Слагам още, слагам допълнително; прибавям, дослагам се, досложа се страд.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.

ДОСЛАГАНЕ ср. Отгл. същ. от дослагам и от дослагам се.

ДОСЛАДЯ. Вж. досладявам и до-сл аждам.

ДОСЛАДЯВАМ, -аш, (рядко) несв.; досладя, -йш, мин. св. -их, св., непрех. и прех. Дослаждам. досладявам се, досладя се страд. Щруделът трябва да се дослади.