Page:RBE Tom3.djvu/793
ров, Събр. пр П, 286. Излязох навън пред къщата, дето чакаха жените. Л. Александрова, ИЕЩ, 285. Колко хубаво беше да се покатериш на Върбица и да метнеш поглед далеч на юг, дето в бистрата синева на небето се белееха., върховете на Пинд планина! Цв. Минков, МЗ, 6. — Гдето са чорбаджиите, там мене ме няма! И. Йовков, Ж 1945, 12-13. Видиш ли долу в полето / dem ся мержеят, чернеят / дестина дръвя върбови? П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 10, 936. Дето е текло вада, пак ще тече. Погов. • В конструкция Дето (гдето)..., там и... (с проминлива част числителни имена). За означаване на някаква несъществена разлика при дадена ситуация. Аз гладен ли да мра?
— Защо гладен, тетъо? Раздели ни нивата и ела при мене... Дето пет гърла, там и шестото... Г. Караславов, Избр. съч. I, 309.
— Казахте, че сте четирима, пък сега виждам пет човека. — Нищо, нищо. Дето четири, там и пет. Д — Миналия път ми казахте, че ще струва осемдесет лева, а сега искате сто. — Е, хайде. Дето осемдесет, там и сто.
2. Въвежда подчинено определително изречение, в което изпълнява служба на обстоятелствено пояснение за място; в (на) който, де, където. Стигнахме^ мястото, дето се събираше полкът. Й. Йовков, Разк. П, 144. Поляната, дето бяха тия дъбове, принадлежи на моя скромност. Ив. Вазов, Съч. XVII, 38. Скрит от нощта, той иде тук, пред тяхната къща, дето тя живее, дето тя сега спи! Елин Пелин, Съч. Ш, 106. Продадоха родното гнездо, гдето е проходил, проговорил. Г. Стаматов, Разк. I, 67. Дивен рай е тоя кът, / страната, гдето розите цъфтят... Ем. Попдимитров, СР, 29.
II. Относ. местоим. -съюз. 1. Въвежда подчинено определително изречение, в което замества определяемата дума от главното и изпълнява ролята на подлог или допълнение; който. Тоя човек,v дето е дохождал.., е бил някой просяк. Й. Йовков, ЖС, 122. Има тука само двама души, дето го мразят: те са лихвари. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 76. — Силна е ръката Ивайлова,.. Нямат брой неверниците, дето е изтребил. Ив. Вазов, Съч. XXI, 11. — Туй, дето го разказа Цвятко,.., то е по-подирня работа. Ал. Константинов, БГ, 39. — Тоз ли бил скъпият дар, дето толкоз му се надявахме? Ст. Л. Костов, Г, 82. Ах, ръка си кой ще турне / на туй сърце, дето страда? Хр. Ботев, Съч., 1929, 13. // Въвежда подчинено определително изречение с отсянка на подчинено обстоятелствено за отстъпване, в което се изтъква, подчертава такъв признак на субекта в главното изречение, който е в противоречие с цялото съдържание на главното изречение; който. Стрина Венковица, дето толкова разбира от mue работи, дето цялата махала при нея иде да се допитва — тя не знае, а той сега, като чете някакви книжки, от нея повече знае. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 271. Брат му, дето му е рожден брат, не минаваше през двора му. Ст. Даскалов, БМ, 12. — Вълците, дето са вълци, па пак ходят заедно, а какво остава за хората. Д. Кисьов, Щ, 194. Баба ми, дето е стара жена, не вярва в бога, та аз ли ще вярвам, дето съм едва на двайсет години.
2. Въвежда подчинено определително изречение, обикн. с вметнат или присъединителен характер, което се отнася към цялото главно изречение; което. — И със Субаша да се разправим, и онези кърджалиите да отбият — дето никога няма да го бъде, — греховете, що сме вързали на вратовете си, няма да паднат. П. Тодоров, Събр. пр П, 44. Димитър: Остави всичко, па гледай да станеш една цивилизована мадмоазела. М а-рийка: .. Дето не ще го бъде. Д. Войников,
3. Въвежда подчинено сказуемно-определи-телно изречение; който. — Гърбата беше, дето удари Мишева, с револвера... нароч-но... Ив. вазов, Съч. VI, 6. — Този ли е, дето живеел в църквата?... Носел светена водица от някакво си изворче? Г. Караславов, СИ, 27. Ти ли си, дето казваше, че всичко знаеш? Н. Геров, РБЯI, 393.
О Дето и да е (било). Навсякъде, безразлично къде, независимо къде. — Винаги посред шума и мнозинствата съм се чувству-вал по-сам от дето и да било другаде. Г. Райчев, Избр. съч. II, 225. Аз няма да работя дето и да е.
ДЕТО2, (изкуствено правописно) гдето и (съкр., диал.) дет съюз. Разг. 1. Въвежда подчинено допълнително изречение след глаголи като: разбирам, виждам, зная, гледам и др.; че. — Стояне, никой не бива да разбере, дето сме въоръжени. П. Стъпов, ЖСН, 231. Йотата скри, дето се окъпа в реката като мишка. Йв. Вазов, Съч. VIII, 81. Утринта, на 8 янв., аз посетих минист-ра-президента, генерала Солболева, побла-годарих му, като му казах, че едва ли не нему длъжа, дето виждам София този последен път. П. Р. Славейков, ПХС, 8. Та нали виждам — в себе си бати сигурно одобрява, дето не искам да се кръстя, и съзнанието за това ме прави независим и горд. Д. Боза-ков, ДС, 13. „Свиди ми, мъжо, да давам ветите, носени дрехи —/../.. Но днеска с радост извадих аз доста / здравички ризи, платненки и вълнени дрехи, че казват — / голи и боси там в пътя дечица и старци вървели. / Но ще простиш ли ти, дето и твоя долап е ограбен?“ А. Разцветников, Избр. пр П1 (превод), 87-88.
2. Въвежда подчинено допълнително изречение с функция на непряко допълнение и обикн. с отсянка на причинност след глаголи или изрази, изискващи непряко допълнение; че. — Ти сбърка, дето не послуша шефа... Б. Райнов, ДВ, 211. — Не направихте добре, дето накарахте владиците да слу
