Page:RBE Tom4.djvu/130
клетките и тъканите на организма и в образуване на въглероден двуокис в тях. Както знаем, и жаби, и тритони, и дъждовници все още не са се освободили от зависимостта си от водата и за тях тя е извънредно важна като среда за живот, да овлажнява кожата им и да осигурява кожното дишане. Н. Боев, Г, 101.
> На изкуствено дишане съм. Нов. Книж. Намирам се в много тежко финансово положение, застрашаващо съществуването, нор-малното ми функциониране и изискващо финансова помощ. Бюджетът на Министерството на културата е символичен. Там са на изкуствено дишане. Дем., 1997, бр. 214, 2.
ДИШЛА ж. Диал. Дишло.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник..., 1971.
ДИШЛО, мн. -а, ср. Диал. Раздвоено откъм задния край дърво, което съединява колата с ярема за впрягане; процеп, теглич, дишла. Аз пропуснах да забележа кога бае Гетовият Кулчо е навил и строшил диш-лото на талигата. М. Георгиев, Избр. разк., 152.
— От нем. ОеюЬе1 през пол. с1у8ге1 и рус. дьппло.
ДЛАБ, длабът, длаба, мн. длабове, след числ. длаба, м. Диал. Тясна, продълговата вдлъбнатина върху предмет, обикн. дървен, в която се вмъква издадената част на друг предмет: дълбей, жлеб, улей. Колелото на чакръчето, направено от дебела дъска с длаб наоколо, по който се движи черната мазна връв, дето я казваме урган, се върти и леко потропва. Т. Влайков, Пр I, 165. В предприятието се произвеждат и каси с чела без летви, съединени за страниците с помощта на длаб и зъб. А За пода са необходими сухи дебели дъски, обработени със зъб и длаб. //Диал. Изрязана или изсечена в твърдо вещество дупка, в която се вмъква чеп, шип и под. (Ст. Младенов, БТР I)..
ДЛАБЕЦ, мн. -бци, м. Диал. Умал. от длаб.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДЛАБКА ж. Диал. 1. Длаб. Изцеди [Цанко] водата от длабките по старото тенеке на умивалника, измъкна кофата и наново се упъти към помийника. О. Василев, ЖБ, 99. — И подредбата им, и богатството им .. — не се до изказа дядо Атанас, а само махна утвърдително с ръка, след като измъкна от длабките на качамилката клуповете на тегличите и освободи коня. Т. Харманджиев, Р, 25.
2. Дупка, трапчинка, ямичка. Симчо стисна парите в ръка и профуча из вратата. Майка му отся брашното и тъкмо направи длабка за содата, той току изтропа на прага. Ст. Даскалов, БП, 119. Те [биволиците] се нахвърляха на крупичката, шумно я лижеха, издълбаваха в нея длабки. Ил. Волен, МДС, 100. // Стесн. Вдлъбнатина върху тялото на човек или животно, получена вследствие пристягане или притискане с нещо; длъбчинка. От неговите пари в къщи малко идват, затова леля Генка по цял ден плете от чужди конци най-различни дантели, покривчици, пердета и на тънките й пръсти винаги има тъмночервени длабки, направени от куките. Д. Бозаков, ДС, 50.
ДЛАКА ж. Диал. 1. Вид, изглед на човешко лице. — Хване ли те веднъж жълтеницата или охтиката, и да се излекуваш, промениш длаката. Кр. Григоров, ПЧ, 77.
2. Козина или перушина, с които е покрито тялото на животно или на птица. Орлите рекли: „никой от нас не може, ама има един орел на триста години, той може да направи това, само че се съблича: длака мени, пердух хвърля.“ Христом. КМ П, 184. Волко длаката я менуат, ама кюта (нрав) не мену ат. Послов., СбНУ IV, 203.
3. Кожа на животно с козината.
ДЛАН, дланта, мн. длани, ж. и (остар.) дланът, длана, мн. дланове, м. 1. Част от човешка ръка, която се намира на страната на сгъването между пръстите и ставата на китката. Той [Димо] погледна здравата си ръка, опита се да свие пръстите си към дланта, но те леко трепнаха и сами се разпериха. К. Петканов, МЗК, 129. И мъст, и отчаяние, и негодувание се набираха в сърцето й, .. очите й бяха сухи и само ноктите се впиваха в напуканите й слинести длани. Г. Караславов, ОХ II, 122. Тогава чичо Митуш поприбираше хамутя и го туряше отпред на коня, даваше след туй едната си длан и Митко стъпяше на нея като на стреме. И. Йовков, АМГ, 115. Момченцето заносва на дяда Хаджия тая знаменита топка, па се връща назад плачишката и духа на длано-вете си. Л. Каравелов, Съч. П, 7. В механата влезе Хаджи Димитър. — Брей! — рече той на изтичалия насреща му механджия, потърка длан в длан и наду бузи. — Денем ще речеш пролет, а вечер — студ\ Ст. Дичев, ЗСI, 438.
2. Простонар. Мярка за дължина, равна на широчината на тази част на човешката ръка. Той се изправи до крушата и догдето му достигна челото на главата, провъртя една дупка до една длан дълбока, залепи и той върху й една бяла книжка колкото бе-шлик да се види нишана и се завърна. Ц. Гинчев, ГК, 192. „Косерка! Няма да ми избегнеш ти мене от куршума . .Ти сега щеше да си в джендема, ама трябваше да меря още една длан по-долу.“ Ц. Гинчев, ГК, 356. Обут бе в едни одрипани беневреци, които едва достигаха бедрените кости, нещо на една длан по-ниско от кръста. М. Георгиев, Избр. разк, 154.
3. Разш. Част от ръката от върха на пръстите до ставата; китка2. Той свали калпака и отри потното си чело с опакото на своята длан. Ст. Загорчинов, ДП, 32. Той удари няколко пъти силно и вратата запука под
