Page:RBE Tom3.djvu/99

ГЕРМАНО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до Германия и до германците:; германски, напр.: германо-български, германо-съветски, германо-френски и др.

ГЕРМАНОФАШЙСТ м. Немски фашист. — Германофашистите — заявил Българанов — няма да издържат. Сл. Трънски, Н, 451. Германофашистите заградили въстаниците в Турчански Свати Мартин. Г. Караславов, Избр. съч. Ш, 266.

ГЕРМАНОФАШЙСТКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до немския фашизъм. След два дни Анго донесе новините от Москва .. — Какво пише тука? — Пише за загубите на германофашистките пълчища!

— отговори уверено Анго. Г. Караславов, Избр. съч. V, 172. Германофашистка армия.

ГЕРМАНОФЙЛ м. Лице, което обича Германия и германците, привърженик, поклонник на германската политика и култура. Противоп. германофоб. Най-разпалените германофили твърдяха наляво и дясно, че Германия има мощна авиация. М. Грубеш-лиева, ПИУ, 209. — Да си призная чистосърдечно, нито германофил съм бил, нито великобългарски шовинист. Г. Караславов, Избр. съч. П, 461.

ГЕРМАНОФЙЛИЯ, мн. няма, ср. Гер-манофилство. Процгивоп. германофобия, германофобство.

ГЕРМАНОФЙЛСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от германофил. Противоп. германо-фобски. Хаваджиева беше възпитавана в германофилски дух. Г. Караславов, Т, 24. Германофилска политика. Германофилски вестник. Германофилско правителство.

ГЕРМАНОФЙЛСТВО, мн. няма, ср. Приятелско отношение към Германия и германците; германофилия. Противоп. германофобство, германофобия.

ГЕРМАНОФОБ м. Лице, което не обича Германия и германците. Противоп. германофил. — Вече не сте младши офицер и време е да забравите германофобските си чувства — шеговито го посъветва Дечев.

— Не съм германофоб, а патриот. X. Русев, ПЗ, 120.

ГЕРМАНОФОБИЯ, мн. няма, ж. Германофобство. Противоп. германофилия, германофил ство.

ГЕРМАНОФОБСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от германофобия и от германофоб. Противоп. германофилски. Германофобска политика. Германофобски чувства.

ГЕРМАНОФОБСТВО, мн. няма, ср. Омраза към Германия и германците; германофобия. Противоп. германофилство, германофилия. — Ама ти, Мутов, дори пред полицията демонстрираш германофобство-то си. Д. Вълев, 3, 157.

ГЕРМАНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до Германия и до германец; немски. На стожера на корабчето се ветрееше германското военноморско знаме. Д. Добревски, БКН, 37. Днешна Германия брои между жителите си много милиони, които преди векове са били славяне, а днес са считат германци, защото са приели германската народност и германский язик. Ч, 1872, бр. 17, 795.

2. Който се отнася до германци, англичани, холандци, датчани и скандинавци (близки по произход и език). Народите от германската езикова група населяват Северна, част от Средна и от Западна Европа. Геогр. VI кл, 32. Германски езици. Германски народи. Германски племена.

ГЕРМАНЧЕ, мн. -та, ср. 1. Дете по произход германец (в 1 знач.); немче.

2. Млад германец (в 1 знач.), млада герман-ка. Бенко свикна бързо с работата си и скоро опозна някои от гостите на хотела. За това му помогна германчето Фриц, с което Бенко трябваше да спи временно в една малка стаичка на десетия етаж. Ал. Бабек, МЕ, 185.

ГЕРМАНЩИНА, мн. няма, ж. Съвкупност от особености на германските нрави, обичаи, поведение, политика и др., обикн. оценявани като отрицателни. — Сега не идва само краят на хитлеристката герман-щина. Идва ново обществено устройство... П. Славински, ПЗ, 122.

TEPMÉ, мн. -та, ср. Диал. Прът, с който се огражда или прегражда нещо. Отдолу, откъм стария яхър, се чуваше как Яньо мучи и стърже по герметата с парче керемида, мъчи се да излезе. Д. Яръмов, БП, 158.

ГЕРМИЗАН, мн. няма, м. Спец. Общо название на различни силно отровни химически препарати за обеззаразяване семената на растенията и почвата. При сухото обеззаразяване семената се напрашват с химични препарати, като меден карбонат, гер-мизан, хексан и др. Осн. сел. стоп. УШ кл, 50.

— От лат. germen ’израстък, зародиш’ + sano ’лекувам’.

ГЕРМИНАТЙВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Биол. Който се отнася до герминация, растеж. Най-дълбоките слоеве на епитела са изградени от така наречените гермина-тивни клетки, от които зависи възстановяването (регенерацията) на епитела. А. Гюровски, A4, 28.

ГЕРМИНАЦИЯ, мн. няма, ж. Биол. Поникване, кълнене, развитие на зърно, зародиш при попадане в подходящи условия.

— От лат. germinado ’поникване, кълнене’.

ГЕРОИЗАЦИЯ, мн. няма, ж. Книж. Ге-роизиране. Патосът .. е насочен по-скоро срещу изкуствената героизация и фалша, срещу илюстративното и външно изображение на подвига. С, 1972, кн. 9, 183.